“От бойните полета до мира” по Иво Хаджимишев

“От бойните полета до мира” по Иво Хаджимишев

“Не е ли страшно?” обръща се към мен фотографът Иво Хаджимишев, държейки в ръце репродукция на една “хартийка”, която години наред предопределя съдбите на милиони хора – бележката (по-известна у нас като “салфетка”), върху която Сталин и Чърчил разделят Европа на сфери на влияние.

С видимо вълнение той сочи фотографията на историческия документ, който по думите му се показва за първи път в България.

Той е избрал точно този кадър за началото на новата си изложба “От бойните полета до мира”, която се открива в сряда във Френския културен център.

Така затворя кръга на най-новия си цикъл, посветен на десанта в Нормандия.

Изложбата е едно естествено продължение на серията му “Пространства”. “От времето и промяната в характера започнах да фотографирам пространства - наситени с история или със случка, пространства, които говорят сами за себе си, “ разказва Хаджимишев.

Всичко започва преди около четири години, когато един ден попада в музея в Хирошима, Япония, на мястото, където е паднала атомната бомба. Серията продължава с няколко фотографии от берлинския музей на Холокоста, а след това в Императорския дворец в Пекин... докато се стига до Нормандия, където снима празните пространства, върху които все още личат белезите от десанта през 1944 година, сложил началото на края на Втората световна война.

“Просто си представях как една красива природа може да се види от една амбразура, от която е излизала смъртта,” сподели фотографът.

Направени в “два къси работни дни” през декември миналата година, 21 фотоса разказват много по-добре от всички думи за тези пространства.

 Както Хаджимишев казва: ”Хората винаги присъстват, дори когато не ги виждаме“.Така и с този проект. По една случайност става дума за бащата на американския посланик у нас Джон Байърли – Джоузеф Байърли, който е участвал в десанта. Фотографът разбира това няколко дни преди да замине за Франция

Изцяло завладян от тази лична история, пълна с премеждия и неочаквани обрати, Хаджимишев говори за Джоузеф Байърли така, сякаш лично го е познавал. Това е единственият американски войник, успял да се съедини с една руска танкова бригада, бил е пленяван четири пъти, пренасял злато на френската съпротива, лично се е срещал с маршал Жуков.

Този човек беше с мен по време на пътуването и ми стана страшно симпатичен, признава Хаджимишев. Ето защо освен фотографиите от Нормандия посетителите на изложбата ще имат възможност да видят и половинчасов филм за Джоузеф Байърли.

И макар че сме се уговорили да се “видим за 10 минути”, защото фотографът все още прави последни приготовления по новата си изложба, след час и половина с изненада установявам колко е часът.

Защото увлекателните разкази на Хаджимишев лесно могат да накарат да забравиш за такива тривиални подробности като времето и пространството. А фотографиите му “умеят” това още по-добре.


* Снимка 1: Ароманш – заливът, който се превръща в най-голямото изкуствено пристанище по време на Втората Световна война. От тук поемат своя героичен път хиляди английски, американски, канадски и австралийски  воини и огромно количество техника.

Снимка 2 : Първата фотография на Джо (Джоузеф) Байърли като военнопленник в Сталаг ХII-А .

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?