Оти ги ручахме жабетата?

Тази година държавата се месела за последно на зърнения пазар. От догодина производителите да бъдат така добри да работят, както колегите им в ЕС.

Думите са не на друг, а на земеделския министър Мехмед Дикме от днес. Същият, но преди два дни, на специален брифинг в Министерски съвет обяви пакет от мерки за спасяване на зърнения пазар от криза.

За незаинтригувания от темата читател ги припомняме. Първо, чрез специален стоков фонд държавата, тоест всички ние данъкоплатците, ще дадем 32 млн.лв., за да изкупим 200 000 т зърно на по-високи от сегашните пазарни цени. След което държавата ще ги продаде на търг за износ, за да си върне вложените от бюджета пари обратно - операция, за която вече бяха изразени съмнения предвид същия този европейски опит.

Второ, държавата ще вземе 15 млн.лв. извънредни приходи от фонд “Тютюн”, за да ги раздаде като субсидия за семена и торове за есенната сеитба. Трето, чрез фонд “Земеделие” държавата ще субсидира с 5 млн.лв. експортно ориентираните производители на зърно. Четвърто, същият държавен фонд директно ще субсидира с 1,5 млн.лв. съхранението на зърно. Пето и шесто, фондът ще разсрочи за една година кредитите, отпуснати на зърнопроизводители от Северозападна България, както и всички краткосрочни 3-месечни кредити, раздадени като субсидия, за да не се провали есенната сеитба.

Както и да се смята, първата и втората мярка гълтат неколкократно повече финансови средства от останалите четири, взети заедно. Както и да ги гледаме, и шестте приличат на героични действия за потушаване на огъня от страна на противопожарната охрана.

Правителството на една държава обаче не е екип от огнеборци, а парите на данъкоплатците не са вода, изливаща се през маркуча. Защото за разлика от възобновяемият се, все още, природен източник, основна характеристика на финансите - частни или обществени, е че те винаги свършват, ако започнат да се изливат.

След месец протести на зърнени кооперации, включващи изсипване на пшеница и блокиране на пътища, земеделският министър Дикме обяви мерките, които трябва да спасят зърнения пазар, макар че нямат много общо с пазарната логика. След няма и час дискусия с основните чужди фирми - износители, министърът обяви, че тези мерки - или поне първата и най-скъпо струваща, са за последно. Нещо, което си спести на тържествения брифинг в МС.

Колкото и да бъдат подозирани в пристрастност, трите големи фирми на зърнения пазар казаха две истини. Първата е, че цената на българската пшеница е ниска не само заради прекупвачи – рекетьори, а най-вече заради лошото качество на зърното. И втората е, че то ще продължи да се влошава, ако не бъде приет закон за комасацията, който да уреди по нормален начин уедряването на земята. Фирмите припомниха още един факт, който управляващите – настоящи или предишни, не обичат да споменават. Той е, че на световния зърнен пазар България е в пряка конкуренция със страните - производителки от Черноморския регион, които изкарват много по-голямо количество, а оттук и по-евтино, за продан.

Земеделският министър би трябвало да знае много по-добре от всички, че проблемите и протестите идват най-вече от земеделските кооперации, а не от големите частни арендатори на зърнени площи, колкото и да са малко. Защото вторите вече са се научили, че още преди да планират производството, трябва да му осигурят пазара. Отдавна са сключили договорите за изкупуване и сега нямат причини да протестират.

Първите, които се оплакаха и на президента, явно още милеят за времето на ТКЗС-та. Освен че поискаха всички данъкоплатци в лицето на държавата да им изкупим произведеното, независимо дали ни трябва, кооперациите настояха и да се въведат със закон минимални изкупни цени за земеделските стоки - зърно, мляко, домати, чушки... Тоест, всички ние като потребители да купуваме една стока от пазара не колкото струва тя според самия пазар, а на колкото я е оценила държавата. Идея, поразително съвпаднала и с една от лансираните от БСП идеи при промените на закона за защита на земеделските производители.

От днес нататък министър Дикме трябва да обясни едновременно защо е нужна намесата на държавата на зърнения пазар и ако наистина е нужна, защо вече няма да го прави? И защо е избрал точно тази година като за последно, а не догодина или по-догодина? Може би защото знае, че до 31 декември 2002-ра българските кооперации ще работят като ТКЗС-та, а от 1 януари 2003-та – като ЕС-фермери... Или защото е сигурен, че от догодина протестите спират просто ей-така...

И двете прогнози нямат нищо общо с истинските въпроси - как държавата ще създаде условия и в селското стопанство най-накрая да проработят пазарните механизми. И как с оскъдните финанси, с които разполага, ще измисли ефективен механизъм да стимулира качествените земеделски производители, чиято стока е конкурентна и на външните пазари. Това е държавната намеса в ЕС, сочен от Дикме за пример.

© Copyright Mediapool