От референдума досега избирателите са се увеличили с близо 8000

ГРАО обяви 14 000 души без избирателни права, 10 000 от тях се оказаха в подписките на партиите

сн. БГНЕС

Избирателите, които ще гласуват на парламентарните избори на 12 май са се увеличили със 7770 души спрямо имащите право на глас на провелия се референдум на 27 януари. В същото време столетниците са намалели с 38. Това показват данните на главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (т.нар.служба ГРАО) публикувани от Министерството на регионалното развитие.

Общият брой гласоподаватели, включени в избирателните списъци за парламентарните избори, е 6 956 890.

Правото си на глас за първи път ще могат да упражнят 21 155 души, които са навършили или ще навършат пълнолетие между проведения на 27 януари референдум и 12 май.

630 са лицата на повече от 100-годишна възраст.

От избирателните списъци са заличени 14 127 лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода и поставени под запрещение.

Междувременно след искане от Институт за развитие на публичната среда до ЦИК, данните за проверените и върнати от ГД „ГРАО“ подписки на подалите заявление за регистрация партии за изборите за народни представители на 12 май 2013 г., бяха публикувани на официалната страница на комисията.

Сайтът "Отворен парламент" съобщи, че 10 704 лица без избирателни права фигурират в подписките на партиите и то само в тази тяхна част, която е проверена от ГРАО. Това на практика означава, че те могат да са значително повече. Според чл. 42 от Конституцията избирателни права имат гражданите, които са навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода.

На практика става ясно, че по-голямата част от лицата без избирателни права фигурират в подписките на партиите.

По думите на говорителят на ЦИК Ралица Негенцова тези данни не са толкова смущаващи. "Винаги е било така с подписите и никога не е имало някакъв особен проблем с това", заяви тя. "Не мога да коментирам дали това е редно или не, тъй като не ние събираме тези документи. ЦИК отговоря само да се придвижат те от партиите до ГРАО", допълни Негенцова.

На такова мнение обаче не е шефът на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева. "Единствената разумна хипотеза, която може да се издигне, е злоупотреба с личните данни на тези хора, които нямат избирателни права, защото те на практика няма механизъм, по който да се подпишат. Т.е. някой е злоупотребил с тях", заяви Цонева пред Mediapool.

"Според мен ако има проблем в такъв мащаб е необходимо да се вземат институционални мерки", каза Цонева. По думите ѝ е след като ГРАО вече е извършила проверка на определен масив от данни, за да допусне до изборите всяка партия, няма проблем гражданите да могат да проверят дали имената им не фигурират в подписката на някоя формация като валидни.

"След като подобна справка по ЕГН е възможна за избирателните списъци, защо да не е възможно избирателят да провери дали не фигурира като "валиден подпис" в 7000 души, които са станали гарант за явяването на изборите на една или друга формация", смята Цонева.

"След като има 10 000 души без избирателни права, което очевидно е фалшификация, как да сме сигурни, че няма редовни данни на някой избирател, който изобщо няма понятие, че се е подписал", каза още тя, акцентирайки, че вече в ЦИК има запитвания от избиратели, които искат да проверят дали някоя формация не е злоупотребила с личните им данни.

Междувременно ЦИК реши да не препраща до ГРАО молбите на гражданите, които искат да проверят дали са използвани неправомерно техните лични данни в подписките на партиите. С 12 гласа "за" изборните специалисти приеха хората, изявили подобни искания, да получат отговор, че ГРАО проверява подписите в подписките. От комисията не приеха предложението на председателя на ЦИК Красимира Медарова комисията да препоръча на дирекцията да проверява сигналите на гражданите.

Споделяне

Още по темата

Още от България