От първо лице: Как се правят избори

Приятели, споделям впечатленията си от изборния ден, в който участвах като наблюдател.

Ако не го бях видял с очите си, нямаше да повярвам, че е възможно тотално контролиране на цял един квартал. Още от сутринта, в двора на училището, започнаха да се събират групички от по 10-15 човека, а един от циганските босове организирано водеше избирателите до съответните секции. През цялото време пред входа на училището спираха таксита, които извозваха избиратели.

Още в началото на изборния ден, започнаха членове и наблюдатели от моята изборна секция да ме пробват дали ще им сътруднича и ужасно се дразнеха, че следя кой влиза, проверявам в коридора кой води групичките. След като не успяха да ме спечелят на своя страна, започнаха да се заяждат при всеки удобен повод, а с напредването на деня ескалираха в провокации.

Това, което установих е, че едни и същи хора гласуват многократно. Това се случваше, както в наблюдаваната от мен секция, така и в съседните, които периодично обикалях, за да замествам временно отсъстващите колеги. Подадох сигнал за един човек, когото хванах, че гласува последователно в три съседни секции. Дежурният полицай направи проверка. За съжаление полицаят не направи реален обиск, както очаквах, за да изземе всички лични карти, а само поиска личната му карта. Като цяло полицията се държеше изключително пасивно и по никакъв начин не респектираше нито групичките в двора на училището, нито босовете, които организирано довеждаха по 10-15 човека до секциите. При липсата на видеонаблюдение е много трудно да бъде уличен някой, че е гласувал многократно, както и да се проследи организираното довеждане на групите.

Определено мога да кажа, че много от секциите са напълно овладени и контролирани от циганските босове. Членовете на комисията познават поименно избирателите и със сигурност могат лесно да установят многократните гласувания, но си затварят очите. Със сигурност това важи за моята секция. Споделих своите наблюдения с председателя на секцията и с двама от наблюдателите, че съм забелязал многократни гласувания на определени хора, а после установих, че същите хора гласуват и в съседните секции. Това отприщи остра реакция, бях обвинен че съм външен шпионин, че това, което говоря, не е добро и ако продължавам да го твърдя, няма да е добре за мен.

Освен заплахите към мен станах свидетел и на жестоки заплахи към един от двамата местни колеги, които ни служеха за медиатори. Циганският бос го хвана под ръка и почти насила изнесе нашият колега-наблюдател извън училището. Подадох сигнал, за да се провери какво се е случило с човека, защото повече не го видях.

Пред моята секция постоянно дежуряха по 2-ма или 3-ма застъпници, които поемаха групите доведени от двора на училището и ги упътваха с жестове и дискретно. Тъй като външните наблюдатели бяхме 7-8 човека, пръснати по един в секция, всички останали застъпници и наблюдатели се опитваха всячески да ни отклоняват от прякото наблюдение, провокирани, периодично с ескалиращи заплахи.

Навсякъде се усеща напрежение, всички са наясно, че се извършват нередности. Циганският бос се разпореждаше безпардонно с всички избиратели, членове на секции и наблюдатели. На няколко пъти се опитваше да ме сплаши, включително и със захвати от борбата, само и само да бъда държан извън стаята на секцията, особено в моменти, в които гласуваха доведените от него групи.

Опитите ни (на няколкото външни наблюдатели) да проследим и да уличим тези злоупотреби или поне да ги ограничим изнервиха до краен предел циганския бос и неговите хора, и в последните няколко часа бяхме подложени постоянно на провокации и заплахи. Чух, че в една от секциите дори се е стигнало и до физическа разправа, но не съм го видял лично. Подканяха ме настойчиво, че е време да си вървя, ако искам да изляза здрав от квартала. В коридорите стояха организирани групички от едри момчета, част от тях без обозначения.

45 мин. преди края на изборния ден бях настоятелно изваден от стаята, а входа заварден от председателя на изборната комисия от ГЕРБ, от наблюдател на ГЕРБ и от още един застъпник. Ясно ми беше заявено, че е време да си ходя и няма да ме допуснат до броенето на гласовете. В 20 часа председателят на комисията изригна в остри заплахи към мен, че не само няма да ме пусне вътре, но "цял ден съм му лазил по нервите и няма да изляза жив от квартала, лично щял да се заеме с това", след което вратата беше затръшната пред носа ми. Полицаят, към когото се обърнах за съдействие, отказа да се намеси, оправда се, че не знае дали имам право да присъствам вътре. За да се избегне сблъсък с организираните групички, полицаят ме съпроводи до изхода на училището.

Последното, което направих, е да се обадя на юридическия екип на "Да, България" и да подам сигнал (жалба), че е нарушено правото ми на наблюдател – да присъствам при преброяването на гласовете и да следя за коректното отразяване на резултатите в протокола.

Споделям всичко това, за да знаят повече хора как се правят избори в проблемните цигански секции – асоциацията с героят на Алеко "Бай Ганьо прави избори" е много близка.

*Текстът е от Фейсбук профила на автора.