Оставката на Пепи Еврото не бе приета, ВСС мисли за дисциплинарка

Петьо Петров, снимка БГНЕС

Един глас не стигна за приемането на оставката на бившия шеф на следствения отдел към Софийската градска прокуратура Петьо Петров, известен с прозвището Пепи Еврото. В четвъртък сутринта той подаде оставка като магистрат, а документите му скоростно бяха придвижени към Висшия съдебен съвет от главния прокурор Сотир Цацаров. Ако ВСС беше гласувал оставката, Петьо Петров щеше да вземе 18 брутни магистратски заплати за напускането на системата.

ВСС проведе бурен дебат по темата, а в неговия център бе Сотир Цацаров. Главният прокурор настояваше да се приеме оставката на Петьо Петров, защото той вече пречел на следствието и прокуратурата.

Преди това пред БНР Петров обясни, че причините за решението му са лични, а и психолозите препоръчвали на хората да си сменят работата на всеки 5-6 години. Оставката му нямало общо с проверката, която започна в прокуратурата срещу него заради решението на Върховния касационен съд по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, финансиста Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров.

На 3 февруари върховните съдии оневиниха окончателно тримата подсъдими по делото срещу “абсолютния престъпник“. В решението си ВКС сочи, че това дело е емблематичен пример за провокация към подкуп, а следователят Петров, който бе основен прокурорски свидетел, е осъществил именно провокация към подкуп, което е престъпление.

Прокуратурата има време до 1 април да обвини Петров, защото тогава изтича давността на престъплението му, установено от три последователни съдебни инстанции. Това предупреди преди две седмици Константин Симеонов, адвокат на финансиста Тенчо Попов.

Пред ВСС Сотир Цацаров каза, че прокуратурата работи активно по случая. Снети са обяснения на всички отговорни лица, които са работили по делото срещу “абсолютния престъпник”, освен от тогавашния заместник-главен прокурор Бойко Найденов. Цацаров каза, че не вижда основание ВСС да не приеме оставката, защото това няма да спаси Петьо Петров от понасянето на наказателна отговорност.

След това стана ясно, че Етичната комисия на ВСС е образува проверка по случая, но все още чака информация от прокуратурата. Част от членовете на ВСС като Юлия Ковачева и Калин Калпакчиев се противопоставиха на предложението за приемане на оставката. “Оставката ще приключи въпроса с Петьо Петров”, каза Ковачева.

Сотир Цацаров обвини членовете на ВСС, които бяха против приемането на тази оставка, в опит за “изпиране на имиджа” и “двоен аршин”.

“Вече освободихме един съдия от Провадия. Сега не можем да блокираме оставката на Петьо Петров, защото му тече 30-дневният срок за предизвестието. Какво да му правя оставката, да я държа в прокуратурата, докато решите какво да правя с нея. Къде беше, колеги, будната ви съвет, когато оставката на един военния съдия беше гласувана на момента, когато той я подаде. Единият не е по-добър от другия”, каза Цацаров, без да уточни за кой съдия говори.

В крайна сметка при гласуването 12 члена на ВСС бяха "за" оставката, четирима - “против”, а двама се “въздържаха”. За вземането на това решение са необходими 13 гласа и оставката не бе приета.

По делото срещу “абсолютния престъпник” прокуратурата твърдеше, че Цонев е дал 20 000 евро подкуп на следователя чрез посредничеството на Сантиров и Попов. Съдът обаче прие, че Петров е провокирал двамата сочени за посредници да участват в схемата, без никой от подсъдимите да е инициирал това.

Веднага след решението на ВКС Петров подаде молба да бъде освободен като шеф на следствения отдел към СГП. Тогава той помоли и да се извърши "пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура“.

По онова време разследването се ръководеше от тогавашния заместник-градски прокурор Роман Василев и наблюдавано от заместник-главния прокурор Бойко Найденов. След като се разбра за своеволията на Василев покрай използването на специални разузнавателни средства по казуса, той бе сменен с прокурор Божидар Джамбазов.

В средата на миналата година Роман Василев най-напред бе командирован в Апелативната специализирана прокуратура, а след това напусна съдебната система. Междувременно системата напусна и Бойко Найденов.

Арестът на Цонев, Сантиров и Попов бе осъществен на 1 април 2010 г., когато вътрешен министър бе Цветан Цветанов. В изява пред медиите преди три години Николай Цонев заяви, че Цветанов наредил ареста му да бъде по унизителен начин.

Именно заради това Цонев подаде жалба до Съда в Страсбург. През септември 2014 г. стана ясно, че българската държава е признала пред ЕСПЧ, че правата на Цонев са били нарушени. Съдът в Страсбург предложи държавата и Цонев да сключат споразумение, чиято цена е, освен признаването на нарушението от страна на държавата, но и обезщетение 15 000 евро за неимуществени вреди, които да бъдат платени на Цонев. Все още няма решение на правителството по предлаганото споразумение.

Ден за разлъка

В четвъртък ВСС пенсионира с почетна грамота съдията от Пазарджик Георги Шопов. Той бе сред най-критикуваните членове на предишния съдебен съвет и бе обвиняван, че оглавяваната от него комисия нарочно не провежда конкурси за повишаване.

След като изтече мандатът му като член на съвета, вместо да се върне като съдия в Пазарджик, Шопов бе командирован в Апелативния специализиран наказателен съд.

По предложение на главния прокурор ВСС временно отстрани от длъжност съдията от Районен съд-Русе Николай Стефанов. Преди няколко седмици той бе задържан и обвинен в това, че е поискал подкуп от 1000 лева след сигнал на адвокат Свилен Стефанов.

Освен разделите, ВСС прие отново в редиците на прокуратурата Ваня Стефанова, която преди седмица се раздели с поста си на заместник-шеф на ДАНС.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?