Освен да протестират, поляците трябва и да укрепят държавата си

Преди година написах коментар за политическите събития в Полша, озаглавен "Стълбовете на полската демокрация се рушат". Последва гневна реакция от страна на поддръжниците на управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС), но година по-късно е шокиращо да видиш до каква степен стълбовете на либералната, плуралистична демокрация там са очукани и разклатени, макар и още неразрушени.

Когато лепим на Полша етикета "нелиберална демокрация", жизнено важно е да правим разлика между две неща. От една страна, имаме идеологическият, културен и политически дневен ред на националистическата популистка партия, която спечели парламентарните и президентските избори през 2015 година. Този дневен ред може грубо да бъде наречен системен антилиберализъм с нотка на злобно безсилие и параноя.

Лично аз не харесвам по-голямата част от програмата на ПиС, но мнозинството от гласувалите явно я предпочитат пред алтернативите, които им се предлагат, а партията победител има право да приложи политиките си.

Но няма право да разрушава или неутрализира институциите, които позволяват на едно информирано общество да направи свободен избор и които се явяват жизненоважен балансьор на изпълнителната власт. Точно това обаче се случва от година насам.

Често гледам полската обществена телевизия. За нула време тя се превърна от леко скучен и умерено проправителствен канал в пропаганден орган на ПиС.

Конституционният съд на практика бе поставен под контрола на близки до управляващата партия съдии, въпреки обществените протести, организирани от Комитета за защита на демокрацията и въпреки неколкократните предупреждения от Брюксел, че това нарушава изискванията за върховенство на закона в ЕС.

В законопроект за демонстрациите се съдържаше странното предложение да се отнема разрешението за протести, организирани, да речем, от опозиционна партия или неправителствена организация, ако след това бъде внесено искане за протест (съвпадащ по време и място, бел. прев.) от правителството и - дръжте се, да не паднете! - от Църквата.

По Коледа в полския парламент се разигра пълен фарс - депутати от опозицията организираха седящ протест в главната заседателна зала, докато членовете на управляващата партия приеха бюджета за 2017 г. с хаотично вдигане на ръце в съседната зала. Анализатори допускат, че следващата стъпка може да бъде промяна в изборния закон.

Шокираща е не просто скоростта и настървеността на ръководеното от лидера на ПиС Ярослав Качински антилиберално настъпление - полски вариант на това, което Виктор Орбан направи в Унгария, т.нар. "Орбанизация". Потресаващото в случая е колко слаби се оказаха институциите на полската либерална демокрация, усложнено от като цяло ниското качество на опозиционните политици.

Вместо да демонстрира институционална издръжливост, Полша се върна към добре познатия извънпарламентарен протест, в който обществото се самоорганизира - вместо и срещу държавата. Някои от тези демонстрации бяха впечатляващи, особено т.нар. "черни протести", на които десетки хиляди жени, облечени предимно в черно, се надигнаха срещу затягането на закона за абортите, вдъхновено от католическо-консервативни принципи. Но като наблюдавам тези шествия по заснежените полски улици, с добре познатия ритъм на скандираните лозунги и когато чувам стария Лех Валенса да казва, че "патриотите трябва да се обединят", за да се отърват от ПиС с неясно какви "умни, привлекателни и мирни" средства, едновременно се смея и плача.

Смея се, защото виждам че поляците отново, все така отстояват свободата си. Плача, защото такава обществена мобилизация не би трябвало да е необходима в 27-годишна парламентарна демокрация. Както възкликва Галилей в пиесата на Бертолт Брехт, "горко на тази страна, която има нужда от герои". Ако имате добре функциониращ парламент, независим конституционен съд, безпристрастни обществени радио и телевизия и държавни служители професионалисти, няма да се нуждаете от Комитет за защита на демокрацията. Либералната демокрация е замислена така, че да си има вградена защита, както човешкото тяло има имунна система.

Някой сигурно ще рече: но полската демокрация е толкова млада! Да, но ако беше Западна Германия, годината щеше да е 1972. Двадесет и седем години след новото си начало, възкръснала от пепелта на далеч по-лоша диктатура, институционната тъкан на Германия бе далеч по-здрава, отколкото тази на Полша сега под натиска на популисткото настъпление.

Няма чак да се съглася с онзи стар анекдот, че германците могат да накарат всяка система да работи, а поляците могат да разрушат всяка система, но със сигурност виждаме контраст между способността на германците да накарат държавата да работи и тази на полското общество да се самоорганизира срещу държавата.

Какво трябва да се направи? На теория ЕС може още през март да задейства член 7 от Договора за Европейския съюз, който предвижда санкции - включително временно прекратяване на правото на гласуване - срещу държава членка, която системно нарушава европейските стандарти, включително върховенството на закона. На практика всеки такъв ход би бил блокиран от Унгария и вероятно от новия най-добър приятел на Полша - Великобритания, която горе-долу по същото време трябва и тя да задейства един член (от Лисабонския договор, бел.прев). Макар че изразите на загриженост от страна на европейци не са маловажни, какво ще стане в Полша зависи от поляците.

Ако млад поляк или полякиня ми поискат съвет, ще им припомня един от лозунгите на поколението, което протестираше през 1968 г. в Германия: "Дългият път чрез институциите". Този дълъг път може да не е толкова забавен, колкото протестирането пред парламента, но Полша се нуждае от принципни, образовани и енергични хора в парламента, съдилищата, държавната администрация, училищата и медиите, които да подсилят имунната система на една все още тревожно крехка демокрация.

По БТА