Денят на храбростта и на Българската армия беше отбелязан с военни демонстрации (видео)

България отбелязва 6 май - Деня на храбростта и празник на Българската армия.

И тази година честванията преминават под знака на пандемията. По тази причина масови военни паради, танкове и ракетни установки няма да има.

Водосветът на бойните знамена и знамената светини започна в 9:30 часа пред паметника на Незнайния воин в София. В тържествения ритуал участваха и Гвардейският представителен духов оркестър, както и 7 представителни блока на Националната гвардейска част, Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Спецчастите.

На церемонията бяха президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, вицпрезидентът Илияна Йотова, министърът на отбраната в оставка Красимир Каракачанов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и столичният кмет Йорданка Фандъкова.

"Днес свеждаме глави пред хилядите доблестни предци, загинали за нашата свобода и независимост по бранните полета на войните. Те опазиха Родината в кръвопролитните изпитания на новата ни история", каза Румен Радев. Той честити празника на всички воини от резерваи на военнослужещите.

"В българските летописи има безчет победи на нашата войска, има и трагични поражения, но няма малодушни капитулации. Всички национални крушения започват с разкол помежду ни. Всички наши победи са рожба на единението", каза още държавният глава.

Военни демонстрации имаше и край морето. Във Варна се провежда ритуал по тържествено издигане на военноморските флаговете.

В Пловдив, в авиационна база в "Граф Игнатиево", имаше демонстрации с изтребители МиГ-29 и бойни вертолети, а на полигона в Црънча край Пазарджик силите за специални операции показаха акция за обезвреждане на терористи.

Знамена светини

Традиционно на официалната церемония бяха осветени бойните знамена и знамената светини. Всяко едно от тези знамена има своя история. Под неговите дипли са изковани не една и две победи, именно заради това те се наричат знамена светини, обяснява Мариета Станева, директор на дирекция "Експозиционни и образователни дейности" в Националния военноисторически музей пред БГНЕС.

Знамената светини, които участват в ритуала по освещаване на 6 май се съхраняват в Националния военно исторически музей.

Самарското знаме е едно от тях. То е връчено на българското опълчение на тържествена церемония в Плоещ на 18 май 1877 година.

"Бойното си кръщене получава в боя при Стара Загора, където под него се сменят петима знаменосци. Сам командирът на дружината подполковник Калитин пада убит, но знамето е спасено от плен. За драматизма на този бой свидетелствува едно писмо на офицерите от Трета опълченска дружина до Пьотър Алабин - съветник в Самарската градска дума: "Почитаеми господине, ние се оказахме достойни да се сражаваме под великата закрила на Иверската Света Богородица. На 19 юли при Стара Загора ние встъпихме в бой с противник шесторно по-силен от нас. От 497 войнишки чинове, сега наброяваме едва 206, от 14-те офицера на дружината невредими от боя излязоха само петима", цитира писмото Мариета Станева.

Тя разказва, че по повод третата годишнина от боя при Стара Загора, Самарското знаме е наградено с Първа степен на Ордена за храброст. Знакът на отличието е вграден в сребърната пика с изящни орнаменти във византийски стил, изработена по проект на граф Рошфор.

Сред другите знамена, които ще се видят на тазгодишния 6 май, е знамето на Двадесет и трети пехотен Шипченски полк, формиран през 1889 г. в Казанлък. С това знаме полкът участва в обсадата на Одринската крепост по време на Първата балканска война (1912-1913 г.). Той е дислоцииран на източния сектор, където всъщност е решен да бъде пробивът, на него е възложена отговорната задача да атакува форта Айваз-Баба. Той е смятан за ключов за превземането на крепостта.

"Когато започва щурмът, убийствен пушечен и картечен огън посреща шипченци и те са принудени да залегнат пред телените мрежи. Огънят става все по-ожесточен, редиците оредяват, преминава зловеща тръпка на колебание. В този критичен момент командирът на полка полковник Иван Пашинов заповядва да се развее знамето и начело на знаменната рота сам се хвърля напред. Шипченци като виждат развята над главите им бойната светиня с мощно: "Ура" започват с брадви, ножове, лопатки да секат бодливата тел, а окървавени ръце да изтръгват коловете. Така е превзета, смятаната за непревземаема Одринска крепост", разказа Мариета Станева.

Тя припомня и думите на легендарния военноначалник полк. Борис Дрангов. "Знамето трябва да се пази, докато има буйна глава на раменете ни, докато кипи българска кръв в жилите ни, докато тупкат юнашки сърца в гърдите ни и има поне една ръка, която да държи сабя".

Св. Великомъченик Георги Победоносец

Денят на Св. Великомъченик Георги Победоносец не случайно е избран за Ден на храбростта и на Българската армия. Това е един от най-почитаните светци у нас още от покръстването на българите през ІХ век, който се чества и днес.

Християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.).

Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен.

Погребан е в палестинския град Лида, който днес е град Лод в Израел. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Едно от чудесата, извършени от Св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, в днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на змееборец в християнството, поради което е обявен за светец - воин, покровител на войската.

В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.

В памет на Св. Георги (от гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.

За българите Гергьовден е един от най-големите народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.