На 66 години почина именитата българска кинорежисьорка Иванка Гръбчева, съобщиха от СБФД. Тя е създателка на много игрални филми и телевизионни сериали, с които израснаха поколения българи. Сред тях са "Деца играят вън", "Изпити по никое време", "Войната на таралежите", "13-ата годеница на принца", "Ева от третия етаж", "Една калория нежност" и т.н.
Нейни филми печелят множество награди. През 1974 г. печели наградата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за филма "Изпити по никое време" на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания. Филмът "Хирурзи" получава Сребърен медал за режисура на VII Международен кинофестивал на червенокръстките филми през 1977 г. във Варна.
Родена е на 28.07.1946 г. в София. През 1966 г. се дипломира със специалност "Кино и телевизионна режисура" във Висшия институт за филмово изкуство в Бабелсберг, Германия. 1967 – 1991 е режисьор в Студия за игрални филми "Бояна". 1987 – 1991 е художествен ръководител на творчески колектив "Алфа" в Студия за игрални филми "Бояна". 1984 – 1991 е преподавател по кинорежисура и филмов монтаж в катедра "Кино и телевизия" при Национална академия за театрално и филмово изкуство. 1998 – 2004 е преподавател по кино и телевизионна режисура във факултета по изкуства на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".
Иванка Гръбчева има над 20 заглавия в кариерата си. Най-добрите си филми е заснела заедно със сценаристите Братя Мормареви, писателя Георги Данаилов и оператора Яцек Тодоров.
БНТ1 съобщи, че в памет на Иванка Гръбчева променя програмата си и от 20.45 ч. на 26 май ще бъде излъчен филмът "Изпити по никое време", който беше един от любимите на Иванка Гръбчева, но и на милиони зрители.
Поклон пред паметта ѝ!
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
85 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Два пъти срещнах в този живот Иванка Гръбчева. Тази жена имаше трагична, стихийна дълбочина на емоциите, виждаше много и не се боеше, но страдаше. И беше сякаш инструмент на Провидението. Така я видях, а тя говореше много и ми разкри своя свят. Предизвика у мен - 10-тина години по-младата - някакво сестринско, но комай и почти майчинско чувство. Обясних си го тогава със съдбата й - да бъде родена в семейството на ония шекспирови злодеи. Които пък са били такива поради някаква игра на Природата. Впрочем, …
чувала съм, че майката на Иванка е свършила, каквото е свършила, инструктирана, под любовното й заслепение, от нейния Гръбчев. И по-късно е преживяла своя мъчителен катарзис.
Така или иначе, за мен Иванка Гръбчева стана достойна за обич и уважение личност, една от онези силни жени, които показват с цялата си съществуване колко е трудна задачата да бъдеш човек, особено ако не се предаваш и цял живот опитваш да бъдеш добър и полезен човек.
Поклон!
Да бъде светла паметта за тази светла и трагична личност.
Мир на душата й.
Най-искрените ми съболезнования!
80,като сте толкова прост и глупав и не знаете да четете,даже да пишете,защо си бъркате носа където не ви е работа? Прочетете добре какво е написано от 78 и ако разберете нещо ми се обадете да ви похваля поне за положения труд.
80,много се изхвърляте! не показвайте конските си капаци.За бягяне и дума да не става,но изглежда че и български не разбирате както трябва.Какво правеха с родителите,сестрите и братятя на тези,които бягаха?-това никога не ми е минавало през главата. Излязох съвсем нормално,по закон,но по умно от някои-това първо,второ,идвам си в България,защото имам желание,но не да се хваля и в чужбина не съм едно нищо,колкото за дърво без корени,много тъпо от ваша страна,но вие не сте виновен,лимита ви е такъв …
на мислене. Корените се развиват най добре там,където почвата е благоприятна и един човек се чувства добре там,където има свобода,добър живот и добър климат. Това че не ви трябвам какво значи?,да не идвам в къщата ви,ако имате такава? Не съм ви седнала на прага,а и на 70год.ми трябва спокойствие,не да се ядосвам с такива като вас. На 79 искам да кажа,че е прав,но когато чашата прелее,кръвта може и вода да стане...А 81,мисля че много добре е разбрал какво исках да кажа.И да довърша и кажа на този дето не ме иска: Не е важно къде живееш,важното е да си добре и да имаш здрави корени,а не болни като вашите...
Той друго искаше да каже,78-мият.И го каза.
И какво 78 като живеете някой в чужбина! Каква е тази мания , че като сте избягали от дома сте постигнали нещо? Нищо не сте постигнали! И най-ясното доказателство е че все идвате тук, в БГ да се хавалите, защото в чужбина сте едно нищо...дърво без корен. Не ни трябвате. Нито преди нито, сега.
А така 78.Ама сте си рода,нали?Кръвта вода не става.И аз имам много такива братовчеди,само че по бащина линия.Живот.Тва е.Кво да правиш.
64,да ви успокоя малко-и на мен не ми е позволявано да уча където си искам и правя каквото си искам като децата на леля ми,която беше омъжена за един комунист,мързелив,но комунист и борбата беше много голяма и тежка,но се радвам,че съм по добре от тях и каквото имам е постигнато с труд и на никои не дължа нищо.И следваха в чужбина на държавни разноски,но пък аз излязох в чужбина,работех и учех и те ме мразеха и се опитваха да ми направят лошотии,винаги когато си идвах в България.Все още живея в чужбина,вече …
половин век,не ги мразя,но и не се занимавам с тях.всеки ,един ден отговаря за лошите или добри постъпки.Имам уважение към умрелите-всички нападки е трябвало да се направят на живо,а сега след като тя е починала,каква е ползата да я нападате?И сега има престъпления,които също след време ще останат незабравени-да се живее с миналото е болест - гледайте напред.Ситуацията е била такава и нищо не може да се промени със злоба-сега е друга ситуация,лоша за тези времена и това трябва да бъде борбата ви,за да живеете по сностно,а не да си изкарвате гнева на умрял човек-За умрял,или добро кажете,ако не можете ,по добре си мълчете....
А ето една реклама, от която се вижда съвременната битност на отрочетата терористически. Четете внимателно:
ПРОДАВА СЕ ВИЛА "Casa di Daniela"
Вилата се намира в кв.Бояна – гр.София, сгушена в полите на
Витоша.
Бояна е едно малко селце /сега най-луксозния и скъп квартал на столицата/
с голяма вековна история. През 12в. пр. н. е. Севастократор Калоян
построява малка църква и резиденция за царското семейство и васалите си.
Църквата е запазена и до ден днешен. Реставрирана и сгушена между
…
стогодишни секвои /засадени от цар Борис III/, тя е невероятна
туристическа атракция, събираща туристи от цял свят и е под закрилата на
ЮНЕСКО. Над нея се намира „Национален парк Витоша” с луксозни
хотели, ски писти и величествена гледка.
За един имот има три най-важни фактора, които го определят. Те са: 1.-
мястото, второ – мястото и третият фактор – пак място!
Районът, където се намира вилата е на 10-15 минути от същинския център,
с пътна артерия – аутобан, обслужващ и правителствената резиденция,
която се намира в непосредствена близост до вилата и на 20 минути път до
ски курортите на Витоша.
Районът е оформен като малък аристократически квартал, с къщи
построени в изискан стил и с много вкус (И МНОГО ПАРИ - РАЗБИРА СЕ – КРАДЕНИ (бел. моя)).
Чист планински въздух ,
целогодишен достъп, комуникативност, всичко това прави районът
предпочитан за изискани хора с високи доходи (БИВШИ ПАРТИЙНИ ВЕЛИЧИЯ
И ТЕХНИТЕ ПОТОМСТВА (бел. моя)). В непосредствена близост
до оградата /2м./ минава Боянската река, чието корито е изградено от
собственика в същия стил. Собственикът, на свой риск и със свои
собствени средства е оформил и акордирал всички улуци около вилата.
Casa di Daniela е разположена върху парцел 1000 кв.м., със застроена площ
330 кв.м. и обща разгъната площ – 700 кв.м., които съдържат:
1.Гараж за два автомобила и пет паркоместа;
2.Пералня, сушилня, оборудвани с домакинска техника за пране, сушене и
гладене „AEG”; абонатна станция с отоплителна система Wolf – газ и
второ резервно електрокотле, Соларни системи Wolf – битова вода и
басейн. Разполага с агрегат Honda – 5,5 kw – 380 W. В помещението е
разположен усилвателя за кабел/тел, осигуряващ сигнал за 6 телевизора и
записите от устройството за видеонаблюдението на сградата.
3.Гаража е с топла връзка към сградата;
4.Билярдна зала – недовършена, подлежи на мебелиране.
5.Емпоре – с WC и портманто;
6.Хол, със сепарирана кухня, в който мебелите са прототипи, на:
- маса за хранене и столова, с резби и интарзии – прототип на De Tonge,
венециански дизайнер мебелист;
- тапицерии – копринен плюш в пастелни цветове, произход – Венеция,
майстор – Luidgi потомствен тъкач с 250-годишна традиция
7.Преход от хола , осъществен през голяма стъклена врата, към:
а/ Малък фитнес
б/ кът с камина, изградена от камък – прототип 1817 /Carlo Barattieri/, която
е в непосредствена близост до Вътрешен басейн с дължинА 8м и ширина 4
м. Таванът над басейна е изработен от дърво и целият купол се крепи на по
2 осемметрови греди от червена мура и 6 триметрови колони - тип
венецианско въже с база и капители от порцеланови фризове. Централната
част на тавана е с порцеланова интарзия, с рамка от секвоя и напречни
фрезовани греди от орех. Под тавана се намират сложни вентилационни
системи , едни обезмъгляват парата, друга секция вдухва топъл въздух от
камината. Огромен витраж, с летяща врата, с рамки от бряст и витражи,
изработени от художника Венелин Фотев е прекъснат от японска стена,
която сепарира бар за обслужване на къпещите се. Между бара и голямата
стъклена врата се намира вграден в стената стар шкаф от мелница,
превърнат в класъор за вина.
в/ WC и баня
г/ сауна
В северозападната част на хола – 100-годишна стълба от череша, с
балюстри от ясен и ложа с интересен профил от орехово дърво отвежда
към втория етаж. Над стълбата, между три прозореца с каси от ажурни
резби са разположени фрезки и барелефи от Флоренция. Краят на стълбата
ни предлага друга визия – масивни счупени греди 50см/30см. от дърво,
между които симетрично са разположени вратите на трите спални. На
таблите на вратите, които са от масив от 4см. липа, с ажурна резба са
изобразени спящи сови, свили глави под крилото си , които символизират
мъдър и спокоен сън.
Всяка спалня е на 2 етажа, с вътрешни стълби от масив /бял смърч/, с
отделен санитарен възел, който съдържа: вана, с масивни ложи от орех,
биде, тоалетна, душ, мивка от подглазурноживописван порцелан,
разположена върху плот от дъб, с крака в стил сетасион.
Всяка спалня има големи слънчеви тераси, а в родителската спалня
пред стара римска колона, в която е вграден сейф за бижута е разположен
балдахин, състоящ се от масивни колони от бряст и корнизи от „абачи” с
ажурна резба, зад които се спускат Венециански завеси на майстор Luidgi,
от копринен плюш. Западно от балдахина е разположена стъклена врата,
която отвежда на площадка с детска къща, изградена в короната на 150-
годишно орехово дърво.
Трудно би могъл да се опише всеки кът на къщата, по-важно е да се
знае следното: Всички материали, с които е изградена къщата са
старинни – воденичните камъни, върху които са сложени флорентински
кашпи, високи 1,20м. са от 150-годишна мелница.; входа на къщата е със
стъпала от първата българска банка в София; със заложените в зидарията
каменни блокове по 250 кг., добити в Австро-Унгария са били изградени
първите гари на Барон Хирш.
За строежа на вилата е използван над 500 кв.м. елитен подбран
дървен материал: бял смърч, червена мура/100-годишна/, орех, дъб, ясен,
липа, череша, круша, „абачи”, финландски бор, бряст, червена върба,
бананово дърво и акация. Използвани са греди с 12 метра дължина, от
съборените конюшни на цар Борис.
Всички врати са прототипи на фламандски и италиански майстори,
за които собственика е събирал и селектирал голямо количество
исторически материал. Касите на някои от тях са изработени от 30
елемента.
В конструктивно отношение всяка дървена сглобка е самостоятелна
противоземетръсна шайба.
Мебелите са прототипи от 18 - 19 век, изработени по проект на
инвеститора.
Резбите са изпълнени от художника Алексей Петров.
За построяването на „casa di Daniela” е създадено производство на
римски тухли.
Камъните са подбирани от всички кариери в България: с.Крибул,
Гоце Делчев, Самоковското дефиле, Родопите, Ивайловград, Котел.
За построяването на оградата са използвани 350 двадесеттонни
камиона с вулканичен камък /4500 бр. палета/.
Всички атрибути от ковано желязо са точни копия на венециански
майстори – тенти, решетки за прозорци, аксесоари за камина, дракони, от
чиито уста на халки и вериги се спускат градински фенери.
Във френската и италианската архитектура е залегнала зооморфията
– животинските символи, затова в къщата са заложени сови, дракон,
макак /последният – най-ревностен пазител на дома/.
От италианския ренесанс – доставени от San Donato di Podjio, на 30
км. южно от Флоренция - Барелефи, маски, пума, етруски вази, Vento,
Sole, Luna, Machera Donte, Machera Beatrice, Machera Zefiro, Testa di Leone,
Madona con bambino in predi, Venere con putto, Pannello ovale putti и други,
изпълнени от „Antica Fornace” – ръчна изработка с 450-годишна традиция
на грънчари.
Сградата е строена 6 години. Все още се довършва и обзавежда.
При построяването на сградата са използвани настилки от керамика,
грес, теракот, по модели и поръчка на собственика. Дебелината на теракота
е от 1,5 до 2,5 см. и е осъществено печене при 1420 градуса температура.
При построяването на casa di Daniela не е унищожен нито един
дървесен вид, храст и др.
Дизайнерски е оформена от собственика, който е и инвеститор
изпълнител и проектант.
Използвани са керамични, шамотни, старинни тухли.Зидовете на
стените са двойни – от 38 до 55 см., с положена топлоизолация 7 см.
между двата зида, свързани един с друг със стоманени скоби през 30 см.
Къщата е изолирана отвътре и отвън , а на места /северозападните стени/
топлоизолацията достига до 13 см.
Стените и дъното на басейна са топлоизолирани от активната страна
с 20 см. топлоизолация, която помага да се задържа температурата на
водата около 26 градуса по-дълго време.
Дворът и градината – освен съществуващите видове: 2 ябълки,
крушови дървета, праскови и дюля, огромен дъб е подпрял стрехата над
верандата. Къщата на домашния любимец, изработена от фламандска
фигурирана зидария, е сгушена между калина и големи чемширови
дървета.
Подходът към гаража и входа на вилата е застлан с оформен гнайс,
комбиниран със сини и розови каменни плочи, добити в Бангалор –
Индия, а зад клоните на 70-годишни чемшири се подава барелеф, с малката
фигура на Sent Martin, монтирана в пагода, в стил „прованс”, изцяло
проектирана и изградена от собственика. В основата на пагодата е сложена
каменна пейка, по краката на която индийски скулптори са преплели листа
от лозница с гроздове, допълващи символа Sent Martin – закрилник на
дома и плодородието.
Огромни колела от старинни каруци и изправена ост с лопати от
ковано желязо от 150 годишна мелница, допълват и напомнят екзотиката
на прованса в този кът. Широк подход, застлан с клинкер, комбиниран с
индийски синкав и розов камък, осъществяват достъпа до вътрешността на
двора.
Следват от едната страна 60-годишни чимшири, а от другата страна
шпалир от туи, с пастеленозелен цвят, открояващ се на старинната
зидария. В основата на туите и чемширите, от едната и другата страна са
засадени ивици от див карамфил, контрастиращ с изумруденосиния си
цвят на пастелнозеления шпалир. Над края на подхода, на ъгъла на
сградата е монтиран дракон от ковано желязо, от устата на който провисва
верига, държаща градински фенер. Над него, надничайки от клоните на
увивните растения, стигнали до покрива, херувим с фанфар от керамика
/ръчна изработка на италиански скулптор/ сякаш те подготвя, да внимаваш
за тристакилограмовите стъпала от дялан гранит, които те отвеждат в
сърцето на двора, настлан с церовски пясъчник – плочи, дебели 7 см., с
тревни фуги. Старият 40-годишен дъб е завил корона, отрязвайки
покривния скат. Стогодишното каменно корито на дворната чешма,
обрасло със зелен мъх и чучур, излизащ от устата на Testa Leone, под
която са монтирани два от четирите микропроцесора на “Gardena”,
осигуряващи програмиране и автоматично поливане на цялата градина.
Casa di Daniela е цялата изпълнена с атмосфера. Всеки кът е ревю на
детайли, носещи патинираните отенъци на определени и пълнещи
пространството с положителни енергии. Ревю на детайли, от отминали
епохи, но съчетани с незабележими модерни технологии за
икономичност, практичност и баланс между природните дадености на
района.
„Casa di Daniela е счупила калъпа на съвременните норми на
строителство в България. Тук времето е спряло! Искам да направя филм!”
– журналистът Тома Томов.
„Casa di Daniela – О, Боже!” – инвеститор от Катар.
„Casa di Daniela, построена на Босфора – няма цена!” – турски бизнесмен.
„Моята къща е в подобен стил и е строена 10 години. Всеки камък и
детайл трябва да е старинен и да е на мястото си! Това се прави много
трудно!” – бизнесмен от Атина.
Без да обременявам читателя, ще завърша рецензиите за сградата, с
думите на бизнесмен от Обединените Арабски Емирства – „Господине,
Вие имате два метра криле!!”
Четейки всички тези рецензии, пред очите ми изплува
благодарствената плоча от кралица Мария към труда на италианския
зидар, съградил голяма част от Двореца в Балчик и параклиса – майстор
Gaetano...... И идва ред на признателността към хората, с чиято помощ бе
изградена „Casa di Daniella”: Юри – зидар, Кирил Зарев – помощник;
Юлиан – зидар, Росен и Ивайло – дърводелци; Алексей и Иван – майстори
резбари; Венелин Фотев – художник /стенописи и витражи/; „Antica
Fornace” Италия – барелефи, ступорти, фрески, „Vivas” – настилки,
Испания, „Gigan” – каменоделски екип, Бангалор, Индия; Даниела, Ремина
и Боби, които са извор на енергии, вдъхновение и сила; покойните
фламандски майстори, чиито шедъоври, бяха преработени и напасвани към
сградата; на конструкторско бюро „Сивил инжинеринг” – инж. Иван
Стоянов и арх.Валери Ценов; На Първа Инвестиционна банка за
финансовата помощ, община „Витоша” – отдел „Архитектура и
градоустройство” ... и на всички, които неумишлено съм забравил да
спомена.
Кой е тоя ген.Стефанов и защо се споменава често тук,когато под други статии може да се каже кой,какъв и т.н.