Отбраната - приоритет със спорни приоритети

За разлика от много държави в НАТО, които в условията на криза намаляват средствата за отбрана българското правителство ги увеличава. Макар да се полагат усилия за оптимизиране на някои разходи, като например съкращение на персонал, секторът все още далеч не е реформиран и много от парите потъват в спорни пера.

Доскоро българската армия бе една от най-скъпите в НАТО. Средствата, които се отделяха за въоръжените сили до 2009 година, нареждаха България в челните места на алианса по разходи за армията като процент от БВП. След като дълги години България отделяше между 2.8 и 2.2% от БВП, през 2009 година той падна до 1.86, а тази до почти 1.4 %.

В условията на криза обаче правителството на ГЕРБ поставя секторът сред малкото привилегировани в проектобюджета за следващата година. Така военното министерство ще получи със 100 млн. лева или 11.2 % по-висок бюджет за следващата година в сравнение с 2010 г. МО ще разполага с общо 990.630 млн. лева, като 100 млн. лева от тях са за капиталови разходи. В миналогодишния бюджет това перо бе около 7 млн. лева.

Капиталовите разходи ще отидат най-вече за ремонти.

Ръстът в Бюджета на МО е вторият най-висок след този за социалното министерство (19%). Според военния министър Аню Ангелов увеличението на бюджета е "имагинерно" на фона на големите пари за отбрана преди години. Всъщност обаче само стоте милиона лева за капиталови разходи, отпуснати на МО, са горе-долу колкото целия бюджет на МВнР, а то също има имоти, които се нуждаят от ремонт, включително и рушащи се посолства.

На фона на затруднението на държавата да осигури пари за пенсии, военният министър Аню Ангелов анонсира предстоящото сключване на договор за купуване на изтребители, който най-вероятно ще надхвърли 1 млрд. лева. Това се случва въпреки признанието на премиера Бойко Борисов, че му “капе кръв от сърцето“ за стотиците милиони, дадени за хеликоптери. Най-големият договор за модернизацията на армията ще бъде сключен през 2012 година.

Европа намалява разходите, България ги увеличава

Повечето страни членки на НАТО (Великобритания, Германия, Франция, Гърция, Италия и други) вече обявиха, че планират намаляване на средствата за отбрана през следващите години.

Някои от страните обмислят намалените разходи да бъдат компенсирани със засилено сътрудничество в рамките на НАТО и ЕС. В България обаче не се приема много сериозно идеята да купим изтребители съвместно с Румъния.

Балтийските страни членки на НАТО пък въобще не приемат огромните разходи за изтребители и не поддържат военна авиация. Естония, Латвия, Литва разчитат на системата за колективна сигурност на НАТО, което е и една от основните цели за създаването на Алианса.

Необходимостта от закупуване на скъпоструващите изтребители до момента не е аргументирана от МО, а се смята за "очевидна".

Къде отиват парите за отбрана?

В отговор на въпрос на Mediapool от МО съобщиха, че допълнителните 100 млн. лева за следващата година ще бъдат изразходвани за “изграждане на инфраструктурни обекти по програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, ремонт и следгаранционна поддръжка на основно въоръжение и техника, доставка на оборудване, необходимо за изпълнение на цели на въоръжените сили и за осигуряване на контингентите на Българската армия, участващи в мисии зад граница“.

Вноските по големите договори за модернизацията на въоръжените ни сили няма да бъдат покривани от това перо.

Покупките на армията са много актуална тема и ръководството на МО непрекъснато се оплаква от заварените договори. В момента се водят преговори с "Юрокоптер" и "Аления", от които закупихме хеликоптери (380 млн. евро) и транспортни самолети (91.8 млн. евро), за намаляване на поръчките. Не е ясно какви ще са резултатите от преговорите, но военният министър съобщи, че за другата година не са предвидени средства за плащания по договора за "Аления". От фирмата пък засега не са склонни да се откажат от сигурните си поръчки.

Сключването на тези контракти не бе аргументирано от предишните управляващи и от ГЕРБ с право обявиха някои от поръчките за ненужни и неосигурени финансово.

Впрочем, военният министър заяви през април, че министерството трябва да прекрати едностранно договорите с френската компания "Юрокоптер" и с италианската "Аления Аеронавтика". Дни по-късно обяви, че не е бил разбран и че прекратяването е само опция. В крайна сметка правителството отпусна 257 млн. лв. от фискалния резерв, за да покрие плащанията по договорите.

Средствата за отбрана потъват в раздутия личен състав

Основното перо в бюджета за отбрана през 2010 година, по данни на МО, е за издръжката на личния състав – 75%, 24% отиват за текущи разходи и 1% са за капиталови разходи.

Според планираната реформа числеността на въоръжените сили ще бъде съкратена от 44 100 в момента на не по-малко от 37 000 през 2014. Българската армия е една от най-големите на глава от населението в НАТО с раздут чиновнически апарат и ръководни звена.

Аню Ангелов обяви, че ще съкрати 5700 военнослужещи и около 1300 цивилни, някои от които са незаети щатни бройки. Въпреки леко мъглявите числа и неяснотата каква част от съкращенията ще засегнат реални хора, а не незаети щатни бройки, желанието за оптимизиране е в правилната посока. Обявената амбиция за съкращения, заложена в изготвената Бяла книга за отбраната, трябва да бъде реализирана, въпреки съпротивата, която се очаква.

Министърът съобщи, че реализираните съкращения тази година в командната структура и в администрацията с близо 34 процента (голяма част от съкращенията всъщност са незаети щатни бройки) са донесли "печалба" от само 10 млн. лева, заради обезщетенията, които трябва да се изплащат. Приблизително толкова средства обаче се дават за охраната на армейските имоти с отпаднала необходимост.

Заплатите на военните следващата година няма да бъдат вдигани или намалявани, но те остават едни от най-високите в държавния сектор, след като бившият военен министър, сега подсъдим - Николай Цонев, ги увеличи значително. Предвид спецификата на дейността си, военните се ползват и от ред социални привилегии.

Идеята на новото ръководство е освободеният ресурс от съкращенията, да бъде пренасочен към издръжка на армията и капиталови разходи.

Какво иска НАТО и какво иска МО

Препоръката на НАТО е страните членки да отделят около 2 % от БВП. Това обаче не е императив и много малко страни я спазват.

През 2009 година само пет страни в НАТО са отговаряли на нея – Албания, Великобритания, Франция, Гърция и САЩ. През 2008 година и България влиза в този списък.

Въпреки високите бюджети за отбрана България изостава в изпълнението на договорените с НАТО оперативни способности. Страната ни е много далече от постигането на ангажимента да участва със свои подразделения в операции зад граница с не по-малко от 8% от личния състав и техника.

Предишни ръководства на МО твърдяха, че България е поела ангажимент да отделя за отбрана 2.6% от БВП. На тази цифра бе базиран и Планът за развитието на въоръжените сили до 2015 година, който вече бе изоставен заради липса на финанси. Залагането на високия процент в програмните документи на МО, бе един от аргументите за голям бюджет за отбрана.

Сега военното министерство се опитва да наложи нова цифра за бюджета за отбрана през следващите години – 1.5% от БВП, която се доближава до средните в алианса. Върху този процент е разчетена визията за реформи на военния министър Аню Ангелов, разписана в Бялата книга за отбраната.

Въпрос на приоритети е обаче как ще се разпределя този бюджет и дали заявеното желание за реформиране ще бъде реализирано въпреки традиционната съпротива срещу съкращенията в армията.