Критики към Външно министерство за гафа с Ватикана

Отхвърленият от Ватикана Маричков-син: Въпросът може да се реши лесно и без шум

Владимир Градев: Светият престол е свръхсила в дипломацията, посланикът ни там трябва да стои достойно

Отхвърленият от Ватикана Маричков-син: Въпросът може да се реши лесно и без шум

Отхвърленият от Ватикана кандидат за български посланик Кирил Маричков – син смята, че е абсурдно той да е причината двете държави да си развалят отношенията, както и "медиите се занимават с този въпрос, който би трябвало да бъде лесно разрешен между двете правителства без никакъв шум”.

 

Лаконичното му изявление, направено пред бТВ в четвъртък, след като конфузът с отказания му от Ватикана агреман бе коментиран от редица чужди медии, отново не дава отговор защо той е номиниран за посланик, нито защо според него е получил отказ.

 

Светият престол отказа да приеме Маричков-син за посланик, какъвто е бил и дядо му, като до този момент в съответствие с дипломатическите правила не е коментирал официално каква е причината за това решение. Според неофициална информация обаче то се дължи на гей сцена в негов роман. Порталът на българите в САЩ и Канада bg-voice пък съобщи, позовавайки се на неназовани дипломатически източници, че Маричков-младши нямал официално нито ден трудов стаж, а според българската общност в Италия се представял за адвокат без обаче да има право да извършва юридически услуги. Причината е, че италианското общество на адвокатите седем пъти отхвърляло молбата му за присъединяване.

Маричков -син бе предложен за посланик през февруари, с групата нови дипломатически назначения, подписани от президента Росен Плевнелив. Независимо от забавянето на агремана, а след това и отказа, българското правителство вече пети месец не съобщило, че предлага нов посланик.

 

Макар казусът да е известен в България, през последните дни бе забелязан и от световните медии, което привлече на ново вниманието към него.

 

Владимир Градев, който е католик, доктор на философските науки и беше български посланик във Ватикана по времето на визитата на Йоан Павел II у нас през 2002 г. , коментира, че публичният шум, който се вдига около отсъствието на наш посланик, ще се отрази отрицателно на България.

 

"България няма вече свой посланик във Ватикана, свой дипломатически представител дори от доста месеци, но е ясно и с публичния шум, който се вдига около това отсъствие на наш посланик, че колкото по-дълго продължава това, толкова ще се говори за България, и то не в позитивен план. А ако ние искаме да имаме такъв представител, час по-скоро трябва да бъде изпратен такъв посланик несъмнено", посочи Градев.

 

Случаят досега не е коментиран от външния министър Николай Младенов официално. Премиерът Бойко Борисов пък обяви преди ден, че не е запознат и ще иска информация от Младенов.

 

Градев обясни, че Светият престол е една от първите дипломатически мисии в света и нашият посланик във Ватикана трябва преди всичко да стои достойно. Трябва да познава ясно спецификата на Ватикана.

"Ясно, че отношенията с Ватикана нямат, не могат да търсят тази икономическа изгода, която ние често търсим в различни отношения с други държави в света. Ватиканът е малка държава, най-малката държава в света, има едва 595 жители официално, хора с ватикански паспорти, но същевременно тя е една от големите свръхсили в световната дипломация. И този, който е във Ватикана, трябва да познава и да чете, да разчита нейните кодове и послания, за да може да използва българската политика, българската дипломация Светия престол като една политическа обсерватория за това, което се случва в света", посочи Градев.

 

Бившият външен министър Соломон Паси пък коментира, че голямата грешка на българската дипломация е, че е обявила името на Маричков, преди да получи агреман за него.

 

"Целият католически свят се влияе от папата и папата е човек, който би могъл да съдейства за един национален интерес по начин, по който друг политически или световен лидер трудно може да направи това. Винаги е тъжно, когато не бъде даден агреман на български посланик. В дипломацията основно правило е, че имената не се дискутират, докато не са съгласувани между двете страни. Това трябва с още по-голяма сила да важи в отношенията между България и Ватикана, защото те са изключително специални, особено след атентата срещу папата през 1981 година", посочи Паси.

Според него няма напрежение в отношенията между България и Ватикана, но "ние олекваме".

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?