От обучение по право в училище до разделение на прокуратурата на съдебна и изпълнителна

Да се въведе обучение по правна култура в училищата; да се направи сайт, в който да бъдат обявявани имената на всички магистрати, заради чиито актове България е била осъдена в Страсбург; да бъде основан Консултативен съвет за анализ на проблемите в съдебната система; да се раздели прокуратурата на две – една към съдебната система и една към изпълнителната власт.

Това са само част от предложенията за подобряване на съдебната реформа, които десетки граждани направиха по време на дискусията "Ефективна и справедлива съдебна система", организирана от президента Росен Плевнелиев във Военния клуб в сряда. На събитието присъстваха и редица юристи, магистрати, представители на неправителствени организации и членове на протестни сдружения.

Дискусията бе открита от държавния глава, който обяви, че "България е избрала да бъде демократична държава, член на ЕС и демокрацията се базира на три важни фундамента - системата на правораздаване, пазарната, а не олигархичната икономика, и медиите - обективни, а не зависими". Това са и трите теми, по които президентството инициира обществени дебати.

"Вече никой не очаква да се появи поредният месия на бял кон..."

"Вярвам, че в България вече никой не очаква да се появи поредният месия на бял кон, за да ни реши проблемите. Убеден съм, че правилният подход е да се посочват проблемите и стъпка по стъпка да се търсят техните решения и реализация в прозрачен процес и в диалогичност с всеки", заяви още Плевнелиев в началото на дискусията.

След него думата взе националният омбудсман Константин Пенчев, който опонира на държавния глава, че промяната трябва да се извършва "без революция, постепенно".

"Съмнявам се. Вече е доста късно, твърде много отлагахме, твърде много туморни образувания има по "снагата" на съдебната система. Трябва да режем много надълбоко", каза бившият председател на Върховния административен съд, пояснявайки, че нужда от ефективна, независима и прозрачна съдебна система имат политиците, бизнесът и най-вече гражданите.

"Политиците, защото когато една съдебна система е твърде любезна с управляващите, тя е твърде нелюбезна с опозицията, а сме виждали "този филм" – как управляващи и опозиция се сменят. Бизнесът, защото когато една съдебна система е корумпирана, никога не знаеш кой ще плати повече от теб и ще спечели делото и най-вече хората, защото гражданите имаме нужда от ефективна, работеща, съдебна система, прозрачна, почтена", обобщи Пенчев.

След него водещата дискусията Надя Обретенова пожела да даде думата на председателя на Съюза на юристите в България Владислав Славов, но рязко бе прекъсната от Николай Колев-Босия, който се възмути, че събитието се провежда по предварителен сценарий.

След кратка разправия той все пак получи микрофон и ядосано запита държавния глава защо първите редове са били запазени за официалните лица при положение, че така се разединявали хората. Самият Колев седеше на първия ред, което обясни с факта, че собственоръчно накъсал листовете с надписи "запазено", които били поставени от служители на президентството. В крайна сметка той призова "по същество" да се спре с "фризирането на комунистически институции", тъй като това било "все едно да се облагороди сифилис".

Съдебната реформа отдавна тъпче на едно място

Според Владислав Славов пък съдебната реформа отдавна тъпче на едно място и през последните години дори се връща назад. Той препоръча съдебната власт да си върне независимостта, която частично ѝ е била отнета през 2006 г., когато управлението на имуществото на Темида мина в ръцете на правосъдния министър. Като лош пример посочи и факта, че трета поредна година бюджетът за правосъдие не се увеличава, а настоящите управляващи дори искат да го намалят.

Политическият лингвист Любима Иванова пък предложи да бъде изработен интернет сайт, в който да се качват имената на всички съдии, прокурори и следователи, заради които България е била осъдена в Европейския съд по правата на човека. Добави и че лично тя има 15 заведени дела в Страсбург, повечето от които за бавно правораздаване.

В дискусията се намеси и собственичката на радио "К2" Илияна Беновска, която взе думата след кратък скандал с водещата Обретенова, вследствие на който гневно я запита колко пари е получила БНТ, за да предава на живо събитието. След като се успокои, Беновска изрази мнение, че Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да се структурира само от представители на съдебната власт без в него да участва правосъдният министър, който в момента има ролята на председателстващ съвета.

Нов Консултативен съвет при президента

Иво Божков от "Протестна мрежа" пък прочете дълго становище от името на съмишлениците си, за което помоли да бъде увеличено времето му за изказване от две минути, което предизвика леко недоволство сред присъстващите. Едно от основните му предложения бе президентът да сформира отделен Консултативен съвет, който да се занимава с анализ на проблемите в съдебната система.

След него думата взе Добрин Стоянов, деен участник в протестите пред ВСС, който разпалено разказа за печалния си опит с родното правораздаване. В заключение той също настоя "всеки магистрат, издал незаконен акт, да носи персонална отговорност".

Второкурсник от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" пък го репликира, че основният проблем на съдебната ни система е ниската правна култура на българите. По тази причина студентът препоръча в програмата за средно образование да бъде включено обучение по "стабилна обща правна култура".

Идеята му бе подкрепена от журналиста от сп. "Диалог" Даниела Горчева, която подчерта, че един от най-сериозните проблеми в тази сфера е фактът, че прокуратурата се подчинява на един-единствен човек – главния прокурор. "Съдът е единствената институция в съдебната система, която що годе действа", заключи тя, с което предизвика бурно негодувание в залата.

Независим главен прокурор не означава независима прокуратура

Тезата ѝ бе развита от Христо Иванов от Института за правни инициативи, който допълни, че независимостта на държавното обвинение в момента се изчерпва с независимостта на неговия ръководител, докато редовите прокурори все още не разполагат с необходимата свобода за работа. Като сериозен проблем пред съдебната реформа той посочи и структурните проблеми във ВСС, който едновременно администрира съда, прокуратурата и следствието, но "не произвежда нито легитимност, нито доверие".

Интерес сред аудиторията предизвика и идеята на адвокат Ася Манджукова, която коментира затруднения достъп на много граждани до правосъдие заради дължимите такси при подаване на искови молби и силно формализирания процес, който задължава хората винаги да ползват адвокат. Според нея чрез създаването на съд за малки съдебни искове (до 4000 лева – бел. ред.) би могъл значително да се улесни достъпът до справедливост на хората с по-нисък социален статус.

Сред останалите предложения бяха и обичайните призиви магистратите да бъдат лишени от функционален имунитет, "да се избират директно от народа", както и да бъдат отзовавани от работа чрез подписки.

"Защо не пуснахте Петното?.."

Сподвижникът на известния с многократните си задържания по протестите Бисер Миланов-Петното Йордан Бонев, също се включи в дискусията, като използва случая, за да попита президента, защо Петното не бил допуснат до дебатите. "Защо не пуснахте Петното, щеше да ви каже всичко за съдебната система", каза Бонев, без да споменава за проблемите на приятеля си с правосъдието в Русе.

"Президентът е готов да сезира винаги Конституционния съд и затова е тук - за да има чуваемост и, когато има причина и категорични аргументи, ще го направи. Готов съм да инициирам и промяна на Конституцията, но е важен подходът, защото основният закон не може да се променя на парче, но не изключвам тази възможност", заяви президентът Плевнелиев в края на дискусията, добавяйки, че е "лично задължен" на всички участници в нея.

По думите му всички предложения ще бъдат разгледани от екипа му, който стриктно е слушал дебатите. След това всяка от идеите щяла да бъде публикувана в официалния сайт на президентството.

Това бе втората от поредица дискусии под надслов "Диалог с гражданите". Първата бе по темата за пазарната икономика, а третата, която е планирана за края на ноември, ще бъде свързана с медийната свобода.

_______________

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.