Оставката на министър от правителството предизвика нови дебати за "";президента Блеър""

Тони Блеър предпочита емоционалните речи и телевизионните пресконференции, опира се на много тесен кръг съветници и се наслаждава на мястото си на международната сцена.

Дали това превръща британския ръководител в президент с одежди на министър-председател?

Мнозина критици - вътре и вън от управляващата Лейбъристка партия - казват, че неговият едноличен стил на управление повече подобава за президент на САЩ, отколкото на традиционната за Великобритания колективна форма на управление.

В понеделник министърът на международното развитие Клеър Шорт напусна британското правителство. В реч в Камарата на общините тя нахока Блеър за неговия "контролирано ексцентричен стил", при който властта "се съсредоточава в ръцете на министър-председателя и все по-малък кръг от съветници, които взимат решенията без необходимото обсъждане". "Във все по-голяма степен онези, които упражняват властта, не подлежат на отчет и критика", добави тя.

Блеър и група негови млади колеги поеха ръководството на разединената Лейбъристка партия в средата на 90-те години, отрекоха се от нейната отдавнашна лява политика и през 1997 г. я изведоха до властта след 18 години в опозиция.

Тони Блеър е назначил един куп "специални съветници" /чийто брой канцеларията му отказва да уточни/ сред 190-членния персонал на Даунинг стрийт 10.

"Премиерството във Великобритания става все по-президентско", твърди Антъни Селдън, издател на книгата "Ефектът Блеър". По думите на Селдън "Номер 10 е десет пъти по-населен, отколкото преди 25 години".

За разлика от президентите, които могат да вземат самостоятелни решения, премиер-министрите по традиция определят политиката заедно с министрите от своя кабинет, повечето от които са избрани в парламента. Но министър-председателят назначава правителството и може да прави каквито пожелае промени в него.

Британските министри отдавна недоволстват от това, че са игнорирани. Маргарет Тачър стана известна с пренебрежението си към членовете на своето правителство, които изказваха несъгласие с нея по време на управлението ѝ от 1979 до 1990 г.

В понеделник Шорт описа заседание на кабинета на Блеър през 1997 г., на което повечето от министрите са се изказали против проекта за изграждане на купола Милениум - една скъпа постройка, която в края на краищата претърпя финансова катастрофа като туристическа атракция. Пред Би Би Си Шорт разказа, че в края на въпросното заседание Блеър казал "Извинете, трябва да вървя" и излязъл, след което обявил, че работата по проекта продължава.

В определен смисъл министър-председателите разполагат с повече власт от президентите, тъй като те оглавяват най-голямата партия в парламента и почти винаги разполагат с достатъчно гласове, за да осъществяват политиката си.

Някои депутати казват, че парламентът трябва да си върне от изпълнителната власт част от правомощията. Дъглас Хог, бивш министър при Тачър и приемника ѝ Джон Мейджър, заяви във вторник, че парламентът трябва да бъде "големият съвет на народа". Пред радио Би Би Си Хог окачестви като срамно обстоятелството, че депутатите отстъпват пред партиите и изпълнителната власт. Той призова британските параламентаристи да бъдат "крайно неотстъпчиви".

Но неотстъпчивите законодатели на практика зачеркват шансовете си да се издигнат до правителствена служба. Затова мнозина амбициозни депутати внимателно изпълняват инструкциите на правителството.

Миналата година по повод критиките към него, че пренебрегва парламента Тони Блеър се съгласи да бъде подложен на парламентарен контрол, предаван наживо по телевизията. Но това, както и месечните му телевизионни пресконференции само засилиха критиките, че той обръща повече внимание на имиджа си, а не на същината на нещата.

Поддръжниците на Блеър твърдят, че той е децентрализирал властта до безпрецедентно равнище, организирайки създаването на парламента в Шотландия и законодателното събрание в Уелс. Във вторник лидерът на Камарата на общините Джон Рийд окачестви като нечестни обвиненията към Блеър в нетърпимост към критика или диктаторство.

Но издателят Антъни Селдън смята, че министър-председателят на Великобритания е изпаднал в положение, от което няма печеливш изход: "Как ще съумее Тони Блеър да бъде до такава степен президент, след като е разбрал, че му е трудно да реформира обществените служби или да постигне консенсус по еврото? Поразителното при Блеър не е неговата власт, а трудностите, които той среща в изпълняването на своите цели".

По БТА