От БАН подозират, че държавата ще гарантира заеми с техни имоти

От БАН подозират, че държавата ще гарантира заеми с техни имоти

 От Българската академия на науките (БАН) подозират, че държавата се готви да гарантира дългосрочни кредитни линии от чужбина с техни имоти. От академията изпратиха във вторник отворено писмо до председателите на всички парламентарни групи с призив да упражнят правото си на парламентарен контрол и да зададат поредица от въпроси на представителите на правителството.

В един от въпросите се пита вярно ли е, че на премиера Бойко Борисов е представен списък с най-скъпите и апетитни държавни имоти в България, с които да се гарантират дългосрочни кредитни линии от чужбина, в който списък влизат и имоти на БАН.

Учените търсят отговор и на въпроса водени ли са неофициални разговори с кметове на големи градове в България за публично-частно партньорство след постъпване на определени имоти на БАН в патримониума на държавата с цел бързата им разпродажба.

Сред въпросите е и "има ли конкретни разработки от съветници в Министерския съвет, Министерството на образованието и Министерството на финансите за приватизация на седем конкретни института на БАН заедно с техните сгради и интелектуална собственост“.

Пред Mediapool главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров заяви, че в академията нямат конкретни данни за това кои техни имоти евентуално биха станали гаранция за заеми, нито кои са седемте института, които ги очаква приватизация. “До нас достигат слухове и точно затова търсим отговори на тези въпроси. Ако няма такова нещо, то съмненията отпадат“, посочи той.

От академията питат още защо Симеон Дянков още преди да стане министър публично е заявил намерение да закрие и разпродаде БАН и как е оценил имотите на Академията на 250 млн. щатски долара.

Писмото на БАН идва седмица, след като отново стана ясно, че правителството подготвя промени в Закона за БАН. Те предвиждат институтите да се финансират директно от държавата, а не от централното управление на БАН.

Проектозаконът, който все още не е представен официално, стана повод в научните среди да се заговори за пореден опит за разформироване на академията. Тези твърдения бяха отречени от образователния министър Сергей Игнатов, но учените така и не бяха запознати с намеренията на правителството за промени в академията.

В БАН разполагат с апокрифно разпространявана версия на промени в Закона за БАН, която датира от юни-август и където основни моменти са промяната на статута на имотите на академията в публична държавна собственост и допускането на политическа намеса в управлението на отделните институти.

Предвижда се например възможност министърът на образованието да може да отстрани директора на някой от институтите, ако не одобри два последователни отчета за изпълнението на бюджета им. Самите директори сключват трудов договор с министъра на образованието, макар че се избират от общото събрание на института. Работодател на учените стават институтите, които са второстепенни разпоредители с бюджетни средства към образователния министър.

Промените предвиждат и насърчаване на обединенията между институтите на БАН и университетите. “Научните институти могат да създават трайни обединения с висши училища, други научни институти и други научни организации, което сеподпомага от държавата, включително чрез предоставяне на допълнително финансиране", пише в проекта.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?