На 94-годишна възраст през нощта срещу сряда почина големият български поет, преводач, сценарист и драматург Валери Петров. Той бе приет в болница преди няколко дни с масивен мозъчен кръвоизлив, от който не се съвзе.
Валери Петров бе от поколението творци, оставили ярки следи в българската литература. До последно той остана верен на левите си идеали, смекчени през призмата на хуманизма, който изповядваше.
Майсторът на словото е роден на 22 април 1920 г. в София като Валери Нисим Меворах. Баща му е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Пейо Яворов. Майка му Мария Петрова е преподавателка по френски език в столична гимназия.
Валери Петров учи от първи клас в Италианския лицей в София, където се и дипломира през 1939 г. Малцина си спомнят, че той има висше медицинско образование и дори е практикувал като лекар, но любовта към литературата надделява.
Още като ученик той участва в редактирането и издаването на ученически списания. Първите си стихове печата през 1936 г. в списанието "Ученически подем", припомня БТА. Подписва ги с фамилията на майка си, "защото тогава беше трудно да се печата с име на евреин" - спомня си писателят.
През 1938 г. под псевдонима Асен Раковски излиза от печат първата му книга "Птици към север" на издателство "Д. Чилингиров". През 1943 г. като студент отпечатва в списание "Изкуство и критика" няколко поеми, които впечатляват със своята искреност и непосредственост. Още тогава той решително и безвъзвратно влиза в българската литература и преди да е взел университетска диплома, става признат поет.
През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио София, после участва в Отечествената война като военен кореспондент (в. "Фронтовак").
След войната е един от основателите и зам.-главен редактор на в. "Стършел" (1945-1962). Служи и като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 г. до 1950 г. е аташе по печата и културата в българското посолство в Рим.
Негови са поемите "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности". Автор е на стихотворния цикъл "Стари неща малко по новому" (1945). През 1949 г. излиза неговата първа значителна книга "Стихотворения". В нея са включени знаменитите му поеми от 40-те години на миналия век. Следват пътеписът "Книга за Китай" (1958), поемата "В меката есен" (1961), сборникът "Поеми" (1962), пиесата му "Когато розите танцуват" (1965), пътеписът "Африкански бележник" (1965), сатиричните стихотворения и поеми "На смях" (1970), "Бяла приказка" (1977), "Копче за сън" (1978). През 1986 г. излизат неговите "Пет приказки", които са многократно издавани и превеждани.
Валери Петров работи и като редактор в Студия за игрални филми. Автор е на сценариите на игрални филми като "Точка първа" (1956),"На малкия остров" (1958), "Първи урок" (1960), "Слънцето и сянката" (1962), "Васката" (1965), "Рицар без броня" (1966), "Един снимачен ден" (1969), "Откъде се знаем?" (1975), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Разходки с ангела" (1990), "Театър, любов моя" (1994), "Всичко от нула" (1996). Пише сценариите и на редица анимационни филми и няколко киноновели.
От 1961 г. до 1962 г. е редактор в издателство "Български писател". Бил е преподавател по кинодраматургия в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Депутат е в Седмото Велико Народно събрание (1990-1991), от чиято трибуна се опитваше да призовава за помирение в бурното време на тежко противопоставяне.
Въпреки че остава цял живот комунист по убеждение и член на БКП, като честен човек и творец, Валери Петров е един от четиримата членове на Съюза на българските писатели, които отказват да подпишат декларацията срещу Нобеловата награда за литература на съветския дисидент Александър Солженицин. Това му струва забраната да публикува творбите си. От това време е големият му преводачески период.
Негов е първият пълен поетичен превод на Шекспировите драми и на 154 сонети. През 1970-1971 г. излизат преводите му на "Комедии" (в два тома) на Уилям Шекспир, а през 1973-1974 г. - на "Трагедии" (също в два тома) на Уилям Шекспир. Превежда и творби на Ръдиард Киплинг, Джани Родари, Сергей Михалков, Жак Превер, Александър Блок, Борис Пастернак, Миклош Радноти и др.
Заради преводите си на Превер, Пастернак, Киплинг и Шекспир през 1993 г. получава отличието Кавалер на ордена на изкуствата и литературата на Франция.
Носител е на множество награди и отличия за принос към литературата, киното и театъра, включително Аскеер през 1997 г., както и за превода, дори е номиниран за Нобелова награда за литература.
През 2003 г. е удостоен с почетната академична титла на БАН. "Моля ви, избягвайте титлата "академик". За поет никак не върви...", казва тогава в интервю поетът, който не обичаше светската суета.
Наричат го "мъдрецът с детско сърце", а той се определя като "човек на надеждата" при получаването на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" през 2007 година. "В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби", "Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта", са други от неговите мисли.
По случай 80-ата годишнина на твореца през 2010 г. от печат излизат две негови книги - "От иглу до конец" - подбрани от автора басни и неочаквани обрати, допълнени с коментарите му, както и изданието "Валери Петров. Стихове 2009" – събрали най-новата лирика от поета.
Ето едно от късните стихотворения на Валери Петров (2012) в типичния му тъжно-ироничен и човечен стил
Над белия лист
Ей ме, седнал да пиша, но съм толкова тъжен
по обществена линия, че се чувствувам длъжен
да послъжа и пусна лъч надежда в стиха си.
Но понеже краката на лъжата са къси,
решавам на правдата да говоря с гласа
и да кажа нещата мрачни, както си са!
Речено-сторено,
но тъй често говорено,
публикувано, писано се оказва туй, дето
ми тежи на ума и бунтува сърцето,
че дори за перото ми, дето уж било сръчно,
оказва се мъчно
да изкаже поновому на тоз, който чете го,
туй, което е в мене, а навярно и в него.
Крайно тъжна история! И ето ме, спирам
и си блъскам главата, но - уви - не намирам
за първи път днес
ни една от онез
патентовани мои, откакто се зная,
завъртулки към хумора, разведряващи края...
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Сега голямо насиране ще падне от комунистическите писатели покрай смъртта на Петров!
Македонците смятат, че Шекспир е македонец. Името на световно известният английски драматург произлизало от македонското Ешекспиро, което преведено на български означава Спиро магарето!
RIP ! макар че вече е стигнал до заключението "всичко е суета..." Биографията му тук е доста непълна макар и достатъчна за некролог. Изглежда е бил от комунистите-идеалисти,които комунистите повечето изтрепаха след 9.9.44. Променил се е навреме за да влезе в правата линия,иначе поетическият и литературен талант е безспорен,само не ми стана ясно от къде владее перфектният английски на Шекспир от 16в. или е превеждал от руски или иврит.
В подробната биография на Валери Петров липсва,умишлено или от незнание,един нелицеприятен факт от живота на забележителния творец!За съжаление,нито годините,нито изключителния талант могат да бъдат индулгенция за действия,в разрез с морала и почтеността,каквито са участието му в наказателен състав на т.нар. Народен съд и подписа му под смъртни присъди на невинни хора! Бог да му прости греховете!
Как може да допуснете толкова правописни и печатни грешки в статия за човек, който боготвореше красивия и правилен български език? (вижте си параграф 3). И едно уточнение - не той е преводачът на Шекспир, а покойният професор Марко Минков - човек, признат като светило от самите англичани, но не и от нашите образователни корифеи. Валери Петров работеше с него и сложи преведените вече творби в стихове, което е наистина огромна работа.
5-ти, само Господ съди правилно. И Г.Марков не трябваше да си позволява такива злобни закачки, никой не знае какво му е било на душата на човека - страха е нормално човешко чувство, а в годините 44-та - 86-та имаше от какво да се страхуваме! 3-ти, може да си комунист и честен човек - всеки има право да вярва в илюзии, не съдете по тези, които бяха и още са на власт! (За сведение гласувам за РБ) Бог да прости В.Петров!
Бог да прости тази нежна душа... А на №3 да кажа: Ако членството в партия, която и да е тя, може да наклони везната срещу едно творчество, с което отраснаха децата ми и е толкова мъдро, красиво, светло, значи, не сме хора, а говеда, с извинение... Аз лично съм абсолютен антикомунист, но не мога да сложа великия Валери Петров до Мая Манолова (уф, че абсурдно)...