Отхвърлен е проект на “Атака” за признаване на арменския геноцид

Парламентът отхвърли в сряда с 56 гласа "за", 81 "против" и 33 "въздържал се" проект за решение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г., внесено от депутати от групата на "Атака".

Проектът бе подкрепен от всички присъстващи в пленарна зала народни представители от ОДС, ДСБ, "Атака", БНС и независими, както и от трима депутати от левицата -  Костадин Паскалев, Евтим Костадинов и Ясен Пенчев и двама от НДСВ - Рупен Крикорян и Кръстанка Шаклиян. Против него гласуваха 33 депутати от Коалиция за България, 18 от НДСВ и 30 от ДПС. Въздържаха се 19 народни представители от левицата и 14 от НДСВ.

В проекторешението "Атака" поиска 24 април да бъде обявен за ден на възпоминание на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя.

В мотивите към проекта се посочва, че първите държави, признали геноцида над арменците с обща декларация от 24 май 1915 г., са съюзниците от Съглашението - Франция, Великобритания и Русия, през 1975 г. той е признат от САЩ, а през 1987 г. - и от Европейския парламент.

Франция следи реакцията на Турция по проектозакона за арменския геноцид Франция заяви в сряда, че "следи внимателно" реакцията на Турция по повод френския проектозакон, позволяващ наказателни мерки срещу лица, отричащи съществуването на геноцид над арменците в Османската империя в периода 1915-17 г., предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Изявлението на френското външно министерство идва в момент, в който турски депутати лобират сред френските си колеги да гласуват против законопроекта. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви от своя страна, че законопроектът ще навреди на отношенията между двете страни. "Следим много внимателно реакциите на турските власти по този въпрос", заяви говорителят на френското външно министерство Дени Симоно. Законодателният текст, който трябва да бъде гласуван през този месец, предвижда наказание със затвор от една година и глоба от 45 000 евро за лица, направили изказвания, отричащи характера на геноцид на масовите избивания на арменци в Османската империя. Този законопроект допълва закон, гласуван през 2001 г., с който Франция признава характера на геноцид на избиванията на арменци в Османската империя през периода 1915-17 г. Според арменски оценки, през разглеждания период са били избити 1,5 милиона арменци. Според Анкара техният брой е бил между 300 и 500 хиляди.

Дебатът продължи няколко часа. От ДСБ и ВМРО подкрепиха искането на "Атака", от управляващото мнозинство заявиха, че е политически неоправдано парламентът да разглежда този въпрос, защото той не се вписва в дневния ред на българското общество в 21 век.

БНС: Парламентът закъсня с приемането на такова решение

Мирослав Мурджов от БНС каза, че парламентът е закъснял с приемането на такъв акт. Според него днешното гласуване ще бъде тест дали ДПС е модерна либерална партия.

Според Рупен Крикорян  от НДСВ арменската кауза не бива да се маргинализира с популистки идеи, за да се изведат политически дивиденти. Николай Свинаров също от НДСВ заяви, че през 1915-1922 г. България не е била част от Османската империя и не вижда какво трябва да признава тя.

Атанас Мерджанов от левицата каза, че за дебати е било изгубено достатъчно парламентарно време в обсъждането на въпрос, чужд за българското общество и е неприемливо, опасно и политически неоправдано той да се разглежда. По думите му този акт е пореден опит на "Атака" да дискредитира обстановката в парламента.

ДПС: Това е експлоатация на историческа тема с вътрешнополитически цели

Лютви Местан от ДПС заяви, че проекторешението на "Атака" цели експлоатация на историческа тема за обслужване на конфронтационно политическо поведение с днешно измерение. Балканите бяха известни по света като "барутен погреб" именно заради различните често антагонистични оценки за историческите факти, но днес идеалът на балканските народи е превръщането на Балканите от "барутен погреб" в зона за мир и стабилност и основата на това преобразуване на балканските реалности е толерантността, каза Местан.

Веселин Методиев от ДСБ подкрепи документа и каза, че Народното събрание трябва да го гласува. Според него това е поредният случай, в който управляващото мнозинство ще урони престижа и достойнството на страната ни с отказа и страха да приеме проекторешението.

Татяна Дончева от левицата посочи, че обсъжданият днес въпрос е бил проблем на миналия век и е бил решен по блестящ начин от хора, които, не само в рамките на тогавашната политика, а в рамките на човешкото съчувствие и състрадание, са дали подслон и храна на арменците, жертви на геноцида. Според Дончева по-голямо осъждане на този геноцид от стихотворението на Пейо Яворов "Арменци" няма.

По думите на Дончева другият проблем е местният популизъм на част от политическите сили, които като не могат да намерят място в днешния и утрешния ден, "дъвчат историята". Тя посочи, че партиите, които се занимават само с миналото, нямат бъдеще.

Иван Сотиров от ОДС каза, че в този парламент се прави далавера, а не история, защото според него няма друго обяснение за участието на БСП и ДПС в една коалиция. С експлоатирането на етнически вот за икономически цели ДПС създава в България антитурски настроения, партията ще стане неудобна и на Турция с политиката си, заяви Сотиров.

ДСБ: Да се създаде група за изработване на документ

Лидерът на ДСБ Иван Костов предложи гласуването на проекторешението да бъде отложено и да се създаде работна група, която да изработи документ, но народното представителство да заеме позиция по този въпрос.

Председателят на парламента Георги Пирински обобщи, че залата не е подготвена за отговорна мъдра дискусия по този чувствителен въпрос и за балансирано решение. Той заяви, че е неприемливо въпросът да се трактува на етническа основа. По думите му необходимо е отлагане на дискусията и създаване на допълнителна възможност за преценка, а ако предложението за отлагане не се приеме, всеки да гласува по съвест, призова Пирински. Той посочи, че проектът от три месеца е предоставен на парламентарните комисии по правата на човека и по външна политика, но те все още не са изготвили становище.

Според Михаил Миков внесеното проекторешение от "Атака" има за цел да нанесе удар срещу ДПС във вътрешен план, да създаде проблеми в отношенията ни със съседна Турция. По думите му няма място за отлагане. Той отбеляза, че е бил изгубен един пленарен ден, за да не се стигне до създаване на комисията за имунитета на лидера на "Атака" Волен Сидеров. Миков каза, че днешният първи ден на новата парламентарната сесия е доказал само едно - "Атака" и ДСБ ще пътуват заедно през тази сесия.

Реакциите

“С отказа на мнозинството в Народното събрание да се изготви позиция по повод геноцида срещу арменците в Османската империя то доказа, че действа под диктата на лидера на ДПС Ахмед Доган и неговите покровители и не взема присърце съдбата на всички хора по света, които са гонени и преследвани, без да са виновни за това”, заяви пред радио "Нова Европа" депутатът от ДСБ Константин Димитров.

"БСП и НДСВ под диктата на ДПС отказаха да изразят позиция по един важен въпрос, свързан с това в какви общества живеем и до каква степен правата на човека, изтезанията, прогонването на хора от родните им места значат нещо за българските парламентаристи", каза Димитров. Той коментира изказването на Татяна Дончева от Коалиция за България с думите, че то не ѝ прави чест, тъй като е вулгарно опростяване на темата, а самата тя подценява въпроса и не вижда връзката с настоящето.

"Ако днес парламентът беше гласувал в подкрепа на продължаване на работата по такава декларация, той щеше да даде знак, че в мнозинството има хора европейци, които знаят колко е важно един човек да не бъде преследван, тормозен и убиван заради това, че е от определен етнически произход или от определена вяра. Това е изключително важно и в него няма нищо преходно," каза още Константин Димитров.

Депутатът от Коалиция за България Николай Камов възрази срещу аргумента, че арменският геноцид е "спорно историческо събитие", както заяви Татяна Дончева. Камов каза още, че днес не е подкрепил проекторешението, защото изявите на вносителите от "Атака" са били насочени против това да се гласува и те са търсели евтин политически дивидент. Той посочи, че е един от двадесетината български интелектуалци, подписали декларация, в която се говори за геноцид срещу арменците и българите в Османската империя, които те определят като исторически доказани факти.

Също пред "Нова Европа" историкът проф. Божидар Димитров припомни, че когато БСП е била в опозиция, е подкрепяла тезата за арменския геноцид и добави, че в миналото е настоявал да се издигне тезата за геноцида над българите в Тракия.

От своя страна Константин Димитров коментира тезата за приемането на декларация за признаване на геноцид, извършен срещу българите в Източна Тракия през 1913 г., с думите, че понятието трябва да се уточни, но при всички случаи става дума за прогонване, етническо прочистване и избиване на хора по етнически признак.

"Това трябва да се заяви и осъди като част от раздялата с едно несправедливо минало," посочи Димитров.