Отиде си майсторът на словото Валери Петров

Големият поет, драматург и преводач ни напусна на 94 години

Отиде си майсторът на словото Валери Петров

На 94-годишна възраст през нощта срещу сряда почина големият български поет, преводач, сценарист и драматург Валери Петров. Той бе приет в болница преди няколко дни с масивен мозъчен кръвоизлив, от който не се съвзе.

 

Валери Петров бе от поколението творци, оставили ярки следи в българската литература. До последно той остана верен на левите си идеали, смекчени през призмата на хуманизма, който изповядваше.

 

Майсторът на словото е роден на 22 април 1920 г. в София като Валери Нисим Меворах. Баща му е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Пейо Яворов. Майка му Мария Петрова е преподавателка по френски език в столична гимназия.

Валери Петров учи от първи клас в Италианския лицей в София, където се и дипломира през 1939 г. Малцина си спомнят, че той има висше медицинско образование и дори е практикувал като лекар, но любовта към литературата надделява.

Още като ученик той участва в редактирането и издаването на ученически списания. Първите си стихове печата през 1936 г. в списанието "Ученически подем", припомня БТА. Подписва ги с фамилията на майка си, "защото тогава беше трудно да се печата с име на евреин" - спомня си писателят.

През 1938 г. под псевдонима Асен Раковски излиза от печат първата му книга "Птици към север" на издателство "Д. Чилингиров". През 1943 г. като студент отпечатва в списание "Изкуство и критика" няколко поеми, които впечатляват със своята искреност и непосредственост. Още тогава той решително и безвъзвратно влиза в българската литература и преди да е взел университетска диплома, става признат поет.

През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио София, после участва в Отечествената война като военен кореспондент (в. "Фронтовак").

След войната е един от основателите и зам.-главен редактор на в. "Стършел" (1945-1962). Служи и като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 г. до 1950 г. е аташе по печата и културата в българското посолство в Рим.

Негови са поемите "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности". Автор е на стихотворния цикъл "Стари неща малко по новому" (1945). През 1949 г. излиза неговата първа значителна книга "Стихотворения". В нея са включени знаменитите му поеми от 40-те години на миналия век. Следват пътеписът "Книга за Китай" (1958), поемата "В меката есен" (1961), сборникът "Поеми" (1962), пиесата му "Когато розите танцуват" (1965), пътеписът "Африкански бележник" (1965), сатиричните стихотворения и поеми "На смях" (1970), "Бяла приказка" (1977), "Копче за сън" (1978). През 1986 г. излизат неговите "Пет приказки", които са многократно издавани и превеждани.

Валери Петров работи и като редактор в Студия за игрални филми. Автор е на сценариите на игрални филми като "Точка първа" (1956),"На малкия остров" (1958), "Първи урок" (1960), "Слънцето и сянката" (1962), "Васката" (1965), "Рицар без броня" (1966), "Един снимачен ден" (1969), "Откъде се знаем?" (1975), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Разходки с ангела" (1990), "Театър, любов моя" (1994), "Всичко от нула" (1996). Пише сценариите и на редица анимационни филми и няколко киноновели.

От 1961 г. до 1962 г. е редактор в издателство "Български писател". Бил е преподавател по кинодраматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Депутат е в Седмото Велико Народно събрание (1990-1991), от чиято трибуна се опитваше да призовава за помирение в бурното време на тежко противопоставяне.

Въпреки че остава цял живот комунист по убеждение и член на БКП, като честен човек и творец, Валери Петров е един от четиримата членове на Съюза на българските писатели, които отказват да подпишат декларацията срещу Нобеловата награда за литература на съветския дисидент Александър Солженицин. Това му струва забраната да публикува творбите си. От това време е големият му преводачески период.

Негов е първият пълен поетичен превод на Шекспировите драми и на 154 сонети. През 1970-1971 г. излизат преводите му на "Комедии" (в два тома) на Уилям Шекспир, а през 1973-1974 г. - на "Трагедии" (също в два тома) на Уилям Шекспир. Превежда и творби на Ръдиард Киплинг, Джани Родари, Сергей Михалков, Жак Превер, Александър Блок, Борис Пастернак, Миклош Радноти и др.

Заради преводите си на Превер, Пастернак, Киплинг и Шекспир през 1993 г. получава отличието Кавалер на ордена на изкуствата и литературата на Франция.

Носител е на множество награди и отличия за принос към литературата, киното и театъра, включително Аскеер през 1997 г., както и за превода, дори е номиниран за Нобелова награда за литература.

През 2003 г. е удостоен с почетната академична титла на БАН. "Моля ви, избягвайте титлата "академик". За поет никак не върви...", казва тогава в интервю поетът, който не обичаше светската суета.

Наричат го "мъдрецът с детско сърце", а той се определя като "човек на надеждата" при получаването на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" през 2007 година. "В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби", "Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта", са други от неговите мисли.

По случай 80-ата годишнина на твореца през 2010 г. от печат излизат две негови книги - "От иглу до конец" - подбрани от автора басни и неочаквани обрати, допълнени с коментарите му, както и изданието "Валери Петров. Стихове 2009" – събрали най-новата лирика от поета.

Ето едно от късните стихотворения на Валери Петров (2012) в типичния му тъжно-ироничен и човечен стил

Над белия лист

Ей ме, седнал да пиша, но съм толкова тъжен

по обществена линия, че се чувствувам длъжен

да послъжа и пусна лъч надежда в стиха си.

Но понеже краката на лъжата са къси,

решавам на правдата да говоря с гласа

и да кажа нещата мрачни, както си са!

Речено-сторено,

но тъй често говорено,

публикувано, писано се оказва туй, дето

ми тежи на ума и бунтува сърцето,

че дори за перото ми, дето уж било сръчно,

оказва се мъчно

да изкаже поновому на тоз, който чете го,

туй, което е в мене, а навярно и в него.

Крайно тъжна история! И ето ме, спирам

и си блъскам главата, но - уви - не намирам

за първи път днес

ни една от онез

патентовани мои, откакто се зная,

завъртулки към хумора, разведряващи края...

Споделяне
Още по темата
Още от Общество

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?