Отиде си бунтарят Петър Слабаков

Отиде си бунтарят Петър Слабаков

Българското кино остана без бунтаря си, а обществото ни – без един от своите ветропоказатели, след като в неделя на 86-годишна възраст почина актьорът Петър Слабаков.

Той бе познат както с емблематичните си над 150 роли в киното и незнайно колко в театъра, така и като едно от лицата на политическата промяна в края на 1980-те и основател на СДС с твърдото отстоявяне на човешките си принципи.

“Вечно ще съм в опозиция“, казваше за себе си Слабаков, макар в последните години да предпочиташе да живее в любимото си село Бериево, Севлиевско, далеч от всякакви видове прожектори, в компанията на кучета и най-любимите си хора. Въпреки това той не спестяваше мнението си за действителността в България и казваше, че именно заради нея е бунтар. Признаваше, че има опак характер, но не е свикнал да си мълчи.

Заради цапнатата си уста той неведнъж е напускал със скандал много от театрите, в които е играл през годините. Слабаков бе и сред ярките фигури в Седмото Велико Народно събрание след промените и в 37-ия парламент, като упорито отказваше да носи костюм в пленарна зала и неведнъж е “разлайвал кучетата“ с цветистите си становища по различни проблеми.

Роден на 23 април 1923 г. в Лясковец, преди да започне театралната си кариера той е работил като тракторист и леяр, бил е и доброволец във войната 1944-1945 г. Тръгвайки в театъра като статист, а после като актьор във Варненския театър през 1953 г., на него не се възлагали никакви надежди.

Слабаков обаче бързо опровергава критиците си, правейки невероятни роли, дори тогава когато не ги харесва.

Според негови колеги това е така защото не просто е правел персонажите, а ги е пречупвал през себе си.

“Той играеше себе си в обстоятелствата, без това да накърнява образа. Трудно можеше да се намери тогава актьор, който така да защитава някакви позиции. Не става дума толкова за граждански позиции, както бяхме свикнали, а за буйност срещу ограниченията на живота“, казва за него Вили Цанков в книгата “Петър Слабаков, който знае 3 и 300“ на Румяна Емануилиду.

“Слабака имаше лице, което му отговаряше“, посочва режисьорът, който почина в края на 2007 г. То не беше просто работническо лице, с каквито много актьори направиха кариери от това, допълва Цанков. По думите му актьорът се проявил като най-мъжествения тип, който тогава можел да извади българският театър.

Сред изпълненията на Слабаков се открояват ролите му във филмите "Пленено ято" на режисьора Дучо Мундров, "Шибил" на Захари Жандов, "Цар и генерал" на режисьора Въло Радев, въпреки че актьорът до последно се дърпал от участие. Запомнящи са и "Звезди в косите, сълзи в очите" на режисьора Иван Ничев, "Вечни времена" Асен Шопов, "Покрив" на режисьора Иван Андонов и др.

“Той е като ловджийско куче, надушва нещата, не можеш да го излъжеш. Гледам го как му блестят очите. На такива хора очите да им гледаш, стига. Той носи в себе си една голяма пищна хулиганщина“, описва го в същата книга художникът Кирил Симеонов.

За последната от трите съпруги в живота му – актрисата Цветана Гълъбова, пък Слабаков е ходеща емоция.

След оттеглянето му от театъра и политиката, един от последните пъти, когато застава пред камерата за участие във филм, е заради собствения му син – режисьорът Андрей Слабаков, който също е известен със своята безкомпромисност на професионално и житейско ниво. Андрей снима през 2003 г. лентата “Баща ми“

"За баща ми могат да се направят и десет филма“, казва тогава Слабаков-младши.

Поклонението пред Петър Слабаков ще бъде във вторник, 19 май, в 12.30 ч. в храма "Св. Седмочисленици" в София.

Споделяне

Още от

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?