От Сирия до Олимпиадата: сирийска бежанка разказва как е спасила живота си с плуване

Юсра Мардини
Миналата година сирийската бежанка Юсра Мардини трябвало да се спасява с плуване, след като лодката, с която се опитвала да достигне Европа, протекла. Този месец младото момиче ще плува на олимпиадата в Рио. 
 
Юсра е член на първия в историята бежански олимпийски отбор. Тя разказа как със сестра ѝ Сара се страхували, че ще се удавят, когато претоварената лодка, с която се опитвали да пресекат Средиземно море към Гърция, започнала да се пълни с вода. 
 
Заедно с друг бежанец те скочили в морето и дърпали лодката в продължение на 3 часа, спасявайки живота на още 19 души. "Докато бях във водата, ме бе обзел страх. Не знаеш дали ще живееш или ще умреш", каза 18-годишното момиче във видеоинтервю, публикувано от Международната организация за миграцията (МОМ). 
 
Мардини, която ще се състезава на 100 м свободен стил, е сред 10-те спортисти на бежанския отбор, който ще дефилира под олимпийското знаме на церемонията по откриване на игрите в Бразилия в петък. 
 
"Когато плувах, за да спасявам живота си, никога не бих повярвала, че ще бъда там, където съм сега", каза тя, цитирана от МОМ. Двете сестри сега живеят в Германия. Те напуснали дома си в тежко пострадалата от войната сирийска столица Дамаск преди година и се отправили към Турция. Една вечер се качили на гумена лодка на турския бряг заедно с още 20 души - три пъти повече хора, отколкото лодката може да носи. 
 
"Преди да се качиш на лодката, хората ти казват, че ще умреш, - каза Сара пред МОМ в интервю, публикувано в понеделник. - Така че първото нещо, за което си мислиш, когато се качваш на лодката, е смъртта. Не мислиш за нищо друго."
 
Стотици са загинали при пресичането на Средиземно (и Егейско) море от Турция на път за Европа, бягайки от (въоръжени) конфликти и политически хаос в Близкия изток и на други места. 
 
Сара, която също е плувец, казала на сестра си, че ако лодката им се преобърне при пътуването, те трябва да се опитат да спасят само себе си, тъй като ще бъде невъзможно да се помогне на всички други. Когато обаче моторът спрял и надувната лодка започнала да изпуска въздух, тя разбрала, че не може да изостави останалите да се удавят. 
 
"Трябваше да намалим тежестта в лодката, а никой освен нас не можеше да плува. Когато отначало скочих във водата, цялото ми тяло трепереше като преди състезание. В същия момент почувствах, че животът е по-важен от самата мен. Всички хора в лодката бяха част от мен. Реших, че съм длъжна да скоча във водата. Ако ги бях изоставила, щях да се чувствам ужасно през целия си останал живот", каза тя. 
 
Сара разказа как приятелка на баща ѝ отрязала двата крачола на панталона си в морето, за да не я повличат надолу. След два часа тя била много изтощена и усещала, че има опасност да заспи и да се удави. "Ставаше тъмно и студено, духаше вятър и аз замръзвах. Не можех повече да си отварям очите, те бяха пълни със солена вода", каза тя. 
 
Най-накрая успели да се доберат до един гръцки остров посред нощ.
 
Сестра ѝ Юсра каза, че се надява тяхната одисея да вдъхнови и други. "Сега ние тренираме наистина много упорито. Искам да накарам моите родители и всички, които ме подкрепиха, да се гордеят с мен." 
 
Девойката има три мечти. "Надявам се да отворят всички граници за бежанците, да спечеля медал на олимпиадата и в родния ми град отново да има мир."
 
По БТА. 
Споделяне
Още от Рио 2016