От посредник “Овергаз“ става конкурент на “Булгаргаз“

От посредник “Овергаз“ става конкурент на “Булгаргаз“

“Овергаз“ не преговаря за нов договор с “Булгаргаз“ от следващата година и не смята да сключва такъв, тъй като счита държавното дружество за паразитна структура, съобщи пред журналисти в четвъртък Сашо Дончев, изпълнителен директор на фирмата, която в момента доставя над 70 на сто от общите количества руски газ в България.

Договорът за доставката на близо 1 млрд. куб. м синьо гориво изтича в края на 2010 г. Преди месец шефът на “Булгаргаз“ Димитър Гогов заяви, че разговорите с руската “Газпром“, която притежава 50 на сто от “Овергаз“, за бъдещите доставки на суровината са практически замразени.

Според него обаче дори и да не бъде подновен контрактът с “Овергаз“, това няма да се отрази върху икономиката и бита, тъй като и без това в последната година потреблението било изключително свито.

Дончев обясни, че от 2011 г. дружеството му излиза на свободния енергиен пазар, където от 1 юли 2007 г. всеки може да търгува, и ще доставя директно природния газ на потребителите, плащайки само такса на преносния газов оператор “Булгартрансгаз“.

Още преди година, когато правителството на Станишев обяви, че иска директен договор с “Газпром“, за да избегне посредниците при доставката, шефът на международния отдел на “Газпром“ Станислав Циганков заяви, че по-скоро ще се търсят директни договори с производители след 2011 г. и ще се игнорира “Булгаргаз“.

Тогава и от “Овергаз“ заявиха, че по-скоро “Булгаргаз“ е ненужен посредник. Сега Дончев уточни, че държавната газова компания не добавя никаква стойност по веригата.

При такава позиция на контролираното от “Газпром“ дружество, след изтичането през 2013 г. и на договорите с останалите двама доставчика – дъщерното на монополиста “Газпром Експорт“ и “Винтерсхал“, в което също участва "Газпром", работата на “Булгаргаз“ може доста да намалее.

Заявки за изместване на държавния търговец

Дончев обясни, че още е рано да се коментира с какви количества дружеството му ще атакува свободния пазар, тъй като “всичко е въпрос на конкуренция, а “Булгаргаз“ със силната държавна подкрепа може да докара газ от Азербайджан“.

“Но ние във всички случаи сме способни да задоволим вътрешните нужди на пазара“, заяви шефът на “Овергаз“. Той обяви, че с “Булгаргаз“ са конкуренти, но друг е въпросът с какви средства се осъществява тази конкуренцията или в нея се наместват елементи на държавна помощ.

Според Дончев негативният ефект от срива на еврото върху цената на природния газ от юли е можело да бъде избегнат, ако от “Булгаргаз“ са се били съгласили да се промени валутата, по която се плащат руските доставки. По думите му още преди две години предложили от долар да се мине към евро, но "Булгаргаз" отказали без аргументи.

“За съжаление сегашното увеличение на цената на газа ще бъде повече, отколкото би трябвало, ако през последната година и половина не бе политиката на ДКЕВР да спира естествения ръст на цената на газа спрямо тарифите на петрола на световните пазари“, коментира Дончев.

По думите му само от въздействието на международните пазари влиянието нагоре на цените е не повече от 6-7 на сто, но “Булгаргаз“ има недовзети приходи при формирането на цените за предишни периоди. Освен това държавната компания, според него, е черпила ненужно през зимата количества от газохранилището в Чирен, “при положение, че за пръв път имахме свободен транспортен капацитет и можехме да внасяме гориво, спестявайки разходите за вадене на запасите“.

Публично-частно партньорство с “Булгартрансгаз“

“Овергаз“ е подновила старо свое предложение към държавата за създаване на общо дружество между газовия оператор “Булгартрансгаз“ и всички лицензианти за изграждането на газопразпределителните мрежи по региони, което да изгради и да стопанисва необходимите газопроводни отклонения, за да имат всички общини възможност да се газифицират. Въпросната инвестиция се оценява на 400 млн. евро, но ще позволи ускоряването на битовата газификация в страната, която в момента е едва 3 процента.

Само 25 на сто от българските общини имат достъп до газова мрежа, а в Европа те достигат 70 процента, посочи преди това пред третия Международен екологичен конгрес Светослав Иванов, зам.-шеф на “Овергаз“. Той допълни, че само от ускоряване на газификацията България ще икономиса 6 на сто от използваната енергия до 2020 г. и на практика няма да са необходими 2000 мегавата електропроизводствени мощности. Такъв е капацитетът на планираната ядрена централа в Белене.

Дончев припомни, че със законови промени магистрални газопроводни отклонения могат да правят и частните инвеститори, но това оскъпява цената на суровината, а и газовият оператор не бива да бяга от отговорността си да развива газовата мрежа в страната.

Транзитните такси – в нова газопреносна мрежа

По думите му “Булгартрансгаз“ може да инвестира в тази дейност годишните си приходи от транзита на природен газ, които са около 100 млн. долара, както и таксите за пренос на суровината по вътрешната мрежа, оценявани на около 60 млн. лв.

Ако обаче държавата се нуждае от всички тези средства на оператора заради кризата, може да се създаде това съвместно дружество с операторите на газ ниско налягане, каквото е и предложението на “Овергаз“, отправено сега до вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, отговорен за енергетиката. Тогава просто ще се промени принципът на изчисление на таксата за пренос на газа като се намали тарифата за “Булгартрансгаз“, тъй като от активите ѝ ще бъдат извадени отклоненията. Те ще се апортират в новото публично-частно дружество, на което също ще се изчисли минимална такса за пренос, обясни Дончев.

За това водени разговори с правителството и Дянков, който е оценил предложението като разумно и е казал, че вероятно то ще бъде подкрепено.

Светослав Иванов пък коментира, че със схемите за зелени инвестиции и фондовете за енергийна ефективност може да се финнасират домакинствата за закупуване на оборудване за газификацията на жилищата.

Шефът на “Овергаз“ отново определи като безумно разделението на страната на седем региона за газифициране, посочвайки как тогава държавата е оставила извън картата за газификация единственият регион, където реално се добива природен газ – находището Ъглен и др.

Дончев коментира, че има сериозни условия за развитието на конкурентен газов пазар в България, като изключително перспективна в това отношение е планираната газова връзка с Турция. Може да се направят и суапови сделки за получаване на газ от тръбата до Гърция, които после да се компенсират с количества от терминал за втечнен газ.

Според Дончев фактор на вътрешния пазар ще се окажат и компаниите, които в момента търсят нефт и газ на територията на страната и в един момент ще започват добив. Колкото и малки да са тези обеми, те ще играят съществено значение, смята той.

Системен интерес към местен добив на суровината

Шефът на “Овергаз“ заяви, че дружеството ще продължи да има интерес за участие в бъдещи процедури за проучване и добив на нефт и газ, след като в началото на годината получи разрешително за сондажи в находището Провадия.

Нямаме интерес да участваме в създаването на газохранилище на мястото на находището “Галата“, което е на концесионера “Мелроуз“, заяви Дончев. Неговата компания миналата година искаше от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) лиценз за изграждането на газохранилище там, но регулаторът отказа. Интерес към такъв проект бе заявил и “Българският енергиен холдинг“, който обаче сега е в процес на закриване.

По думите на Сашо Дончев, ако държавата в бъдеще реши да обяви конкурс за такъв склад, “Овергаз“ може и да прояви интерес, но засега се е отказала от подобен проект, за който преди да се изгради е важно да знае откъде ще идва суровината за съхранение.

ВЕИ-ата срещу газификацията

Преди това пред делегатите на екоконгреса той упрекна ДКЕВР, че не обръща достатъчно внимание на газификацията, с която се доставя евтино гориво, а се толерират скъпите проекти за производство на ток от възобновяема енергия (ВЕИ) като им се гарантира сериозна възвръщаемост на средствата. В същото време при преноса и преобразуването на електроенергията в България се губят 50 на сто от първично произведените обеми енергия при средни показатели за Европа от 30 на сто, коментира Светослав Иванов.

Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев призна, че дори през последната година се оказва, че енергията от ВЕИ се оскъпява рязко заради разходите, които НЕК и електроразпределителните дружества трябва да направят за присъединяването на вятърни и соларни паркове, и за балансиращи мощности.

Той обаче заяви, че вече регулаторът ще иска от инвеститорите във ВЕИ-проекти само най-съвременни технологии, които се изплащат бързо и в по-кратък период цените на добиваната от тях електроенергия ще стигнат нивата на тарифите от конвенционалните електроцентрали.

"В оперативните програми не е предвидена нито една стотинка за газификация", упрекна още Иванов държавата. Той препоръча при преструктурирането на финансираните от еврофондовете програми да се предвиди ресурс и за развитието на битовата газификация. По думите му в момента има готови проекти за газификация на стойност 700 млн. евро, които отговарят на всички критерии за еврофинансиране, само дето такова не е предвидено, а в същото време има изключително слабо усвояване на средствата от ЕС.

За сравнение за ВЕИ-проекти има предвидени средства по Програмата за развитие на селските райони и по програмата "Конкурентноспособност".

Според Николай Минков, управител на “Юкономикс“, за да се постигнат целите за намаляване на енергийното потребление с 20 процента, каквито са новите изисквания на Европейската комисия, в страната ни трябва да се разработят общински енергийни баланси и интензитетът на потребление да е ясен за всяко село.

Той препоръча на бизнеса да обърне внимание на управлението на активите си, където чрез ремонти може да се постигнат най-големи икономии на енергия.

Енергетиката е огромен сектор, а не в нея няма управление на риска, необходимо е застраховане и презастраховане на доставките на суровини, за да се предотвратяват рискови събития като например миналогодишната януарска газова криза, смята Минков.

Още по темата
Още от Бизнес

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?