От 9-те мерки на Стоян Ганев не става реална икономическа програма

Месец и половина преди да изтекат 800-те дни на управлението Сакскобургготски, бившият началник на кабинета на премиера Стоян Ганев се активизира и наруши мълчанието си. Преди три седмици Ганев, смятан за автор на фразата за прословутите 800 дни, публикува във в."Труд" унищожително критично писмо срещу сегашните управляващи, част от тях лично подбирани от него в предизборния период. Днес, във в."24 часа", изгоненият от Симеон в началото на 2002 г. началник на кабинета му предлага програма от 9 мерки за бърз икономически растеж на България, които ще преборят мизерията в страната.

Г-н Ганев, как ще коментирате идеята на Стоян Ганев за единна ставка за данък общ доход и данък печалба от 10 процента?

Това е любопитно предложение и съдържа два интересни елемента - че е 10% и че е еднаква за всички. По отношение на фирмите това не е ново, защото те и сега плащат по еднаква ставка данък печалба, тоест нововъдението е единствено за гражданите и то е най-вече в полза на тези, които плащат по-високи доходи.

Не ми е съвсем ясно какво има пред вид г-н Ганев под формулировката "за всички". Тези, които в момента не плащат данък, и те ли ще започнат да го плащат или ще има необлагаем минимум, тоест ще се запази ли някаква прогресивност на стълбицата на облагане?

И в двата случая обаче не можем да говорим за кой знае какви огромни пари, защото съвкупно в хазната от данък общ доход и данък печалба не влизат кой знае колко огромни количества пари. Затова ефектът от въвеждането на подобна мярка не би бил особено голям.

Няма ли риск за бюджета при положение, че в момента данък печалба е 23.5%, а най-високата ставка по данък общ доход достига 29 процента?

Мисля, че г-н Ганев изобщо не е изчислявал как ще се отразят неговите предложения на бюджета. Той просто хвърля в пространството някакво предложение.

Възможно ли е анулиране на всички лицензионни режими, които не произтичат от правото на ЕС?

Сигурен съм, че е възможно и също така съм сигурен, че всички политически сили в Българи я- тези които са управлявали, тези, които управляват в момента и тези, които ще управляват в бъдеще, имат в програмите си опростяване и намаляване на броя на лицензионните режими. Въпросът е не само да има това желание, а да има и някаква способност - не само от страна на управляващите, но и на страната като цяло, което включва и стопанските субекти, които да позволят тази промяна да бъде извършена.

Нашият опит през последните две-три години очевидно показва две неща. Първо, опростяването не е толкова просто и изисква желание. На второ място, правото на ЕС дава възможност за въвеждане на твърде много нови лицензионни режими в зависимост от неговото бюрократично тълкуване. Например в много директиви на ЕС се казва, че трябва да има защита на потребителите от еди-какво си. И тълкуването на българския среден чиновник е, че трябва лиценз и той произтича от правото на ЕС.

Нещата не са толкова прости, както изглеждат от предложението на Стоян Ганев.

Той предлага и намаляване на вносните мита...

Тук според мен той е объркал данните, защото вносните мита не са 11.3% от вноса на страната, а са под 3% и няма какво да се намаляват. Дори и да се премахнат въобще, няма да има никаква промяна в страната.

Възможно ли е да се премахнат бюджетните субсидии?

Теоретично е възможно, но не знам на практика коя политическа сила е в състояние да прокара подобно нещо, дори да го иска страшно много. Българското общество е силно пристрастено към субсидиите от държавата и не мисля, че в рамките на една демокрация то би одобрило едно такова политическо решение. Категоричното мнозинство в България е да има субсидии.

Друго предложение на Ганев е намаляването на държавните разходи чрез структурни реформи в публичните дейности.

Подписвам се с две ръце под едно такова предложение. Държавните разходи трябва да се съкратят чрез опростяване, оптимизиране на дейността, намаляване на бюрокрацията. Проблемът отново е, че това го има в програмите на всички политически сили, но се оказва, че самото изпълнение не е толкова лесно.

За идеята за приватизация на БНТ, БНР и БТА ми е малко екзотично какъв проблем би решила продажбата им за българската икономика. Това нито ще донесе някакви приходи, нито нещо ще се промени в страната. Но иначе приватизацията е затова, да се продават набелязаните активи - достатъчно е напреднал този процес в България, за да го обсъждаме тепърва. Все пак основната част от сделките вече са завършили.

Друга оповестена от Стоян Ганев идея е смяна на сегашната пенсионна система с такава, основана на капитало - натрупващ принцип. Този принцип обаче вече е въведен при т.нар. "втори стълб" на пенсионната система?

Втория стълб е точно това, да не говорим и за третия, който е чисто доброволен. В България институционално е заложено преминаване от сегашния разходо-покривен към капитало-натрупващ принцип. Разходо-покривният остава със съвсем малка роля в далечното бъдеще.

Единствения въпрос е колко рязко трябва да се осъществи прехода и какви са разходите при това постепенно преминаване, което е в момента и при бързия преход, за който намеква Стоян Ганев.

Напоследък имаше един много интересен доклад на Росен Розенов, който прави сравнение между различни сценарии и според методологията, която възприема в своето изследване излиза, че постепенното преминаване е по-евтино от гледна точка на дългосрочните обществени разходи, отколкото внезапното преминаване към капиталово-натрупваща система.

Човек може много да спори по въпроса. Институтът за пазарна икономика много отдавна е изготвил предложение как може много бързо да се премине към капитало-натрупващ принцип, но аз продължавам да се питам дали българското общество - не говоря за политическите партии, а обществото, което в демокрацията влияе и определя дневния ред на политиката - би одобрило едно преминаване към капиталово-натрупващ принцип. Може би това е икономически по-ефикасното решение, но мисля, че то остава политически невъзможно в момента.

Последната идея от предложенията на Стоян Ганев е свързана с микрофинансирането. В началото на престоя си у нас той често даваше примера с Бангладеш.

Да не забравяме, че той популяризира тази идея още през лятото на 2001 г. и в резултат и на неговите действия се получи програмата за микрофинансиране, която, както забелязваме, е държавна програма. Тук виждам противоречие, защото това предложение стои в контекста на една програма, обявена от Ганев като оттегляне на държавата. Защо държавата се оттегля от всичко друго, но от любимата тема на Стоян Ганев да не се оттегля?

Приличат ли предложенията на Стоян Ганев на цялостна програма за управление?

Това е набор от различни мерки, към които аз имам две забележки. Не отхвърлям всички предложения - повтарям, че под някои от нещата съм готов да се подпиша с двете си ръце и те трябва да стават. Въпросът е, че не стават много просто и лесно.

Но това е набор от единични мерки, които - може би поради липсата на място при публикация във вестник - но не са обединени. Няма изчисление нито за частичния ефект на всяка една мярка, нито за ефекта на всички в комплексност, нито в средносрочен, да не говорим в краткосрочен план. Не е ясно как тези мерки се връзват със заявената от Стоян Ганев философия, че държавата трябва да се оттегли и да остави най-много свободно пространство за частната инициатива - една теза, която по начало, бидейки от Центъра за либерални стратегии, силно подкрепям.

Просто не виждам как тези девет точки могат да станат истинска Realpolitik тип управленска програма. При положение че виждам от една страна неща, които вече са се случили и няма защо тепърва да се правят, като премахването на митата. Виждам други неща, по които България върви в посока към повече свобода, но е преценено, че по-постепенното преминаване е по-ценно, като например пенсионната система. Има и трети неща, които не виждам как политически би приело гражданското общество в България, което остава уравниловъчно и с доста голямо желание за държавна намеса. Някои от тези точки според мен се разминават с това, което българите биха искали да видят.

Не виждам някаква кохерентност в цялата тази философия.

Друга основна забележка е, че цялото изложение на Стоян Ганев тръгва от идеята, че България не само тъне, но и затъва в мизерия. Аз не мисля, че това отговаря на фактите. Мисля, че България не тъне в мизерия, а реализира икономически растеж и мизерията намалява - не че я няма, но намалява. Съвсем различен тип макроикономически решения се вземат, ако вярваш в първото или вярваш във второто.