От лавиране към реалния избор

Какви са като цяло последиците за Русия от иракската война? Общо взето, за нея играта още не е завършила. Явно е провален оптимистичният /според Путин и съветниците му/ сценарий, на който те заложиха обосновано, но при все това - прибързано. Все пак Русия има още няколко привлекателни и достъпни възможности, разположени някъде по отсечката между действителния финал и "катастрофата", предизвикала тъй много опасения преди коалицията бързо и решително да постигне военните си цели в Ирак.

Наистина, също както и мнозина песимисти на Запад, руските "оптимисти" смятаха, че военните трудности ще надхвърлят значително предположенията на стратезите от Пентагона, а политическите проблеми след това - масовото недоволство и "мирната съпротива" на иракското население, евентуалната турска и може би иранска интервенция, дестабилизирането на съседните с Ирак държави - ще надвишат далеч възможностите на САЩ самостоятелно да се справят със ситуацията. Според тези прогнози Вашингтон би бил принуден в крайна сметка да поиска помощ в следвоенното уреждане в Ирак и съответно да предостави инициативата на Русия и други държави, заинтересовани от изграждането на регионален и световен ред, съвсем различен от онзи, който САЩ тъй агресивно налагаха.

Е, няма да стане така.

Доколкото Москва не се е научила още да си взема радикални поуки, можем да предположим със сигурност, че Русия по-скоро ще продължи да води изтънчена и сложна борба със САЩ и съюзниците им, вместо да предприеме обмислени и последователни стъпки, за да възстанови атмосферата и съдържанието на партньорството от периода след 11 септември. Тази борба ще се води поне на четири фронта.

Първо, ще продължат опитите съвместно с Франция и Германия да се постави ООН "в центъра на картинката" или колкото може по-близо до него. С ясното разбиране, че ООН за Русия при това е и най-сигурната сфера на международно влияние; арената, на която САЩ са най-уязвими и откъм ловкост, и откъм придобити умения.

Второ, управляваната от Кремъл армия от неофициални посредници ще експлоатира естествената двойственост спрямо Русия, характерна и за американската, и за британската политика - а да не говорим за финансовите среди в двете страни. Тези среди ще чуят не само поредното напомняне колко е опасна "изолацията" на Русия. С лекота ще им се демонстрира, че за САЩ е крайно ценно енергийното партньорство с Русия и енергийните ѝ доставчици в Ирак през целия дълъг и труден преходен период, докато се задействат отново иракските петролни ресурси.

Трети фронт ще стане самият Ирак - там Русия за разлика от САЩ разполага с изобилие от информация, знания и контакти сред професионалния и технически елит, чието съдействие е от жизнена важност за възстановяването на страната. Освен това ще бъдат издирвани и намирани различни "мишени на възможностите". Например "доказателства", че истинските нарушители на режима на санкциите върху Ирак са всъщност Украйна и България. /Макар днес да е очевидно, че- подобни "ходове" и "активни мероприятия" все повече губят от своята привлекателност и ефект./

Четвърто, Русия за пореден път ще се подложи на изкушението да подцени сложността на положението и височината на препятствията - а те несъмнено се множат.

На първо място е традиционно и неотклонно пренебрегваната от Москва сила на общественото мнение в Америка /включително Конгреса на САЩ/, което просто няма да допусне Русия да получи някакво отличие или награда за своето двуличие и "предателство". Дори ако администрацията на Буш направи опит да върне отношенията с Москва в стария "коловоз", тя надали ще се старае особено и със сигурност няма да инвестира в усилията си твърде голям политически ресурс, за да се противопостави на общественото мнение и на Конгреса.

На второ място е опасно да се подценява формиращият се сред елита /в Съвета за национална сигурност, министерството на отбраната и ЦРУ/ консенсус по отношението към Русия. Времената, когато Русия трябваше да се разглежда като "специален случай", а не подобно на всяка "обикновена" държава, според общото мнение са безвъзвратно отминали. Сега се смята, че Русия също като другите страни трябва да се оценява според реалните ѝ национални интереси и реалното ѝ поведение. И водената от Русия изтънчена, сложна борба няма да дезориентира този елит - нещо повече, ще съдейства за неговото разширяване и засилване, както по брой, така и по убеждения.

Трето: Русия скоро ще осъзнае, че в сферите, крайно важни за реалните ѝ интереси - Калининград, Шенген, Световната търговска организация - външният ѝ алианс с Франция и Германия е лишен и от смисъл, и от съдържание.

Силата на руската политика, както и на руската политическа култура, е в постоянния сблъсък с ред противоречия и в умението тези противоречия да бъдат експлоатирани. Днес, както и в миналото, това умение най-вероятно ще помогне на Русия да получи някои изгоди в краткосрочен план, но при това ще пострадат нейните дългосрочни стратегически и икономически интереси. Тези интереси изискват от Москва да поеме непознат и труден за нея курс - да направи един реален избор.

Пръв сигнал за такъв реален избор би могъл да стане неафишираният отказ от абсурдни публични изявления от рода на това, че Русия /по думите на Игор Иванов/ "в течение на последните дванайсет години" ни най-малко не е нарушавала санкциите на ООН спрямо Ирак. Още по-изразителен сигнал би дал Путин, ако отстрани съответния кръг от съветници и приближени, вкарали го в днешната задънена улица.

-------------------

*- Джеймс Шер е главен специалист в изследователския център по конфликтите към Британската Кралска военна академия, лектор в Оксфордския университет

По БТА

Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: