От Ватикана Райков призова Скопие да поемем отговорност за общото си минало

Папата поздрави българите за 24 май и изрази уважение към културата ни

От Ватикана Райков призова Скопие да поемем отговорност за общото си минало

По време на традиционната аудиенция на българската делегация при папата по случай Деня на българската просвета на славянската писменост 24 май премиерът Марин Райков е приел поздравите на папа Франциск към българския народ, двамата са разговаряли за социалните проблеми в страната и икономическата криза, както и положението на Западните Балкани. След срещата Райков призова Скопие да поемем отговорността си за общото минало, да го честваме заедно и да не спорим за костите на Самуил и наследството на светите братя Кирил и Методий.

 

След продължилата половин час аудиенция Райков съобщи още, че България е на път да има много скоро посланик във Ватикана, като не пожела да назове име. Това трябва да направи президентът, а Ватикана да го одобри, каза премиерът.

 

Повече от година и половина България няма свой посланик във Ватикана, след като Светият престол не издаде агреман на Кирил Маричков, син на музиканта Кирил Маричков.

 

В края на март Райков съобщи, че се е спрял на подходяща кандидатура, но каза името, което според медийни публикации е на младия философ и писател д-р Кирил Карталов, син на директора на операта Пламен Карталов. Кирил Карталов е кореспондент на Папския комитет за исторически науки и изследовател на архивите на Ватикана.

 

"Светият отец отправи поздрав към всички българи, както към българите католици, така и православните българи. Смятам, че всички българи могат да бъдат щастливи, могат да бъдат почетени от уважението, което той изрази, по отношение на нашата култура, по отношение на мястото, което заема България", каза Марин Райков след срещата си с Франциск.

 

Премиерът е посочил пред папата, че българският принос към съвременната европейска идентичност е в продължаващото развитие на делото на светите братя Кирил и Методий.

 

“Негово Светейшество Йоан Павел II обяви светите братя за покровители на Европа. Ние българите сме особено горди, че носим мисията на нация, която е изпълнила ролята на евангелизатор на славянството, и следователно тези ежегодни срещи имат огромно значение за нас”, допълни Райков.

 

Със Светия отец са разговаряли и за предизвикателствата пред християнските малцинства в нехристиянските страни, като например Сирия и Ирак.

 

По протокол дарът за папа Франциск от българския премиер беше копие на обкова на Черепишкото евангелие, Райков получи от главата на Римо-католическата църква бронзов нож за отваряне на писма.

 

Положението в Западните Балкани е било обсъдено от Райков с държавния секретар на Ватикана Тарчизио Бертони. Българският премиер заяви категорична подкрепа за европейската перспектива на всички страни от региона, но допълни, че това няма да бъде безусловно.

 

“Разбира се, при условие, че те всички се откажат, което е факт за повечето от тях, тези идеологии, които ги противопоставят на съседните страни, включително и най-вече на страните, които са членки на ЕС, очевидно е, че имам предвид сестринската република Македония.“, каза Райков.

 

"След като споделяме една обща история, след като заедно да отдаваме почит на Светите братя, а що се отнася до гроба на св. Кирил, разбира се, няма нищо по-нормално от това да бъдем заедно пред него. Смятам, че това е един наложителен, европейски подход и отново ползвам тази възможност, за да се обърна към ръководителите в Скопие, да се обърнат с лице към историческите реалности, така както ние, българите от Република България, признахме политическите реалности. И, признавайки тези исторически реалности, да си подадем ръка, и заедно да поемем отговорността за своето общо минало. Да го честваме заедно, в един европейски дух, без конфронтация, без да спорим за костите на Самуил и за наследството на Светите братя", отбеляза премиерът.

 

Министър-председателят и българската делегация поднесоха венци и цветя на гроба на Св. Кирил Философ в базиликата “Сан Клементе“, на българската плоча в базиликата “Санта Мария Маджоре“, където славянските книги са получили официално признание, и на паметника на Капитан Петко Войвода.

Споделяне
Още от България