От заподозрян премиерът се оказа мишена на “приятелския огън”

От заподозрян премиерът се оказа мишена на “приятелския огън”

“Определено не” – заяви премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев в отговор на въпрос чувства ли се сред заподозрените за “приятелския огън от партийна централа” срещу президента Георги Първанов във връзка със скандала “Гоце”.

В първия си коментар по темата Станишев заяви в четвъртък, че през последните месеци имало “няколко опита за атаки срещу президента и президентската институция”, които целят “подстрекаване на недоволство и нестабилност в страната”.

Станишев допълни, че в очите на обществото президентската институция е най-авторитетната в България и “тези, които желаят нестабилност и извличане на политически и икономически дивиденти, винаги намират начините да атакуват по непочтен начин”.

С тези типични за него обтекаеми и нищо не значещи реплики той се вписа в редицата на социалистите, които през последните дни по единично и групово засвидетелства своята лоялност към президента. Те отрекоха тяхната партийна централа да е източникът на “приятелски огън” и “активни мероприятия”, за каквито алармира държавният глава миналата неделя на среща с журналисти в Евксиноград.

В същото време източници от левицата признаха, че президентът, външният и вътрешният министър притискат Станишев за промени в закона за досиетата, които да ограничат комисията, отговорна за тяхното разсекретяване и оповестяване. Целта е да се укрият редица сътрудници и агенти на ДС, най-вече дипломати.

Mediapool научи, че външният министър Ивайло Калфин е ходил на среща при премиера Станишев миналата седмица и поставил остро въпроса за предстоящото осветяване на посланиците, които почти без изключение са или сътрудници и агенти на ДС, или направо щатни офицери от ДС. Той предупредил, че това ще има изключително негативни последствия и че западни столици вече поставят този въпрос, особено след като граждански комитет ги призова да отзоват български посланици, свързани с ДС. Според източниците Станишев е възразил, че една ревизия на новия закон за досиетата, приет с подкрепата на цялата тройна коалиция и до голяма степен от опозицията, ще има негативни последици – и вътрешни, и външни.

Отказът на премиера да се съобрази с искането е провокирало и реакцията на президента, който на 12 август открито атакува и комисията по досиетата, и закона за разсекретяването на архивите. Той изрази недоволство и “огорчение” от комисията, която обяви, че той е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност и не е приела “аргументите” му за противното. По думите му в резултат на “мероприятието” по отваряне на досиетата “доносниците бяха успешно прикрити, а бяха набедени и ще бъдат набеждавани хора, работили за държавата”.

Президентът попита коя друга държава е обявила своите дипломати, които имат отношение към разузнаването. Като държавен глава, с чийто указ се назначават посланиците, той би трябвало да знае, че Полша, Чехия и Румъния не само обявиха, но и отзоваха свои представители от дипломатически мисии зад граница, след като стана известно сътрудничеството им с бившите тайни служби.

Първанов и бившият му съветник Калфин обаче явно желаят да направят всичко възможно това да не се случи с български посланици и дипломати. Техен съмишленик е и вътрешният министър Румен Петков, който открито нападна и комисията по досиетата, и закона, след като бе потвърдено агентурното минало на Първанов.

В резултат на създалото се напрежение, засилващо от предстоящо разместване на политическите пластове след местните избори наесен, Станишев става все по-осезаема мишена на президентските кръгове, което се долавя и от тона на определени медии. Така например му се припомня, че Първанов ще връчи поне още един мандат за съставяне на правителство и съвсем не е ясно на кого. Както и че след като напусне “Дондуков” 2 след четири години нямало да се върне в БСП, а да направи своя партия по подобие на Путин.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: