Г-жа Стихийно бедствие се оттегли от земната сцена

На 97-годишна възраст от земната сцена се оттегли бушувалата седем десетилетия в театъра и киното Стоянка Мутафова. Г-жа Стихийно бедствие, българската кралица на комедията, иконата на Сатиричния театър почина в петък след тежко боледуване във Военно-медицинска академия, където само девет дни по-рано си отиде друго голямо име на българското кино и театър – Стефан Данаилов.

"Тази сутрин в 6:15 часа загубихме Стоянка Мутафова. Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет!", съобщи тъжната вест личният мениджър на актрисата Евгени Боянов.

Поклонението пред незабравимата Стоянка Мутафова ще бъде в понеделник, 9 декември, в Сатиричния театър, на чиято сцена тя до последно играеше и си спечели признанието като една от най-възрастните действащи актриси.

Желаещите да се простят с великата актриса могат да сторят това между 11 и 16 часа, когато ще са отворени вратите на Сатирата за последно сбогом с нея.

Сатиричният театър е в траур заради кончината на великата негова актриса, сн. БГНЕС

Именно с този театър са свързани най-силните години на Мутафова като актриса. През 1956 г. тя става един от основателите му, заедно със Стефан Сърчаджиев, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил Попов, Константин Коцев, Димитър Манчев и др. На неговата сцена пресъздава още десетки героини от български класически и съвременни автори. През 1963 г. с любимия ѝ партньор на сцената - Георги Калоянчев, стават първите заслужили артисти на Сатирата. Там тя работи до пенсионирането си през 1991 г.

Неуморната и блестяща с непукизма за чуждото мнение и чувството си за хумор Мутафова обаче продължава да покорява различните театрални сцени, не само у нас, но и в чужбина. В последните 25 години тя радваше почитателите на Мелпомена със специално създаденото за нея шоу "Г-жа Стихийно бедствие", което стана нарицателно за нея.

Мутафова притежаваше заразителна жизнерадост и казваше, че в последните години приема всеки свой ден като последен на този свят и му се наслаждава с пълна сила.

Сн. БГНЕС

Смъртта ѝ покруси хората. Паметта ѝ бе почетена с минута мълчание в парламента, в редица общински съвети, както с изказани съболезнования от политици и общественици.

Председателят на парламента Цвета Караянчева отбеляза, че актрисата ще бъде запомнена със завладяващото и очарователното ѝ присъствие, обаянието и неповторимия и уникален талант.

"Многобройните ѝ превъплъщения я превърнаха в икона на българската сцена и любима актриса на поколения българи", каза Караянчева.

"Тъжно е, че един след друг двама много знакови и големи за нацията си отидоха", коментира в кулоарите на парламента председателят на комисията по културата и медиите Вежди Рашидов. По думите му си отиват хората, които създават морал, хората, които проповядват морал. "Аз съм пораснал с достойнството на тези хора - просто една епоха си отиде. Въздухът обедня буквално все повече и все по-малко озон остава в него", посочи той. Изкуството е вечно, добави Рашидов.

"С нея всяка зала и всяка публика ставаше голяма, значима, одухотворена. Тя остава златна епоха в българския театър и кино", написа президентът Румен Радев в профила си във Фейсбук. "Изключителна личност и творец. Призвана да дарява своя безграничен талант, обичана безрезервно от публиката", допълва държавният глава. По думите му Мутафова е успявала да покаже по удивителен начин, че истинският извор на непрекъсващата и ярка човешка енергия е себераздаването. Надарена с удивителната сила на таланта, изпълнена с обич и уважение към всеки зрител - така десетилетия наред Стоянка Мутафова владееше сцената на голямото изкуство. Тя се превърна в негов символ. "Дълбок поклон и вечна памет!", допълва още Румен Радев.

"Светла ѝ памет на Стоянка Мутафова! Отиде си един изключителен мил и добър човек", написа написа министър-председателят Бойко Борисов във Фейсбук и допълни:  "Тя винаги ще бъде от символите на българския театър. Поклон!".

Сн. БГНЕС

Напусна ни една от най-ярките личности, творец с мисия и човеколюбие - Стоянка Мутафова. С таланта си тя направи съпричастни с изкуството няколко поколения българи, написа написала в профила си в социална мрежа лидерът на БСП Корнелия Нинова. "След нея остава емоцията и любовта, които ни дари с всяка своя поява на сцената и на екрана. Поклон пред паметта ѝ", допълва Нинова.

"Със Стоянка Мутафова си отива една епоха в българското кино, в театъра, в изкуството и културата", каза пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. По думите му всичко, свързано със Стоянка Мутафова, има отражение върху нашите мисли, преживявания и върху всеки един от нас. "Чувствам се тъжно, въпреки че никога не съм я познавал лично и никога не съм контактувал с нея лично, но всички сме живели с нея и я чувстваме като близък човек", каза министър Вълчев.

Стоянка Мутафова има над 100 театрални роли и над 30 роли в киното, както и многобройни участия на естрадата в България и по света.

С големия Георги Парцалев

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Дъщеря е на известния писател и драматург Константин Мутафов, който искал тя да стане археолог и да учи във Флоренция, Италия. Изпълнявайки неговото желание, Стоянка Мутафова завършва класическа филология в Софийския университет "Климент Охридски". Театърът обаче остава най-последователно преследваната цел в живота на актрисата, отбелязва БТА.

След като завършва, решава да кандидатства в Държавната театрална школа към Народния театър "Иван Вазов". Баща ѝ, който искал да предпази дъщеря си от съдбата, която я очаква като актриса, написал писмо до тогавашния директор на Народния театър Владимир Полянов, който бил в комисията за изпитите, че дъщеря му е бездарна, че не я бива за актриса и че трябва да я скъса на изпита. И наистина я скъсали. Когато се прибрала вкъщи, Стоянка Мутафова разбрала, че баща ѝ е виновен за нейното скъсване, а не че е сгрешила в оценката за себе си, че има талант. На думите на баща си, че в театъра избират само красавици, че тя е приятна, но не хубава, и че освен хубост и талант трябва да има и много късмет, за да стане номер 1, тя самоуверено му отговаря: "Ще стана номер 1". И наистина става номер 1.

Младата Стоянка, чийто баща не вярвал, че се успее като актриса

За нейното бъдеще дори случайно срещната циганка преди повече от 60 години ѝ предсказва: "Ти ще станеш герой на мегдана! И кучетата ще те знаят!" През 1947 г. получава диплом за професионална актриса. Истинското ѝ име е Стояна-Мария, но след като името ѝ е сбъркано в един театрален афиш, тя става Стоянка.

През 1946 г. 23-годишната Стоянка Мутафова се омъжва за 51-годишния чешки режисьор Роберт Роснер. Двамата отиват да живеят във Виена, Австрия, но заради работата му се преместват в Прага, Чехия, където тя завършва Театралния отдел на Академията за изкуства.

Артистичната ѝ кариера започва в театър "Алхамбра" в Прага. През 1949 г. двамата се разделят, а Стоянка Мутафова се завръща в България. В чешката столица актрисата среща своя втори съпруг - журналиста и преводач Леонид Грубешлиев, с когото живее в продължение на 7 години. От него е единствената ѝ дъщеря - Мария.

От 1949 г. до 1956 г. Стоянка Мутафова играе в Народния театър "Иван Вазов". Тук среща актьора Нейчо Попов, който впоследствие става неин трети съпруг. Той е три години и половина по-млад от нея, студент във ВИТИЗ и двамата заедно участват в пиесата "Южно от 38-ия паралел" в Народния театър "Иван Вазов". През 1956 г. Стоянка Мутафова и Нейчо Попов са включени в екипа на новосъздадения Държавен сатиричен театър. Актрисата решава да се премести от Народния театър, защото там ѝ е скучно. Както казва тя, пределно академичен е там въздухът. "Въпреки всичко това са моите първи седем години - като на всяко дете, те са най-важните!", споделя актрисата по-късно.

Следват години на емблематични и запомнящи се театрални роли, такива в телевизионния театър и множество тв програми.

На 8 февруари 2012 г. е представена биографичната ѝ книга "Една фурия на 90", която Стоянка Мутафова пише в съавторство с драматурга Юрий Дачев. Дъщеря ѝ Мария Грубешлиева е автор на две биографични книги за актрисата. Първата "Стоянка Мутафова: Госпожа Стихийно бедствие" е издадена през 2009 г., а втората - "Добър вечер, столетие мое!" - през 2017 г. През 2016 г. Стоянка Мутафова реализира турнета в Германия, САЩ и Канада, където играе пред българската общност.

През ноември 2016 г. Българският културен институт в Лондон, Великобритания, с подкрепата на министъра на културата Вежди Рашидов внася официално предложение в централата на "Гинес" за вписване на името на 94-годишната Стоянка Мутафова в Книгата на рекордите "Гинес" в категорията "Най-възрастна активно играеща на сцената актриса". През април 2017 г. в официално писмо до Българския културен институт в Лондон е посочено, че актрисата няма да бъде вписана, защото има световен рекорд, по-добър от нейния - на бразилската актриса и певица Дерси Гонсалвеш, която е играла във филм, когато е била на 101 години. Независимо от това Стоянка Мутафова и през 2019 г. продължава да играе на театралната сцена и да е най-възрастната действаща актриса в света.

Мутафова с лубимия ѝ сценичен партньор Георги Калоянчев

За своята творческа дейност Стоянка Мутафова получава множество награди и отличия. Тя е носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962) и на Народен орден на труда - златен (1972). През март 1999 г. Стоянка Мутафова е удостоена с Наградата на Съюза на артистите в България за цялостно творчество по случай 50 години творческа дейност. На 29 май 2000 г. тя е удостоена със званието "Почетен гражданин на София". На 11 януари 2002 г. Стоянка Мутафова получава орден "Стара планина" първа степен за изключителните ѝ постижения в областта на българското кино и театър и по повод 80 години от рождението ѝ, а на 24 май 2002 г. е удостоена с награда "Аскеер" за цялостно творчество от фондация "Академия Аскеер".

На 17 септември 2008 г. Столична община ѝ връчва Специалната награда на София за цялостен принос. На 3 февруари 2012 г. Стоянка Мутафова получава наградата на Министерството на културата - "Златен век" с огърлие. Тя е първата носителка на Голямата награда "Георги Калоянчев" от наградите "Златен Кукерикон" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" за цялостен принос за смеха на България (7 април 2013).