Освен религията управляващите искат и военна подготовка в училище

Училището да даде на децата "знания и умения по военна подготовка" и да работи за "съхваняването на историческата памет за българската армия". Това предвижда управленската програма на правителството на Румен Радев. От написаното в програмата става ясно, че така нареченото "военно обучение" няма да е задължително. То ще е по програма на образователното министерство, която съществува и в момента. За да получат средства по нея, училищата кандидатстват на проектен принцип.

В раздел "Образование и наука" управляващите са заложили промяната със срок за изпълнение до май 2027 г. така:

"Насърчаване прилагането на образователни иновации, свързани с възпитанието в родолюбие, съхраняването на историческата памет за българската армия, придобиване на първоначални знания и умения по военна подготовка и други чрез разширяване на дейностите на Национална програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия".

Идеята на "Прогресивна България" е да осигури образование, което в условията на динамични глобални промени да създава "личности - уверени, отговорни, мислещи и способни да се адаптират към предизвикателствата на съвременния свят".

Това според управляващите ще стане като се съчетаят "традициите и иновациите". Така наред със засилването на дигиталната грамотност и компетентностите в областта на изкуствения интелект ще се изграждат и ценности – "уважение, почтеност, солидарност, отговорност и съпричастност, защото мисията на образованието е и да подготвя достойни граждани".

Според посоченото в управленската програма училището трябва да възпитава и да изгражда характер, уважение, съпричастност, почтеност и отговорност, което ще стане чрез включването на учебния предмет Добродетели и религии като част от задължителните учебни часове през учебната 2028/2029 г.

Още предмети влизат в Националното външно оценяване

От документа става ясно още, че историята, гражданското образование и природните науки влизат в националните външни оценявания (НВО) до 2029 г. Не се уточнява дали става въпрос за всички външни оценявания, които сега са в 4., 7. и 10., или само за някои от тях.

Управляващите сега са заложили да разширят предметния обхват на НВО и да поставят акцент върху тези предмети, за да подкрепят националното самосъзнание и да повишат резултатите и мотивацията от ученето.

До тази година изпитите бяха само по математика и български език. Министерството на образованието и науката под ръководството на Красимир Вълчев планираше да въведе в изпитите по математика на 7. и 10. клас задачи с елементи от природните науки. Родители на седмокласници обаче останаха недоволни от промените във формата на външното оценяване и ги атакуваха в съда, който впоследствие ги спря.

Така интегрални задачи през 2026 г. решаваха само десетокласниците, които впоследствие изкараха средно с 5 точки по-малко от миналогодишния випуск. От МОН обясниха спада в резултатите с промяната на формата, която традиционно водела до по-ниски резултати в първата година след въвеждането. 

Промяна на учебните програми

Промяната на учебните програми според "Прогресивна България" е "очевидна необходимост". През тях според управляващите трябва да се промени културата на учене и преподаване, така че вместо да се заучават и въпроизвеждат знания, да се развиват умения, компетентности, функционална интелигентност и мотивация.

От управленската програма става ясно, че се планира цялостно обновяване на учебното съдържание за професионалната подготовка, както и засилване на междупредметната интеграция.

С промени в учебните програми управляващите планират да засилят медийната грамотност и грамотността по отношение на изкуствения интелект.

Подобни цели в образованието си поставяха и предишните управляващи. Идеите за промени в учебните програми са с дългогодишна давност. Обща концепция за изменения в тях се появи още през 2025 г. От ноември 2025 г. до януари 2026 г. отделните концептуални рамки за програмите по всеки предмет, подготвени от екипа на предишния образователен министър Красимир Вълчев, постепенно бяха публикувани за обществени обсъждания. Промени се предвиждаха основно в прогимназия и гимназия и засягаха учебните програми по 16 предмета. Работни комисии, които да разработят финалните проекти на новите учебни програми до края на 2027 г., започнаха да се събират в началото на март тази година.

Сега от "Прогресивна България" дават нов срок за нужните промени в учебните програми - декември 2029 г.

Професионалното образование в отговор на нуждите на бизнеса

От "Прогресивна България" предвиждат повече гъвкавост в професионалното образование, за да може то да отговори на нуждите на бизнеса и на регионалния пазар на труда.

За целта управляващите са си поставили за цел да привлекат специалисти от практиката в училище, да обновят учебното съдържание и да разширят обхвата на дуалното обучение.

Предвидените промени идват след като проучвания показаха, че няма пазарно търсене за половината от учениците, които се обучават в професионални гимназии. Несъвместимостта между образователната система и пазара на труда ражда следния прецедент - от една страна, училищата произвеждат безработни, а от друга - бизнесът търси кадри.

Това се случва, защото има голям дял на специалности и професии, които не обещават добра реализация, но се предлагат на учениците. От една страна става дума за вече остарели и ненужно широки специалности (например селскостопански дисциплини), от друга – за онези със сравнително ниски разходи за обучение (като "Хотелиерство" и "Ресторантьорство").

Повече училища за едносменен режим

Управляващите планират да изграждат нови училища, както и да пистрояват и надстрояват вече съществуващи. Инвестицията в училищната инфраструктура идва, за да може всички ученици да учат до обяд в т. нар. "първа смяна". Всъщност едносменният режим е задължителен според Закона за предуичилщоноти и училищното образование. Текстът съществува от 2016 г. и всички училища трябваше да преминат на една смяна до 2020 г. В последствие срокът беше удължен до началото на учебната 2028/2029 г.

Проблем с това изискване има основно в големите градове. В София например общината предложи да се направи национална програма за строителство и разширяване на училища, в които се учи на две смени, която да се финансира от държавата. Искането беше средства за това да има още в бюджета за 2026 г., но такива не бяха предвидени.

Друга амбициозна цел, заложена в управленската програма, е пълен обхват на българското образование до април 2029 г. - в училище да учат всички деца в ученическа възраст:

"Пълен обхват на децата и учениците, подлежащи на задължително образование, с фокус върху децата и учениците в риск".

За да не отпадат деца от образователната система, фокусът ще е върху преодоляването на неравенствата - ранно идентифициране на образователни дефицити, мониторинг на напредъка на учениците и езикова подкрепа за децата, които не владеят български.

Като част от езиковата подкрепа е заложено и въвеждането на подготвителен езиков клас преди първи клас. Става дума за старата нова идея нивото на владеене на български език да се проверява в предучилищна група, като децата, които не владеят езика в достатъчна степен, да получават допълнителна подкрепа.

В предишни предложения се предвиждаше спрямо потребностите езиковата подкрепа да може да се предоставя като допълнително обучение по български, консултации, подготвителна езикова група или подготвителен езиков клас. Подготвителния езиков клас на практика означава една година задължително обучение по български език преди първи клас, като родителите имат задължението да осигурят присъствието на децата си в часовете и подлежат на глоби, ако не го правят.

Мерки срещу burn out и финансови стимули за повече млади учители

Правителството си поставя за цел да привлече повече млади учители на възраст до 35 г. За да направи професията по-привлекателна за тях, то планира да им предостави повече възможности за кариерно развитие, финансови стимули и подкрепа.

Възнаграждения на педагогическите специалисти ще бъдат размер на 125% от средната работна заплата, а за превенция на т. нар. burn out или "прегаряне" учителите ще получават психологическа подкрепа и ресурси за емоционална устойчивост.

Европейско висше образование в България

Що се отнася до висшето образование правителството планира повишаване на качеството и конкурентоспособността му. В тази връзка, управляващите предлагат законодателни промени, с които да го преведат в съответствие със съвременните изисквания и да изпълнят международните ангажименти на България в областта.

Една от стъпките е регламентирането на Знака за съвместна европейска диплома за висше образование. Става въпрос за знак за качество, който се присъжда на програми за съвместна диплома между партньорски университети от различни държави в ЕС.

В образователните политики на "Прогресивна България" е заложено и засилване на съвместни образователни програми и участие на българските висши училища в европейски университетски алианси.

По-голяма крачка правителството предвижда да направи обаче като въведе дуална форма на обучение (обучение чрез работа - б. ред.) и в системата на висшето образование. За тази промяна няма краен срок.