Оставим ли да ни водят страховете, отваряме вратата пред машината за лъжи

Събрали сме се днес, за да поговорим за Витоша. Ще започна с това, че тук, както и в казуса с Пирин, не става дума просто за една планина. Планините, плажовете, горите ни, те са само пробен камък - за наглостта на опонентите ни, но и за нашето търпение, за това ще позволим ли да превземат нашата земя и - още по-лошо - да ни обърнат едни срещу други.

Сигурно вече сте чули какви ли не версии за подбудите, стоящи зад позицията ни за Витоша. Получихме дори обвинението, че политизираме темата. Да, признаваме си го с гордост: точно това правим. Защото помним, че "политик" означава "човек на града", а "политика" е умението заедно да обсъждаме и решаваме какво да се случва с града и държавата ни. Да политизираме темата за Витоша за нас означава да я направим достъпна, да покажем значимостта ѝ и да потърсим почтеното и добро за София решение.

Не искаме да спираме развитието на туризма в най-големия парк на столицата. Всъщност в казуса с Витоша има само една машина, която трябва да бъде спряна. Машината за лъжи. Тази машина се задвижва колкото от безхаберието на властта и интересите на недобросъвестни бизнесмени, толкова и от страховете ни - много български и съвсем разбираеми. Страхът, че няма на кого да се доверим. Страхът, че всички са маскари, платени и "нечии хора". Страхът, че в България залежите от почтеност са на изчерпване. Оставим ли тези страхове да ни водят, отваряме широко вратата пред машината за лъжи. Колкото по-добре опознаем тази машина, толкова по-бързо ще се освободим от влиянието ѝ. Оставим ли я обаче да вилнее из страната ни, ще изгубим не само Пирин и Витоша - ще изгубим правото и привилегията да се наричаме общество. Защото това е голямата цел на машината за лъжи - да раздели българския народ на отделни, недоверчиви, лесни за пречупване и манипулиране хора. На такива хора можеш всичко да им вземеш - плажовете, планините, правото на избор, а накрая и достойнството.

Вярвам... всъщност не - знам, че няма да позволим това да се случи.

Ще завърша с едно наблюдение: гербът на София съдържа в себе си отговора на въпроса защо сме се събрали днес тук. В горния десен ъгъл имаме изображение на Улпия Сердика, взето от антична монета. След него идва църквата Св. София, един златен балдахин, под който е изобразена статуята на Аполон Лечител – като символ на минералните извори и планината Витоша. От тях само Св. София ни е останала: ларгото на Сердика "реставрирахме" с итонг, минералните извори си стоят неупотребявани, а планината ни е недостъпна. София не заслужава това. Крайно време е да си върнем града. Витоша е само първата стъпка."

*Мнението на Мануела Малеева е от Кръгла маса за проблемите на Витоша, а в последствие е публикувано в нейния личен профил във "Фейсбук". Заглавието е на Mediapool.