От академичната реформа на Игнатов не остана нищо

От академичната реформа на Игнатов не остана нищо
От първоначално планираната от просветния министър Сергей Игнатов академична реформа половин година след приемането ѝ няма и помен. Основни моменти от нея бяха отменени в началото на октомври от Конституционния съд, което наложи пренаписването на Закона за академичния състав. Новата му редакция вече е внесена в парламента от депутата Ирена Соколова (ГЕРБ) и група народни представители и предстои през тази седмица да се гледа от образователната комисия в Народното събрание.

От внесените поправки става ясно, че на практика цялата философия на реформата на Игнатов е подменена. Така например се реабилитира научната степен доктор на науките и в новите текстове дори се казва, че “при равни други условия, лицата, придобили научна степен "доктор на науките" ползват предимство при заемане на академичните длъжности“.

Мнението на Игнатов е, че тази научна степен е абсолютно излишна. Първоначално идеята бе да има само една степен – доктор, но в крайна сметка степента “доктор на науките“ бе оставена само заради тези, които вече са я придобили. По-високата степен обаче не даваше никакви предимства на притежателите ѝ спрямо носителите на степента доктор. След като този текст бе отменен от КС, сега вече тежестта на по-високата степен се връща.

Друг основен момент в реформата също е вече в историята – автономията на ВУЗ-овете да произвеждат по собствени правила учени. Така бяха попарени мечтите на просветния министър Сергей Игнатов да създаде “модерен рамков закон“, който да дава само основни насоки, а висшите училища да решават всичко сами. С новите текстове се въвеждат диференцирани изисквания към дисертационния труд за придобиване на степените “доктор" и “доктор на науките", както и диференцирани изисквания за заемане на академичните длъжности “доцент" и “професор".

Поправен е и друг спорен текст - процедурите да се обжалват пред Арбитражен съвет, чийто решения обаче не подлежат на съдебен контрол. С новите разпоредби се предвижда всички актове на университетите, свързани с кариерното израстване да могат да се обжалват пред съда по реда на Административно процесуалния кодекс.

Наред с предложенията на ГЕРБ депутати от Коалиция за България също са внесли предложения по Закона за академичния състав. Те предлагат Висшата атестационна комисия (ВАК) да продължи да работи до 30 юни 2011 година. Депутатите от левицата се аргументират с това, че решението на Конституционния съд и липсата на действаща правна уредба са създали сериозни проблеми пред процедурите за развитието на хората, занимаващи се с висше образование и наука.

В мотивите им е записано, че предложението “цели да се нормализира процесът на придобиване на образователната и научната степен “доктор” и на хабилитацията на учените, чиито процедури са стартирали по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания“.

Новият Закон за развитието на академичния състав беше приет от депутатите през април, след което президентът Георги Първанов му наложи вето. Мнозинството на ГЕРБ обаче не се съобрази с мотивите на Първанов и затвърди вече гласуваното веднъж. Последва обаче ново изпитание за реформата. Леви депутати оспориха закона пред Конституционния съд, който в крайна сметка отмени общо 15 текста в него.

Споделяне
Още по темата
Още от България