От БАН поискаха оставката на Сергей Игнатов

От БАН поискаха оставката на Сергей Игнатов

Общото събрание на БАН поиска във вторник оставката на министъра на образованието Сергей Игнатов. Искането дойде няколко часа след като премиерът Бойко Борисов посети Централната лаборатория по обща екология при БАН.

Като повод да се поиска оставката на министъра учените посочват интервюто му за в. ”Труд” от края на януари, в което той заявява, че институтите на БАН трябва да станат част от университетското пространство.

”Това е пътят и той бе очертан на срещата в Цюрих, където се обсъдиха плановете за наука и образование в ЕС. Всъщност там промених позицията си. Казано бе в прав текст, че академии в този вид няма да има в Централна и Източна Европа. Защото изследователските звена ще са част от вузове. Това е европейската политика”, посочва в интервюто Игнатов.

От БАН са възмутени, че министърът прави подобни изказвания в момент, когато текат структурни промени в академията.

На следващия ден след публикуването на интервюто от ръководството на БАН се обърнали към организатора и домакин на срещата на 16-17 януари 2010 г. в Цюрих - Асоциацията на ръководители на европейски научни съвети (EUROHORCs). Поставен е бил въпросът дали изказването на министъра отразява официалната позиция на форума и какво точно е дискутирано на този форум.

Отговорът на президента на организацията, който е бил получен във вторник в академията, гласи: ”Ролята на академиите не е била главен въпрос за разглеждане на работната среща на високо равнище в Цюрих, но е имало достатъчно време за дискусии, по време на които този проблем може и да е бил засегнат. Като се има пред вид характерът на работната среща, не са били водени протоколи и няма да бъдат подготвяни официални документи.”

От БАН смятат, че Игнатов е дезинформирал и подвел българската общественост за целите и характера на дискусиите на срещата в Цюрих с манипулативно становище в ущърб на БАН.

Според учените Игнатов е искал да внуши, че значими европейски институции провеждат целенасочена политика на закриване на академиите от този вид в Централна и Източна Европа и по този начин да вдигне отговорността от себе си за последователната си политика против БАН.

Самият Игнатов заяви, че неговото предложение е било институтите на академията да сключат рамкови договори с университетите по собствен избор. Това означавало да се създадат общи научни съвети, да се синхронизират изследователските планове, институтите да отворят своята база за обучение на студенти и самите учени да участват в процеса на обучение.

"Смятам, че бъдещето на институтите в академията е в тяхното тясно сътрудничество с университетската среда и това е заложено в желанието на самите учени от БАН да се титулуват "асистент", "доцент" и "професор", така както е в университетите", посочва министър Игнатов.

Игнатов не е на мнение, че реформата в БАН трябва да се състои в механично сливане на институти, каквото, според него, се прави в момента. ”БАН не трябва да се закрива, но механичното сливане на институти няма да доведе до създаване на нови, по-добри условия за научна дейност”, каза Игнатов. Според него може да се получи така, че да се съберат несъвместими колективи, което ще доведе до конфликти.

Преди два месеца, когато течеше обсъждането на бюджета за тази година, финансовият министър Симеон Дянков обоснова намалението на средствата за академията с това, че тя не е реформирана и в нея работят ”феодални старци”, но тогава учените не му поискаха оставката, а само се обидиха. Преди ден стана ясно, че поради намаления бюджет парите за режийни разноски на академията свършват в края на този месец, а в бюджетната субсидия на академията от 74 милиона лева са предвидени средства само за заплати.

Макар че позицията на финансовото министерство е, че БАН трябва да реши финансовите си проблеми със съкращения, във вторник академичният председател акад. Никола Съботинов даде да се разбере, че на мястото на пенсионираните учени ще постъпят млади хора, а няма да се закриват щатове. Той каза, че над 400 учени са в процедура по пенсиониране и 10% от местата вече са заети от млади учени.

Пред бТВ той обясни, че младите хора търсят реализация в областта на информационните и комуникационни технологии, биотехнологиите, нанотехнологиите. По-малко са желаещите да постъпят в институтите, в които се извършва оперативна научна работа, обясни той.

"Ние сме една от страните, която има малък брой учени на глава от населението, и не би трябвало да мислим за съкращения. В България има 3.5-4 учени на 1000 души активна част от населението. В Европейския съюз те са 8–8.5”, посочи Съботинов.

По думите му младите хора все пак проявявали интерес към работа в БАН въпреки ниското заплащане. Той обясни, че един млад учен би получавал месечно 350-400 лева според това в кой институт работи. ”Предишното правителство повиши стипендиите на докторантите на 450 лв. чиста заплата, а в същото време, след като завършат докторантурите, ако искат да продължат научната си кариера, трябва да преминат на 350-400 лв. Това е недопустимо”, каза Съботинов.

Още по темата
Още от България