От космоса до мигрантите: хибридната конфронтация с Русия се засилва

При цялата конфронтация на Русия със Запада - от мигрантите на полско-беларуската граница през придвижването на руски войски към Украйна до сертифицирането на газопровода "Северен поток 2" - нейната ескалация на ниска околоземна орбита тази седмица успя да предизвика известен шок.

Във вторник руското министерство на отбраната съобщи, че е използвало ракета, за да унищожи стар съветски спътник на орбита. Представители на американската и на европейската космическа агенция обаче казаха, че отломки след теста застрашават Международната космическа станция. Руските власти отрекоха обвиненията, твърдейки, че количеството отломки не е голямо и не представлява опасност.

Ръководителите на гражданските космически агенции на Русия и САЩ са имали телефонен разговор във вторник, както съобщиха и двете страни. Шефът на руската Роскосмос Дмитрий Рогозин каза в Туитър, че двете страни "продължават напред". В понеделник представители на НАСА заявиха пред журналисти, че подозират, че ракетното изпитание не е било съгласувано с екипа на руската гражданска космическа агенция.

Това е напомняне за нарастващия брой фронтове, на които се разгръща противопоставянето между големите сили - особено между САЩ и западните им съюзници, от една страна, и Русия и Китай, от друга - както и за катастрофалния риск, който крие то.

Въпреки цялото това внимание, което се отделя на показването на мускули във военно отношение, всички страни изглеждат решени да избегнат избухването на голям военен конфликт - но в същото време продължават да откриват нови и нови възможности за изостряне на напрежението и реакция.

Макар и в голяма степен ситуацията да остава неясна и обвита в дезинформация, общата цел на президента Владимир Путин тази година изглежда е била да покаже способността на Москва да смаже вътрешната опозиция в Русия и Беларус и да създаде пряка военна заплаха за Запада и особено за Украйна, като същевременно съхрани търговските и дипломатическите си опции.

НЕ СЪВСЕМ БЕЗКРЪВНА КОНФРОНТАЦИЯ

Тази конфронтация не е съвсем безкръвна. Миналата седмица двама руски военнослужещи загинаха при злополуки по време на необявени десантни учения в Беларус, които изглежда имаха за цел да покажат подкрепата на Москва за президента Александър Лукашенко след спорното му преизбиране и репресиите срещу опозиционните групи миналата година.

Полша обвинява Беларус и Русия в целенасочено поощряване на притока на мигранти от Близкия изток към беларуската граница с Полша и балтийските държави, където, както се съобщава, през последните седмици са намерили смъртта си няколко мигранти. И Москва, и Минск отричат тези твърдения, обвинявайки Полша и Литва в прилагане на жестока тактика за спиране на мигрантите, и казват, че мигрантите са били принудени да напуснат Близкия изток заради неотдавнашни войни на Запада.

Пeриодично продължава също артилерийският обстрел и биват убивани хора по фронтовата линия в Украйна между правителствените сили и проруските сепаратисти в областите, които бяха превзети през 2014 г. Западни и украински официални представители заявиха, че в съседните райони на Русия са мобилизирани най-малко 100 000 руски войници, което за втори път тази година предизвика спекулации за възможна руска инвазия.

Както и в случая с изпитанието на противоспътниковата ракета, Москва изглежда иска да покаже нарастващите си възможности във военно отношение, като същевременно обвинява Запада в преувеличаване на заплахата от нея, лицемерие и умишлена ескалация на напрежението.

Какво ще предприеме Западът, ако Русия наистина нахлуе в Украйна, засега остава неясно. Тази година САЩ и съюзниците им в НАТО засилиха активността си в Черно море в подкрепа на Украйна, но страната остава извън алианса и поради тази причина не попада в обхвата на договора му за колективна отбрана.

НАМИРАНЕ НА НОВИ ЛОСТОВЕ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

През април САЩ наложиха санкции на още няколко десетки руски граждани, които обвиняват в участие в дезинформация и подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна, забраниха на американските банки да купуват руски държавни облигации и обвиниха руските разузнавателни служби, че са пряко замесени в множество кибератаки и течове на данни.

Европейските държави наложиха нови санкции на Беларус в отговор на миграционната криза и убедиха Турция и Обединените арабски емирства да направят така, че авиокомпаниите им да спрат да летят от Близкия изток до беларуската столица Минск - основния маршрут, по който изглежда мигранти стигат до границите на Беларус с Полша и балтийските страни.

Остава неясно дали има желание за повече подобни мерки срещу самата Русия. Миналата седмица изданието "Политико" съобщи, че президентът на САЩ Джо Байдън е наложил вето на нови санкции, предложени от Съвета за национална сигурност. В ход са и глобални действия срещу руските хакери, но според експерти те продължават да действат от Русия до голяма степен безнаказано.

Това превръща газопровода "Северен поток 2" в един от основните оставащи лостове за въздействие върху Москва. Съюзниците в НАТО обаче изглеждат все още разделени по отношение на използването му. Русия от няколко месеца се надява на скорошно сертифициране на завършения газопровод, докато САЩ продължават да заплашват със санкции всяка фирма, която подкрепя този процес.

Германия и Франция продължиха да лобират проектът да бъде завършен и преносът на газ по него да започне. Тази седмица обаче Берлин създаде нова пречка в процедурата по сертифициране, заявявайки, че по нея трябва да кандидатства германско дружество, а не швейцарският филиал на руската държавна компания "Газпром", както е сега.

Постигането на споразумение по този въпрос може да е фактор, който да спре Москва - но също така може и да не е.

По-вероятно е Русия да намери нови начини да изостря напрежението и да дразни Запада - на който също може да се наложи да намери нови начини, за да се противопостави.

По БТА.