От догодина доставките на ток по-гъвкави, но с неясен ценови ефект

От началото на следващата година ще заработи балансиращият пазар за електроенергия, който ще позволи по-голяма гъвкавост и ефективност на производители и купувачите, но ефектът му върху крайните потребители може да е както положителен и да доведе до спад на цената на тока, така и да се отрази негативно и да увеличи разходите на електроразпределителните дружества и респективно да вдигне тарифите.

Това стана ясно по време на заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която разгледа във вторник доклади по внесени от трите електроразпределителни дружества ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-Про" заявления за получаване на лицензии за "координатор на специални балансиращи групи". Общо 12 дружества, сред които са още "Националната електрическа компания" (НЕК) и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) СО и частни дружества - търговци на електрическа енергия, искат да управляват подобни групи. В тях ще се включат производители на електроенергия и потребители, всеки от които трябва да планира точно заявките си и при неизпълнение – недостиг или излишък, координаторът ще търси как да разпредели количествата вътре в групата, но вече на различни от първоначалните цени.

С навлизането на пазара на балансиращи групи, той се разширява, а конкуренцията е единствената предпоставка, която може да създаде справедливост за потребителите, коментира пред журналисти председателят на регулатора Анжела Тонева. Тя прогнозира, че с излизането на свободния пазар дружествата сами ще се стремят да оптимизират своите разходи и това ще се отрази и върху крайните цени на тока.

В момента разходите за балансиране на доставките на ток се поемат от НЕК и ЕСО, но с тръгването на балансиращият пазар ще се прехвърлят на електроразпределителните предприятия (ЕРП). Според Пламен Стефанов от "Енерго-Про" вариантите са или поевтиняване, или поскъпване на цената на тока.

Той обясни, че целта на балансиращите групи е да има по-добра прогнозируемост за променливото производство и потребление на електроенергия и оттам оптимизиране на разходите за балансиране на енергийната система. Прехвърлянето на разходите за балансиране на доставките от НЕК и ЕСО към координаторите би трябвало да свали цената на тока на входа в групата. Ако обаче на координаторите не бъдат осигурени достатъчно приходи, то би трябвало да им се повиши крайната цена

"Има и втори сценарий – разходите да са по-високи", смята Стефанов. Според него това е и "по-вероятният сценарий, защото след като се бърза с балансиращия пазар явно липсват приходи, които да покриват тези разходи". В същото време обаче шефката на ДКЕВР коментира, че ЕРП-атат са бавили много процеса и дори се наложило да бъдат подканвани от комисията за внесат заявленията си. "Като се прехвърлят към нас (разходите), ако естествено нашата цена към входа не се промени, означава, че трябва да се прави нова калкулация на крайната цена", коментира представителят на "Енерго-Про".

По думите му данни на ЕСО за септември показват, че цената за балансиране за "Енерго-Про" е възлизала на 3.5 млн. лева, а в годишен аспект това прави 40 млн. лв. Само за септември за трите електроразпределителни дружества сумата за балансиране е била около 7 млн. лв., изчисли Стефанов.

"Говорим за едни около 90 млн. лв. годишно. Ако разходите бъдат прехвърлени към нас, без това да доведе до намаляване на цената на входа, неминуемо тези разходи ще доведат до повишаване на крайните цени, защото НЕК ще си намали разходите", коментира Пламен Стефанов.

Той уточни, че в същото време тестовете за балансиращия пазар са тръгнали във вид близък до правилата за търговия в новата им редакция едва от първи ноември. По думите на мениджъра от Енерго-Про реалните разходи за балансиране ще са ясни още в края на тази година и на база на резултатите от тях дружествата може да поискат корекция на цените на електроенергията.

"След издаването на лицензиите и регистрацията в ЕСО ще имаме реални данни колко струва това и веднага след това ще знаем какви са тези разходи по-конкретно и ще внесем заявление в ДКЕВР за промяна на цената на входа, или за признаване на тези разходи", уточни той. Според Стефанов в компетенциите на ДКЕВР е да прецени как да става това, тъй като при всички случаи "ще бъде промяна по цялата верига".

В момента по думите на мениджъра от "Енерго-Про" няма срок в който дружествата трябва да се регистрират, а по-скоро бързане за стартиране на балансиращия пазар. "Ние лично също сме заинтересовани от либерализацията на пазара, което ще доведе едни прозрачни правила, така че ние подкрепяме този процес. Единственото нещо, което сме изтъквали като притеснение е как ще бъде отчетен този разход", уточни той, като припомни, че членове на балансиращата група на крайния снабдител са всички битови потребители, но в момента този разход не се поема от тях, тъй като в крайната цена няма включен такъв разход.

Пламен Стефанов беше категоричен, че не може да се каже колко ще струва балансиращият пазар на производителите на електроенергия от ВЕИ. Той обаче уточни, че прогнозирането на ВЕИ-та е изключително трудна работа, особено при вятърните централи. "Това е най-трудно прогнозируемото производство и нашите отклонения са най-големи особено при нощните часове, когато преобладаващо работят вятърните централи", каза той и допълни, от трите дружества разходите на "Енерго-Про" за балансиране са най-големи заради наличието на най-голям дял от вятърна енергия.