От Москва Георги Димитров нарежда: Никой не трябва да бъде оправдан!

"Никой не трябва да бъде оправдан". Това е едно от указанията на съветския гражданин от български произход Георги Димитров, което той спуска на 21 декември 1944 г. с телеграма, написана на руски език до ръководството на Българската работническа партия (комунисти) в София по повод започналата дейност на т. нар. народен съд.

Това не е единственото му нареждане, олицетворяващо неговата жестокост и жажда за реваншизъм. Димитров, който по това време ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), дава от Москва през януари 1945 г. и следната заповед към съдебните състави на "народния съд":

"И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля".

Днес се навършват 76 години от произнасянето на смъртните присъди на Първи и Втори съдебни състави на "Народния съд", с които са избити тримата регенти, 22-ма министри, 67 народни представители от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Обезвреждане на "всички виновници"

В емисия от 11 септември 1944 г. на базираната в Москва радиостанция "Христо Ботев", по която се предават указанията на Задграничното бюро на БРП (к), Вълко Червенков приканва правителството да предприеме бързи и смели действия за "обезвреждането на всички виновници за тригодишното съучастие на България в хитлеристките престъпления".

То трябва да изпълни решението си да арестува "прогерманските министри, депутати, бюрократи, джелати и тем подобни". Вълко Червенков подчертава, че тези "предатели на България" трябва "да бъдат съдени и сурово наказани". В подобен дух на 11 септември 1944 г. Георги Димитров дава указание на ЦК на БРП (к) да пристъпи към създаване на народни съдилища за разглеждане делата на "предателите" и "фашистките престъпници".

В отговор три дни по-късно ЦК съобщава в Москва: "В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки за това с тези неща да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни съдилища и следствени комисии."

Създаване на противоконституционния "народен съд"

"Народният съд" е създаден е с Наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) – властта, установена след окупацията на страната от Червената армия и 9-септемврийския преврат през 1944 г.

Официално т. нар. Народен съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г., довели страната до участието ѝ във Втората световна война.

Заедно с това обаче чрез извънредното законодателство се "узаконяват" убийствата без съд и присъда, извършени веднага след окупацията на Царство България от Червената армия.

До започване на съдебните процеси от "народния съд" убитите и безследноизчезналите са между 18 000 и 30 000 души. Т. нар. Народен съд е важен механизъм за неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и 9-септемврийския преврат.

На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.  

Наредбата-закон е гласувана не само от БРП (к), но и от съюзниците ѝ от ОФ по това време, като земеделците на Никола Петков и социалдемократи и политически сили. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник" – 6 октомври 1944 г.

Политически назначения на съдебните състави

По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт, а останалите, включително председателите на съставите — от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т. е. от политически орган или от изпълнителната власт.

Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерски съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.

"Народният съд" се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68.

Черната статистика

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна.

Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9 550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор.

Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор "за фашистка дейност и антисемитизъм", а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г.

Избити са повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила след Освобождението от османска власт в 1878 г.

За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12 души.

Чрез "народния съд" е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е "народният съд".