От България се очакват резултати в борбата с организираната престъпност

От България се очакват резултати в борбата с организираната престъпност

Ден преди срещата на върха на лидерите на 25-те страни членки на ЕС, депутатите в Европейския парламент (ЕП) ги призоваха с резолюция да потвърдят ангажимента си за присъединяване на България и Румъния от 1 януари 2007 г., "ако са готови".

ЕП гласува в сряда окуражителен за България и Румъния текст, като отново ги призова да продължат реформите, най-вече в съдебната система.

По същото време и българският парламент прие декларация, с която изрази готовността на страната да изпълни поетите ангажименти до септември, когато ще бъде публикуван новият доклад на Еврокомисията.

И в Брюксел, и в София текстовете събраха подкрепата и на леви, и на десни. Изключение направиха европейската партия на зелените и българската коалиция “Атака”.

От ЕС очакват “нови значителни резултати” в борбата с престъпността

Парламентът в Страсбург настоя от София и Букурещ да бъдат представени "доказателства за нови значителни резултати в борбата с корупцията, като конкретно в България акцентът е върху борбата с организираната престъпност".

Другите споменати проблеми са търговията с хора и интеграцията на ромската общност.

В декларацията се казва, че Румъния и България трябва да бъдат оценявани според собствените им заслуги. В същото време ЕП ще приветства едновременното им присъединяване към ЕС, на базата на постигнатия напредък и действията им през следващите няколко месеца, посочват евродепутатите.

Барозу също настоя за “ясен сигнал” от лидерите на ЕС

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу призова лидерите на страните от ЕС “да дадат ясен сигнал за присъединяването на България и Румъния”. Изявлението му кореспондира с искането на Румъния още по време на срещата на 15 и 16 юни да бъде посочена датата за членство на страната.

ЕП настоява Еврокомисията спешно да даде колкото се може по-ясни насоки за конкретните стъпки, които да извършат България и Румъния до есента. Комисията е призована да определи в сътрудничество с българските и румънските власти възможните мерки за мониторинг след присъединяването на двете страни и обстоятелствата, при които те биха били необходими.

В заключение резолюцията отправя призив към държавите членки да завършат процеса на ратификация на Договора по присъединяване навреме.

Очаква се на срещата на Европейския съвет на 15 и 16 юни лидерите на ЕС да потвърдят януари 2007 като дата за членството на двете страни. Формално обаче Европейската комисия ще потвърди това през есента, тъй като в майския си доклад не посочи дата за присъединяване и реши да отложи това за есента с цел да упражни допълнителен натиск за реформи.

До дни ще са ясни новите конституционни промени

В София народните представители дискутираха основните ангажименти под погледа на евроексперта Бриджит Чернота, която участва в консултации с експерти от управляващото мнозинство по възможните бъдещи промени в конституцията, за да се премахне “двусмислието по отношение на независимостта на съдебната власт”, за което се говори в доклада на ЕК.

Източници на Mediapool обясниха след първия кръг от разговори, че Чернота и екипът ѝ не са дали конкретни предложения за изменения. Не е поискано и заличаване на направените вече поправки, каквито намеци имаше в доклади на експерти от ЕК.

Доволни сме, че следващата промяна няма да е стъпка назад от направеното вече, коментираха депутатите.

Сред консултираните идеи е записване на функциите на Висшия съдебен съвет (ВСС), така както са разписани функциите на министъра на правосъдието. Търси се и възможност за мониторинг над съвета, така че в работата му също да бъде въведено евроизискването за прозрачност и отчетност.

Друга възможност е отделянето на Инспектората на министерството на правосъдието, така че да бъдат избегнати съменията, че чрез него изпълнителната власт ще кадрува в съдебната система или ще се меси в делата по същество.

Обсъжда се и вариант, при който отчетите на председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд ще се внасят в Народното събрание не от самите върховни магистрати, а от ВСС.

Очаква се консултациите да приключат до края на седмицата.

В приетия от правителството план за действие, който беше официално публикуван в понеделник, срокът за внасяне на промени в конституцията при уточнени текстове е до септември.

В сряда българският парламент посвети пет часа на дебата за евродекларацията, която накрая получи подкрепата на 175 депутати от всички политически сили. Против бяха само двама независими, а петима от “Атака” се въздържаха.

Управляващите се съгласиха да внесат корекции в подготвения текст, като включиха предложения както на ДСБ, така и на ОДС.

По време на дискусиите и на гласуването в пленарната зала бяха премиерът Сергей Станишев и по-голямата част от министрите.

Костов: Кабинетът атакува последиците, а не за причините за корупцията

В изказванията си и лидерът на ДСБ Иван Костов, и лидерът на СДС Петър Стоянов възразиха основно срещу съдържанието на правителствения план за действие.

От пленарната трибуна Костов определи декларацията и плана като ненавременни.

В плана за действие има неща, идейно неприемливи за ДСБ, като мерки за последиците, а не за причините за корупцията. Причините за корупцията са прекомерните държавни регулации, разпоредителните функции на администрацията, размиването на отговорностите, липсата на радикална реформа в МВР, посочи Костов.

По думите му, ДСБ биха подкрепили план за действие, ако в него ясно се запише, че ще бъде променена конституцията, за да не бъде поставена под зависимост съдебната власт, и ако изрично има текст за отваряне на досиетата.

ОДС призова управляващите да се вслушват в опозицията

Въпросът е в малкото време, което остава да вземате най-добрите решения, а за да сторите това, ви трябва капацитетът на българската опозиция, която се отнася отговорно към всичко, свързано с присъединяването на България към ЕС, обърна се лидерът на СДС Петър Стоянов към премиера и присъстващите министри.

По думите му планът за действие би могъл да е и по-добър, ако при неговото изработване наистина бяха приети предложения на опозицията.

Министърът на външните работи Ивайло Калфин припомни, че членството на България в ЕС не е партийна работа, а работа на българските граждани и българските институции и изисква усилията и на правителството, и на парламента, и на съдебната власт.

Явно е, че нито ние, нито вие можем да задължим съдебната власт да вземе едно или друго решение, но политическият знак и политическото становище, което можем да дадем, е важно, отбеляза външният министър.

Калфин, който направи изказване след лидера на ДСБ Иван Костов, обясни, че управляващите биха могли да направят реформите и без участието на опозицията, но продължава да е на мнение, че активното им участие в процеса е изключително важно.

Кунева: Изпълнението на плана ще гарантира положителна оценка

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева изрази категоричната си позиция, че изпълнението на приетия от правителството план за действие е необходимо и достатъчно условие за положителна оценка от ЕК в следващия доклад.

Същевременно Кунева уточни, че общата позиция на българските и европейските експерти е била той да бъде фокусиран само върху така наречените оставащи области и да бъде изпълним до 7 септември.

След приемането на декларацията, с която Народното събрание изрази подкрепата си за пълноправното членство в ЕС от 1 януари 2007 г, премиерът Сергей Станишев също потвърди готовността на кабинета за сътрудничество с парламента при изпълнението на ангажиментите.

Споделяне

Още от България