От нас зависи да спрем опитите за подмяна на истинската демокрация с фасадна

Какво се случва в момента в България? Имаме скучна предизборна кампания, незапомнена по мащаби стачка за двойно по-високи заплати, арогантност на правителството и обърканост как да овладее положението и същевременно да не си навреди преди изборите. За какво говори тази картина?

Мисля, че ме питате какво се случва сега, погледнато през призмата на последните десет години след 1997 г., защото оттогава насам не сме имали толкова голяма видима изява на недоволство – не сме виждали няколко десетки хиляди хора на улицата.  

Стефан Гамизов е 36-годишен, собственик на консултантска компания, която предлага услуги за предотвратяване на възможности за възникване на лоши бизнес практики: корупция, нарушаване на правилата на свободна вътрешна конкуренция, осигуряване на защита от корпоративни и криминални групи за натиск за придобиване на нерегламентирани облаги. Основател е на Фондация «Референдум.бг», развиваща дейност, свързана със защитата на конституционните права на гражданите с акцент върху антисемитизма, ксенофобията и расизма.

Нека да погледнем участниците в този конфликт. От едната страна са учителите. Най-спонтанната реакция е да ги подкрепим, защото тези хора подготвят бъдещето на България, грижат се за децата ни, а общество без добро образование няма бъдеще, заплащането им е обидно ниско. Най-естествената реакция е да сме на тяхната страна.

Само че преди да вземем тяхната страна, трябва да си зададем няколко въпроса , като основният от тях е дали тези хора наистина подготвят хора , които биха могли да осигурят бъдеще на България в един глобализиран и много конкурентен свят. Свят, който не трябва да има нищо общо с  насилието върху личността и особено върху свободния ум. Дълбоко съм убеден, че отговорът на тези въпроси е отрицателен. Със сигурност има и  учители в огромната маса, които отговарят на строгото определение либерално образование. Но те са много малко и се губят в нея. А липсата на либерално образование, създаващо свободни умове, е сигурна гаранция за страдание на всяка нация във всеки аспект на живота – материален или духовен.

От другата страна стои правителството. Като човек с консервативни разбирания за мен е недопустимо синдикални организации да извиват ръцете на правителството и щом някой поиска 100, а утре друг – 200 процента ръст на заплатите, правителството да се съгласява под заплахата от всякакви обществени вълнения. И това, ако зад него стоят и политически мотиви , които в България винаги са свързани с идеята за някаква злоупотреба с материални блага на обществото, не е нищо друго освен пряка и нагла агресия срещу бъдещето на всички .

За да заема обаче твърдо тази позиция, трябва да видя морално функциониращо правителство. Такова не виждам. Всички чухме разговора на двамата министри и  резултата от него. Класически случай на  функциониране извън моралните задължения, макар и професионално правилно. А това беше основата на провала на дясното правителство на Иван Костов. Реформаторско, но функциониращо извън морала, който бе очакван от обществото.

Поглеждаме политическия елит на държавата и партиите и се опитваме, или поне аз, да открием в техните действия нещо разумно, което е прицелено не просто в решаването на тази криза, а по-далеч, така че да има реален резултат за цялото общество. Такова нещо аз не мога да открия. Виждаме, че политическият елит се състои от хора, които внимателно оглеждат ситуацията само и единствено с цел  да извлекат  краткосрочна лична полза от целия този хаос, което пък превръща тази полза в арогантна и долнопробна.

Или ако мога да завърша този преглед на заобикалящата ни реалност, виждаме пълен хаос и тотално разпадане на функционирането на обществото. Дори бих добавил - абсолютно разпадане на връзките между индивидите и пълната им невъзможност да започнат разговор помежду си за общостна цел, който по презумция е политически, не в тесния смисъл на думата, а в смисъл на разговор за постигане на целите, които ги интересуват.

И какво се случва с обществото ни?

В повечето интервюта, които съм давал, съвсем умишлено правя аналогия на България с Италия, малко преди на власт да дойде Мусолини.

Какво е характерното, което се е случило тогава?  Пълно отчаяние на индивидите от случващото се в политическата система. Оформяне на идеята, че политическото е мъртво и че индивидите не могат да постигат целите си в политически разговор. Че политиката е нещо, което не е важно и че тя може да бъде заменена с корпоративна такава . Под последното не разбирам само бизнесинтереси, а всякакъв тип интереси на индивидите в материалната сфера.

Крайният резултат от това е, че се появява Мусолини. Той обявява политиката за мъртва и издига само корпоративния интерес. И в един момент еквивалентът на нашето народно събрание бива ликвидиран и е заменен с така наречената корпоративна камара, в която отделните съсловия имат представители и по някакъв начин договарят собствените си корпоративни интереси.

Този стремеж се вижда много добре в България. Ако забелязвате, изникнаха десетки местни бизнессдружения, които се представят за бизнеспартии.

В същото време в политическото пространство се появиха твърде много субекти, които не се интересуват точно от политиката. Сещам се веднага за Симеон Сакскобургготски, който през 2001 г.  излъчи послание с действията си - ние сме в центъра, интересуваме се от прагматичните проблеми на обществото, не ни е проблем да бъдем и с десните, и с левите, ако можем да решим тези проблеми.  

А сега и Бойко Борисов. В него  аз виждам въплъщение на всичко, което може да бъде тоталният кошмар в една политика.

Защо той? Лични причини ли имате да сте настроен срещу него?

Формално погледнато Борисов нищо не ми е направил, обаче виждам какво може да причини на обществото и каква огромна трагедия може да донесе доминацията му в политиката. 

Защото той е носител на тоталното разпадане на моралното функциониране в политиката. Човек забравя миналото му, готов е да си затвори очите за почти 17-годишната липса на морално функциониране на този човек, който набляга на животински прагматизъм в буквалния смисъл на думата и си казва: той ми изглежда най-страшния, най-якия, най-жестокия, най-свирепия сред всичките орки, които ме тормозят. И той е като тях, но аз искам не само аз да страдам, искам всички да страдат като мен и повече дори, така че искам да дойде най-голямата орка, да властва над по-малките орки и светът да придобие перверзно справедлив вид.

Проблемът е, че това е картина от свят, в който няма щастие и усмивки. А само много, много страдание .

Ето това е причината, поради която аз много пъти говоря за него. Защото той е много близко до възможността да се възползва от тоталната умора, от липсата на морално функциониращо политическо действие в България и да убие възможността изобщо за политическо действие в България .

Големият проблем на цялата история е, че там, където умре политиката, умира демокрацията, умира свободата. А там, където умрат тези две неща, умира всичко, било то материално или духовно .

Но хората искат силна ръка, за да сложи ред, чиято липса така силно се усеща

Те се заблуждават, че силната ръка осигурява просперитет. Силната ръка винаги осигурява само временно подреждане на средата около нея, създавайки илюзорното чувство за ред и напредък. И винаги следва тотално рухване.

Най-добрият пример е миналото и настоящето на  Русия. Там обществото няма демократични традиции, не е способно да функционира в нормална демокрация, защото демокрацията е ежедневно усилие чрез труд за поддръжка на сложния ѝ механизъм .Нещо непосилно за дълбоко езически култури, които са само привидно привързани към християнските ценности .

Какво се случва днес в Русия? Появи се един диктатор и поради ред конюнктурни причини се сдоби с много пари и веднага  започна да прави обичайните диктаторски неща – да извършва масови убийства в периферията на империята, да се държи агресивно със съседите, да извлича национална гордост единствено и само въз основа на насилието.  Да се огражда с “правилните” олигарси, а “неправилните”  да унищожава.

С други думи в Русия отново се възцари тотален мрак. Това не са мои съждения. Това е основното политическо мнение за Русия, което витае в западния свят. Друг е въпросът, че западният свят е втрещен от случващото се в Русия, защото то е в пряка връзка с тоталния му провал да помогне за установяване на демокрацията там.

Да се върнем на нещата у нас. Вие описахте каква е сегашната картина. Разтълкувайте я какво все пак се случва?

За мое нещастие трябва да изрека думи в полза на премиера Станишев. Казвам за нещастие, защото се считам за консервативно настроен и не мога да харесвам социалистическо правителство по презумция. Но съм длъжен да ги кажа от гледна точа на това, че ако човек е демократ, първото нещо, което трябва да прави, е да казва истината дори и в случаите когато това не му харесва .

Сергей Станишев не отговори на очакванията, заложени в него, да бъде премиер на това правителство, създадено от неморални политически субекти. В един момент се оказа, че Станишев, въпреки неопитността си и липсата на политическа харизма, е възприел притеснително много от либералното образование, давано му в миналото в течение на много години с идеята, че то ще остане само за автобиографията му. Станишев е много повече повлиян от западната политическа култура, отколкото от източната. Това беше тежък шок за много от  неморалните политически  субекти в неговата партия, които го излъчиха за лидер и премиер.

Като резултат от това Станишев укрепи малка морално функционираща част в партията си и пожела една форма на демокрация в България, която аз не харесвам, но тя е западна – класическата европейска социалдемокрация.

На базата на какво правите тези изводи?

Аз съм собственик на компания, която се занимава с така наречените “лоши бизнеспрактики” в България и в държави от Балканския регион . Работим с много големи външни клиенти. През нас преминава голяма по количество и качество информация. Нашата компания познава много добре, както често се шегуваме помежду си, “света на мрака” в България и региона. За период от две години ние не успяхме да засечем нито веднъж информация за въвличането на Сергей Станишев в някаква голяма “далавера”. Не засякохме информация пряко или косвено Станишев да е бил въвлечен в някои от любимите неща, които правят неморалните субекти на тази територия.

Другото, което ни направи много силно впечатление, е големият хлад и неприязън, излъчвани от Путин и администрацията му към него. Той не е припознат като близък на Москва. Москва обича Георги Първанов. Той е човекът на Москва у нас. Путин го вика и получава от него всичко, което пожелае. Премиерът Станишев се опитва да прави политика. Колко добре, това е друг въпрос.

Тези два фрагмента оформят у мен идеята, че изборът на този премиер, клонящ към западната демокрация, е предизвикал тежко дистанциране от него на субектите, които са го излъчили.

Може ли само декларираната социалдемократическа принадлежност на Станишев да предизвиква дистанциране и раздразнение в обкръжението му?

Последната фатална грешка, която направи Станишев, е, че тръгна да прокарва идеята за новата агенция по сигурността. Идеята за нея дойде от запад изцяло в отговор на неговото желание тук да функционира що-годе морален модел на европейска социалдемокрация. Това хвърли политическите субекти около него в ярост. За тях това е предателство. Непростимо за тях е един премиер на България да прави реални действия в полза на обществото, дори и несравнимо по-малки спрямо това, което се прави за тях. Те искат пълно господство над съдбата на това общество .

И дори ще отида и по-далече, като кажа, че човекът, който Станишев посочи като евентуален ръководител на тази агенция, е една от най-недолюбваните личности сред “номенклатурния” апарат и гравитиращите около него субекти, останал в службите за сигурност на България .   Въпросният човек е много добре приет в структурите на НАТО и сигурността в западния свят .

Говорите за Петко Сертов, нали?

Точно така. Този човек направи ранно ориентиране към западния обществен модел...

Бидейки офицер от Държавна сигурност?

Още през 1991 г. той скъсва с миналото си, заминава да учи и специализира на Запад, където се случват неща,които променят напълно професионалния му модел. Носи се градска легенда за разговор между двама висши служители от нашите сегашни служби, които се обръщат с молба към министъра на вътрешните работи този човек (Сертов) в никакъв случай да не оглавява агенцията по сигурността, ако изобщо тя заработи, защото “с нас е свършено” . Макар, че не знам какво значат последните думи.

За да затворя разговора, всичко, което сега се случва в България, е бруталната атака срещу Сергей Станишев да не тръгне агенцията по сигурността. Тази служба е директно свързана със западните интереси в България за озаптяване на нетърпимата корупция, злоупотреби и всякакви ширещи се балкански конспирации. Опитът, който правят Станишевите неморални политически партньори, е или да ликвидират тази агенция още в зародиш, или, ако не успеят, да я осакатят до такава степен, че тя да се превърне в тотален репресивен апарат , което да служи за назидание на всеки дръзнал пак да си помисли да прави опит за противодействие на олигархията в България .

Тогава какво трябва да направи нашето общество?

Моят личен избор и моето убеждение е, че трябва да подкрепим премиера в осъществяването на идеята му Националната агенция за сигурност да се случи според изразения замисъл. Не искам да бъда неправилно разбран. Не мога да подкрепям каквито и да е други действия на това правителство, защото не мисля, че те са  правилни.

Фатално важно за десетки години напред е тази служба да заработи според замисъла си. Тази агенция в момента е най-големият проблем на руското влияние в България, защото то преминава през нещата, които съсипват България, на олигархията, на голямата престъпност на белите якички.

Тази агенция може да се случи само ако обществото разпознае замисъла на субектите, които са започнали да я осъществяват и замисъла на субектите, които стоят срещу тях. И да избере страна.

Хората трябва да проумеят, че не е достатъчно да казваш – този го мразя, този не го харесвам, този е добър, този е лош. Налага се да се прави прагматичен политически избор. В случая това е изборът, който вярвам  трябва да направим.

Как все пак се връзва атаката срещу агенцията по сигурността с видимата ситуация в страната?

Целият апарат на бившата Държавна сигурност, който владее икономическите лостове, има много и изключително изпипани начини за манипулиране на обществото. Обикновено той успява да насочва нормалните човешки искания, каквито в случая са учителските, в такава посока, че те да обслужат и неговите интереси. Ще видите, че след учителската стачка ще се появят други искания на други съсловия и все така неизпълними.  

Стачката не е предизвикана от въпросните субекти, но те успешно успяват да я манипулират в една или друга посока като се възползват от нещастието на протестиращите. Крайният резултат от цялата история е, че ако те успеят в това и другите неща, за които говорехме, в България е много вероятно да се установи дълъг период на тежка диктатура под формата на фасадна демокрация. Най-добрият пример за такава е Южна Италия, където близо 40 години хората живеят в диктатура под формата на фасадна демокрация. Това е идеалната среда за този елит, който имаме в момента.

Ставаме свидетели на последните опити на Запада по някакъв начин да ни подпомогне да се отървем от този сценарий.

И какво ще последва, ако тези опити се провалят? Все пак сме в Европейския съюз.

Ако ние не успеем да свършим тази работата, в Европа ще гледат на нас като на хоспис. Европа е твърде голяма и там е лесно да се приеме, че както в нея има благоденствие, така може да има и зона на тотално падение. В резултат на което, както аз тъжно и горчиво се шегувам, може да се докараме до състоянието да ни сочат за пример и да казват, вижте какво се случва, когато се откажеш от свободата и демокрацията. Тогава можем да бъде използвани като стимул за имунната система на добре функциониращата европейска демокрация.

Какво ще се случва в следващите дни, седмици или месеци, според вас?

Нямам отговор. Повечето варианти са лоши. Целта не е правителството, а тази премиер да си отиде и да се разчисти бързо и енергично пътят пред Бойко Борисов. Това е мечтата на Путин, Първанов, олигархията. Идеята е в България да бъде ликвидирана реалната политическа среда и тя да бъде заменена изцяло с фасадна, в която всяка част от политическото пространство – ляво, дясно, център, националисти, президент, бизнес да са свързани само и единствено с интереса на управляващите в Кремъл и олигархията.

А това  не би било нищо друго освен атака към конституционния ред в България. Осъзнавам, че това, което казвам, не е тема за размисъл от повечето хора. Осъзнавам, че това не се свързва с типично балканският ни манталитет за интерес само към съдържанието на хладилника и си представям какво ще се излее по мой адрес от всички страни . Но ако не се замислим над всичко това и не направим избор към правилното, макар и рисковано вместо към безотговорното, нещастието ни е гарантирано за дълго време напред.