От “Атака” протестираха срещу “медийните лъжи и манипулации”

От “Атака” протестираха срещу “медийните лъжи и манипулации”

“Не на медийните лъжи и манипулации” бе мотото на свикания от “Атака” митинг пред редакциите на вестниците “24 часа” и “168 часа” в четвъртък. Така партията и симпатизантите ѝ протестираха срещу невярна, според тях, публикация в миналия брой на “168 часа”, че “Атака” била финансирана от ДПС за изборите през 2005 г. Ден след появата на статията лидерът на “Атака” и негови депутати и привърженици нахлуха в редакционните помещения на двата таблоида, за да търсят сметка на журналистите.

След като всички медийни организации осъдиха щурма, а полицията започна разследване по случая, Сидеров обясни, че е търсил спокоен разговор с главните редактори на двата вестника и не е могъл да спре влезлите с него спонтанно събрали се възмутени граждани.

На митинга пред Полиграфическия комбинат в четвъртък се събраха 30-40 привърженици на “Атака”, които се оказаха по-малко от дошлите да отразят събитието журналисти и охраняващи мероприятието полицаи.

Сидеров каза, че вътрешният министър Румен Петков се е опитал да забрани протеста и че пак той ежедневно се намесва в списването на издаваните от ВАЦ вестници, сред които двата, чиито офиси щурмува преди седмица.

“Година и половина ние сме под ударите на тези издания, които не се спират пред никакви лъжи. Тези вестници са слуги на властта”, заяви Волен Сидеров.

Той призова журналистите да се съобразяват с мнението на читателите и да не се плашат от “посещение на читатели във вашите редакции”.

“Властта нe може да се справи с монопола на вестникарския пазар по законов път”, заяви лидерът на “Атака” и допълни, че се предоставят привилегии на медийната група ВАЦ, която прибира парите от реклама, а за останалите вестници не остава никаква възможност да се финансират по това основно перо. Всичко това става с помощта на властта, независимо от това коя политическа сила управлява, каза Сидеров.

Другите искания на “Атака” са за прозрачност, за да е ясно кой и чии пари стоят зад медиите; за регламент и Закон за печата; за Български медиен съюз в защита на националните интереси.

Сидеров изтъкна, че исканият от него закон за печата трябва да даде начало на дискусия за защитаването на правата и достойнството на журналистите. Сега журналистите са незащитени и зависят от настроението на работодателите си, смята Сидеров. Според него законът за печата няма да сложи "юзда на словото".   

Парламентарната група на “Атака” смята да внесе другата седмица в парламента такъв проектозакон, който предвижда регулаторен орган за печатните издания, подобен на Съвета за електронни медии.

Останалите политически сили обаче са против такъв закон.

Председателят на парламентарната комисия по гражданското общество и медии Иво Атанасов (БСП) каза за БТА, че това е ретроградна идея, която трябва да се пресича още в зародиш.

Има регулатор за електронните медии, тъй одобрява лицензии за фирните радиа и телевизии, защото честотите са ограничен ресурс и държавата има суверенни права върху тях, докато печатните издания боравят с неограничен ресурс и затова е нормално да се запази сегашният много по-либерален режим за издаване на вестници, списания, книги, обясни Атанасов.

Идеи за закон за печата е имало в най-мракобесните периоди, включително и на България - у нас първият закон за печата се въвежда от княз Батенберг през 1881 година, като до 1946 са били приети 20 подобни закона в нарушение на Търновската конституция, каза депутатът.

Депутатът от НДСВ и зам.-председател на комисията по гражданското общество и медии Весела Драганова също се обяви против закон за печата.

Според нея печатът има достатъчно саморегулиращ характер с представителните органи като Съюза на издателите, етичните комисии, има правни норми, по които може да се търси по съдебен път правото, допълни тя.

Депутатът от ДПС и зам.-председател на същата комисия Рейхан Аблеким каза, има журналистически етичен кодекс. Ако някой смята, че е засегнат от публикации в медиите, държавата е създала механизми той да си потърси правата по съдебен ред, добави той.

Светослав Малинов от ДСБ каза, че регулирането на този тип отношения чрез специален закон създава изключително много рискове за свободата на печата и в този смисъл не е добро средство. Но ако целта е по някакъв начин да се създаде малко по-разумна и отговорна журналистика, то споделям целта, която обаче може да се постига с други средства, посочи той. Аз съм член на много неправителствени организации, свързани с гражданското общество, и знам, че всички ние имаме писани и неписани правила, каза Малинов.

Проблемите, които в момента безспорно съществуват в българската журналистика, не бива да се решават със специален закон за печата, но трябва самата професионална общност да спазва собствените си правила, каза Малинов. По думите му ДСБ са много потърпевши "от тази мръсна журналистика".

Според Йордан Бакалов от ОДС такъв закон не е необходим, защото има достатъчно контролиращи органи. Има съюз на издателите, има и етичен кодекс на журналистите, посочи той пред БТА. В съда също могат да се завеждат дела за клевета, каза Бакалов и даде за пример спечелено от него такова дело.

Съпредседателят на ПГ на БНС Стефан Софиянски коментира от Брюксел, че е категорично против да има закон за печата.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?