От Брюксел не възприемат точно нормативната и фактическата реалност у нас

Г-н Арабаджиев, защо стана така, че след като бяха оправдани с ЕС, промените в конституцията се оказват в крайна сметка вредни за постигането на пълноправно членство в ЕС?

Защо стана така, аз не мога да ви отговоря, но не крия, че съм притеснен. Според мен това е въпрос на някакво недоразумение, а ако не, трябва да влезем в категорията на някаква конспирация – не световна, а вътрешна, но не ми се говори за това и по такъв начин. Не само заради българските участници в играта, а и от гледна точка на моята преценка за един или друг момент от докладите.

Във всеки редовен годишен доклад, да не говорим за последния мониторингов доклад на Европейската комисия от м.октомври 2005 г., се поставят и открояват въпросите, свързани с взаимоотношенията между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет (ВСС). Напоследък като особено важно изискване се изтъква създаването на  механизми за отчетност и ефективност на магистратите. Приетите от нас промени в конституцията са свързани с тези изисквания. Още повече, че ние имаме една история на приложението на един конституционен модел, свързана и с решенията на Конституционния съд (КС), които в по-голямата си степен засягат съдебната власт. Темата “независимост” на тази власт е засегната в 36 решения на КС. Едва ли има друга проблематика, която да присъства толкова много в практиката на съда.

Аз винаги съм твърдял, че действащата уредба, която присъства в конституционните текстове от самото им създаване (имам предвид чл. 130 ал. 5 – “министърът на правосъдието председателства ВСС без да участва в гласуването” ) е достатъчна, много фина и много добре премерена връзка, която осигурява функционирането на принципа за разделение на властите при зачитане на изискването-също възведено като конституционен принцип- за независимост на съдебната власт. И как ще се изпълни със съдържание тази разпоредба е въпрос на добро разбиране за независимостта, но трябва да ни е ясно, че тази разпоредба беше разпъвана на кръст ту в единия, ту в другия смисъл в редица решения на КС.

Натиск за промяна в съдебната система има както вътре в страната, така и отвън. В доклада г-жа Шустер (водещ експерт на ЕК по темата правосъдие) има един израз: “Щом самите българи не вярват на своята съдебна система, защо трябва да ѝ се доверят европейските граждани”. Ние какво да правим в тази ситуация – да пазим статуквото? Аз казвам - да пазим статуквото не е добрият ход. Ние се стремим да разрушим това статукво. Сега нещата се поставят така, че сякаш изведнъж се оказва, че на 15-тата година ние нарушаваме независимостта на съдебната власт. А знаете ли, че всичко, което се случи, стана под покривалото на криворазбраната независимост? На българската общественост трябва да е ясно, че зад призива “Не (ни) пипайте” се крие стремеж да се осуетят опитите да се отговори на нейната загриженост.

Нямаше ли да е по-добре, ако промените бяха тръгнали към по-радикалната промяна и бе извадена прокуратурата от съдебната власт, вместо да се пипа по болезнената тема за независимостта на съда?

Аз не съм съгласен, че има намесване в независимостта на съдебната власт. Не крия, че това, което е написано в член 130 “а” (б.р. за новите правомощия на правосъдния министър) можеше да е по-добро или по-лошо.

От самото начало бях привърженик на една по-обща формулировка, която да не посочва правомощията на министъра по отношение на бюджета, делата на съдиите, училището за магистрати, кариерното израстване, а по някакъв начин да откроява онова, което сега го има в член 130 “а”. Цели се – и това трябва да е ясно - да има някаква последица от това дали някой магистрат ходи на работа или не, дали си разглежда делата своевременно, дали ги пише в срок.

Повечето магистрати казват, че съдебната власт никога не е била независима, до толкова, че тя не си определя сама бюджета?

В крайна сметка приетата на второ четене промяна в основния закон, според която правосъдният министър изготвя и предлага бюджета на съдебната власт може и да отпадне, а и процедурата предвижда вариант на бюджета, който включва гласуване от ВСС. Няма как да запишем, че съдебната власт освен глави, може да сече и пари – те се секат от хазната. Идеята на проекта не е да отмени една вече 15-годишна практика, а да създаде възможност в по-ранна фаза и по-ефективно да е взаимодействието между министъра и ВСС, за когото остава в крайна сметка правомощието(и авторството) да изготви, приеме и предложи  окончателния вариант  на бюджета на съдебната власт.

Вие сте и членът на временна парламентарна комисия за промени в конституцията, който трябва да отговори на критиките на ЕК в междинния доклад. Какъв ще е вашия отговор?

Отговорът ще бъде в някакъв коректен дух. Най-малкото, защото е нормално да се приеме, че това ще бъдат доклади, които до голяма степен ще бъдат взети предвид от ЕК оттук нататък. Най-малкото ние дължим коректност и конфиденциалност, които се предполагат при подобен тип проверки, въпреки че голяма част от съдържанието на докладите получиха публичност. Така или иначе, peer review означава партньрска проверка и ние като бъдещ член трябва да показваме способност да се държим като партньори.

Независимо дали ще бъдат възприети или не, има редица неща, които трябва да бъдат казани. Например, в доклада се предлага  въобще да бъде премахнато участието на министъра на правосъдието в  дейността  ВСС. Ами този текст фигурира в основния закон от самото му приемане и никога не е стоял в конституционния дебат. Не е бил проблемен и в досегашните фази на присъединителния процес. 

Ние сега не търсим модел, по-скоро се опитваме да решаваме въпроси,  поставени от приложението на сега съществуващия модел. Става дума и за едни положения, които трябва да бъдат изказани съвсем ясно. Например забележката, че ВСС няма секретариат или администрация очевидно е неуместна, защото тя се позовава на разпоредба на Закона за съдебната власт – чл. 25, който от доста време е обявен за противоконституционен.

В момента се намираме в режим на диалог с експертите на Европейската комисия, за да бъдат отстрани евентуални неточности във възприемането на нормативната и фактическа реалност. Целта е да подчертаем, че конституционните промени не са волунтаристичен акт. Те са инициирани в процеса на присъединяването ни към ЕС, с чийто констатации се съобразяваме. Абсурдно е да се допусне, че някой у нас би могъл дори и да си помисли за действия, които не съответстват на ценностното измерение на процеса на европейска интеграция, важен елемент на което е независимата съдебна власт.

Т.е вие ще им кажете – господа, малко се изгубихме в превода?

Може и така се каже в смисъл, че в подробностите има и такива случаи. Макар че трябва- и аз повтарям това - да се каже ясно, че нищо от сегашните промени не е насочено срещу независимостта на съдебната власт. Може някои от промените малко да дращят, може да има възможност да бъдат по-добре формулирани. Ще ви дам пример – може в тази разпоредба за правосъдния министър да отпаднат конкретните правомощия, но трябва да е ясно друго – правосъдният министър е звеното, чрез което се осъществява връзката на изпълнителната и законодателната власт със съдебната.

Как ще се процедира оттук нататък? Имате ли възможност да редактирате текстове преди третото четене на конституционните промени?

Нямаме право да редактираме по начин, който променя смисъла. Съгласно временните правила са възможни редакционно – технически поправки. Не е много мислимо обаче някои текстове да отпаднат.

Защо БСП реагира гневно на обстоятелството, че министър Кунева адресира отговорността за доклада първо към ВСС, след като промените бяха инициирани от управляващата коалиция? 

Какво се е случило преди една седмица, вече не е важно.Аз обаче намирам за неуместно говоренето по този начин пред ВСС. Съдебната власт е адресат на реформите. Тя може да бъде партньор при извършването им, но не и съюзник при противопоставянето срещу тях. В крайна сметка, там хипотетично може да се очаква, а и това беше демонстрирано при обсъжданията, че промените не се приемат.

В какъв смисъл?

Повечето отчетност, повече отговорност.

Това заплаха ли е?

Ако някой го приема като заплаха.

Какво означава налагане на предпазна клауза за България?

Досега такъв прецедент не е имало. Лично аз мисля, че това не е добро, въпреки че има доста хора, които искат да намерят позитивни моменти, доколкото се създава обстановка за по-радикални промени. Налагането на клауза означава неучастие в някои от компонентите на пространството на  свобода, сигурност и правосъдие. Това включва и непризнаване, на решения по граждански и по наказателни  дела, в зависимост от съответната сфера на съдебно сътрудничество.

Вие заявихте, че може да се очаква нова промяна на конституцията още през 2007 година. Може ли тези критики на Брюксел да ускорят обмислянето на тези промени?

Ние свързваме тези критики с непосредственото състояние, в което се намира нашата страна в хода на присъединяването и евентуалната заплаха за задействането на предпазната клауза. Заплахата не се свързва с промените в конституцията, а с общото състояние на съдебната система. Така че, ако говорим за общото състояние е възможно е да се търсят и други радикални решения...

Като изваждане на прокуратурата от съдебната власт?

Да. Аз не съм от онези, които считат, че мястото на прокуратурата е в изпълнителната власт. Аз виждам още в първите стъпки на Борис Велчев в прокуратурата едно по-голямо съпричастие към истинските проблеми на обществото и държавата. Искам да се позова и на онова, което той каза при избора му, че по време на неговия мандат ще се обезсмисли въпроса за мястото на прокуратурата. Естествено, аз съм далеч от мисълта, че трябва да се разчита на един човек , за да се да изпълни  със съдържание конституционния запис.

Ако се създаде ситуация, която ще ни позволи да се върнем към “чертожната дъска”, може би прокуратурата наистина ще се отдели, но като някаква автономна институция, а не като безмълвен инструмент на изпълнителната власт. Но ако на дъската трябва да се започне с нещо, то би било преструктуриране, което ще обхване най-напред Висшия съдебен съвет. Вън от въпроса за това, че той сега се  стреми да примири противоречиви професионални интереси-на съдии, прокурори и следователи, самото негово съставяне поставя проблеми. От една страна имаме парламентарна квота, която в отделни периоди е била “боен отряд” на съответното политическо мнозинство. От друга страна, чисто професионалното присъствие може да има и има за ефект доминиране на корпоративното мислене.От тук и резултатът, който наричаме самозатваряне, самоизолиране и т.н. Ясно е, че и в двата аспекта има какво да се мисли.