От забрана до безусловно одобрение: Лупингът на КЗК по сделката ЧЕЗ-"Еврохолд"

Точно преди година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не позволи на застрахователния холдинг "Еврохолд" да купи енергийния бизнес на ЧЕЗ в България с мотива, че заради непредлагана от него полица може да придобие господстващо положение на енергийния пазар. През юли т.г. обаче Административният съд София отхвърли постановената от КЗК забрана заради допуснати груби нарушения и принуди антимонополния орган да се произнесе наново.

Месец по-рано в публичното пространство изтече запис, в който глас като на премиера Бойко Борисов нарежда "да се раздуе", че Комисията за финансов надзор проверява "Еврохолд" и "на тоя ще му размажа физиономията, че не се съобразява с мене".

Не става ясно за кого говори Борисов, но предположенията са, че става дума за мажоритарния собственик на "Еврохолд" Асен Христов, който преди това бе атакуван от проправителствени медии.

Според премиера записът е манипулиран, но според две независими чуждестранни експертизи, поръчани съответно от евродепутата Елена Йончева и от сайта "Биволъ", той е автентичен.

Прокуратурата съобщи през август, че проверява кой е направил записите с гласа на премиера, но и до момента не се е произнесла.

На 29 октомври 2020 г., КЗК излиза с публикувано на следващия ден решение, че безусловно разрешава сделката.

Дали "тоя" се е съобразил с премиера Борисов или просто КЗК е "прогледнала" за истинското състояние на сделката, засега не може да се знае, а и вероятно няма да се разбере. Но антимонополната комисия променя мнението си на 180 градуса и вече не вижда пречки "Еврохолд" да придобие бизнеса на чешката компания в България, включващ по 63 на сто от оператора на електроразпределителната мрежа в Западна България "ЧЕЗ Разпределение България" и от крайния снабдител на ток "ЧЕЗ Електро България", както и пълен контрол над търговеца на ток "ЧЕЗ Трейд България", два слънчеви проекта (които се оказаха проблем пред сделката с предишния кандидат- купувач "Инерком" на Гинка Върбакова), и ИТ фирмата, обслужваща предприятията от българската група на ЧЕЗ.

Какво казва КЗК сега

Какво се е променило, че преди година КЗК не искаше да чуе и да приеме предложението на "Еврохолд" никога да не предлага необходимите за борсата на ток застраховки "Гаранция" за придобиваните енергийни дружества, а сега да е съгласна с това, може само да се гадае. В мотивите за безусловното одобрение на сделката само се посочва, че КЗК вече приема видното и преди година – че според регламент, ако застрахователен продукт се предлага на свързани лица, той е по-скъп и това лишава "Еврохолд" от икономически интерес да предлага подобни полици на своите дружества. Така че няма начин те да получат пазарно преимущество пред останалите играчи на електроенергийната борса.

"Това би оскъпило продукта и повишило необходимостта от формиране на допълнителен технически резерв, което резултира в повишени за застрахователя капиталови изисквания съответно до необходимост от осигуряване на допълнителен капитал. Следователно може да се очаква, че цената на подобен застрахователен продукт би била по-висока при продажба на свързани лица и в този смисъл икономически необоснована и финансово неизгодна за всеки един участник в групата. В тази връзка е малко вероятно търговците на електроенергия, част от новата групата, да получат конкурентно предимство с оглед издаването на застрахователни полици от застрахователи от групата "Еврохолд", посочва се във вече одобрителното решение.

Какво каза КЗК в първото решение

В забранителното решение, взето от същия състав на комисията, пишеше, че "във връзка с обстоятелството, че търговията с електроенергия изисква все по-големи ресурси и на практика е необходимо предоставянето на значителни обезпечения към различни търговски участници и органи, още преди сключването на договори с клиенти, то планираната концентрация ще създаде съществено предимство на участниците в сделката с оглед наличието на сериозни финансови изисквания към участниците на свободния пазар на търговия с електрическа енергия". От което КЗК бе направила "безспорен извод, че планираната сделка ще доведе до съществено увеличаване пазарната мощ на концентриращите се предприятия, които ще имат възможност да действат в значителна степен независимо от своите конкуренти".

С нов поглед

В настоящия момент КЗК смята, че "евентуалното предоставяне на преференциални условия като цяло би било финансово неизгодно за обединената група, както и би съставлявало нарушение на секторните правила и на двата пазара".

Окончателно заключение на КЗК гласи, че "в конкретния случай обединяването на две големи икономически групи, опериращи в секторите електроенергетика и застраховане, не води до създаване или засилване на господстващо положение на нито един от засегнатите пазари, на които оперират страните по сделката".

Становището е, че "сделката не би могла да доведе до значително засягане на ефективната конкуренция на нито един от разгледаните пазари", нито ЧЕЗ, нито "Еврохолд" ще получат конкурентно предимство и концентрацията им "следва да бъде безусловно разрешена".

От решението става ясно, че при новото производство по случая от енергийното министерство са акцентирали само върху важността на придобивания бизнес върху енергийната сигурност на доставките, а от Комисията за енергийно и водно регулиране обясняват, че ще се произнесат отделно по сделката, след като тя бъде одобрена от КЗК.

Според законодателни промени, приети в разгара на скандала около първата сделка на ЧЕЗ с малката и неизвестна дотогава пазарджишка фирма "Инерком" през 2018 г., енергийният регулатор ще трябва да се произнася по всички сделки за над 20 на сто от лицензирани от него енергийни компании.

По сделката е била запитана и Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), която е информирала КЗК за "проблеми с дейността на дъщерни дружества на "Еврохолд България" в Гърция и Румъния".

"Казусът в Гърция касае трикратен отказ на Гръцката централна банка да разреши на застрахователна компания от холдинга да закупи гръцката Credit Agricole, действаща в областта на животозастраховането. По отношение на случая в Румъния се посочва, че през 2018 г. дъщерното дружество на Еврохолд "Евроинс Румъния" заедно с още осем компании са глобени със сума над 50 млн. евро за установено от Румънския антимонополен орган нарушение на националните и европейски антитръстови правила. Нарушението се изразява в координиране на пазарното поведение на тези дружества, с цел нарастване стойността на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", отбелязва КЗК в сегашното си решение.

Зелена светлина

В крайна сметка антимонополният орган дава зелена светлина за приключването на сделката с чешката ЧЕЗ, която е на стойност 335 млн. евро. От тях 300 млн. евро бе съобщено, че са осигурени от германската "Дойче банк" и японската "Номура" като синдикиран заем. Разчиташе се и на набиране на капитал през борсата, където е листнат "Еврохолд". Одобрението на този начин на увеличение на капитала бе забавено от Комисията за финансов надзор, но от холдинга казаха, че имат вариант да ползват друга кредитна линия.

Пряк собственик на енергийния бизнес ще е регистрираната в Нидерландия компания "Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани", която се управлява от Милен Христов, син на мажоритарния собственик на "Еврохолд" Асен Христов, и Юри Шуурман. Тя е дъщерен подхолдинг на "Еврохолд"

55 на сто от "Еврохолд България" са притежание на българското дружество "Старком". Финландският фонд "Кей Джи Кей" (KJK) притежава 15 на сто, а 30 процента са публично търгувани на Българската фондова борса. В "Старком" мажоритарен акционер с 51 на сто е Асен Христов. Кирил Бошов държи 34%, а Велислав Христов – 15%.

Още миналата година от "Еврохолд" обявиха намерението си да станат регионален енергиен лидер. Плановете са да се инвестира в умни електромери, в технологии за детайлно диагностициране на изградената инфраструктура, смарт технологии за управление на мрежите средно и ниско напрежение, както и в нови технологии за съхранение на ел. енергия в разпределителната мрежа, както и в енергийна ефективност.

Лупингите на антимонополната комисия

На пръв поглед обратът в позицията на КЗК по казуса "Еврохолд" изглежда логичен и показва, че правовата държава е на място – след произнасяне на съда комисията отново претегля всички аргументи и стига до окончателно решение. То обаче е в пълно противоречие с първоначалното решение на същия състав на КЗК, базирано на същите основания, които са налице и при второто решение. Изтеклият междувременно запис с гласа на министър-председателя, който се хвали как използва регулаторите като бухалки за саморазправа с един или друг бизнесмен, вероятно е напълно случайно събитие, което няма нищо общо с промяната в позицията на КЗК.

Също толкова абсурдно изглеждаше и друг лупинг на антимонополната комисия по друга ключова сделка. През лятото на 2018 г. тя отказа на чешкия милиардер Петер Келнер да купи "Нова броудкастниг груп". Същите аргументи, с които КЗК мотивира забранителното си решение, бяха налице и няколко месеца по-късно, когато регулаторът обърна аршина и разреши същата сделка на българските кандидат-купувачи Кирил и Георги Домусчиеви.

Всичко това поражда сериозни съмнения за компетентността на антимополната комисия, но най-вече за нейната независимост и способност да взема непредубедени решения.