Томислав Дончев:

Отивам в Европейския парламент, но ще се върна за предсрочните избори у нас

В конкретната си същност въпросът "Кой" е изчерпан, защото е задаван поне 10 години и не е получил отговор

Томислав Дончев. Сн. БГНЕС

"Нямам самочувствието на универсален морален цензор и в този смисъл няма как да кажа, че нямаме никакъв принос към ситуацията, която имаме в момента. Степента на гражданска чувствителност преди година и половина ѝ към този момент е категорично по-различна. Едновременно с това, обаче – факт, ние не сме безгрешни. Принципно, тук е добре да се каже, че силното лидерство в персонален план, отнема част от формалната пиета на работа на институциите", казва депутатът от ГЕРБ, водач на партийната листа за европейските избори, бивш безпортфейлен министър, отговарящ за европейските средства в кабинета "Борисов" и бивш кмет на Габрово Томислав Дончев.

Господин Дончев, преди месец и половина в ефира на БНТ заявихте, че не желаете да бъдете евродепутат. Как се случи така, че няколко седмици след вашето изказване променихте мнението си и приехте номинацията за водач на листата на ГЕРБ за евроизборите?

Неколкократно съм казвал, че мога да бъда по-полезен в България. Все пак тук са основните политически задачи, без да подценявам всичко, което се случва в Брюксел. Самото ми решение бе много тежко, без охота. И без да искам да го натоварвам с излишен драматизъм, но при такъв впечатляващ брой номинации от структурите на партията за мен, при огромния залог, който представляват тези европейски избори, би означавало, че съм предател. А аз не съм предател. Това, обаче не означава, че мисля по различен начин от преди месец и половина и случая, който цитирате – основният фронт е тук, в България и то основно заради драматичните обществено-политически процеси. Още един аргумент за участието ми в европейската листа е, че тези евроизбори могат да бъдат катализатор на промяната, тук, в страната ни. Можем да дадем алтернатива на статуквото.

Вие сте възприеман от Реформаторския блок като желан партньор от страна на ГЕРБ. Изпращането ви Брюксел не е ли тактично отстраняване от българския терен, за да може Бойко Борисов да запази лидерството си и хора като вас да не бъдат припознавани като лидерска алтернатива?

Сигурно е възможен и подобен прочит. Но ако някой пък иска да ме отстрани, защо да влизам в най-голямото политическо състезание за тази година, поне до момента. По-скоро един такъв ход играе за затвърждаване на персоналните ми позиции.

В полза на екзактността, както казват някои, искам да се повторя – вече няколко пъти казах, и сега пак ще го сторя – няма да се подиграя с избирателите. Няма как да водя листата и после да се махна. Няма да помпя листата, а после да не поема отговорност.

Наред с това казвате, обаче че основният ви фронт е тук?

Да, тук е. И при първия повод, при който присъствието ми тук се окаже по-наложително, отколкото в Брюксел, ще се върна.

Какво разбирате под "наложително" – предсрочни избори, да водите листа, да бъдете номиниран за министър или премиер?

Предсрочни избори. И то без значение дали ще водя листа, дали ще бъдат номиниран за каквото и да било. Това са дериватни проблеми, не са субстанциални. При предсрочни избори голямата задача ще бъде да постигнем максимално добър резултат на въпросния вот.

Когато, обаче се върнете в България, за да водите листа за парламентарни избори, например, това силно обезценява мястото в ЕП и води до въпроса, дали твърдението ви, че не сте камуфлаж, за издърпване на повече гласове, е достатъчно подплатено?

Не бива да подценяваме ролята на членовете на Европейския парламент, не само от гледна точка на коване на европейско законодателство, но ЕП има отношение към всичко, което се случва в България. Той е инструмент за влияние върху националния политически живот. За мен ситуацията в България е уникална в лошия смисъл на думата. И тук няма да ползвам примери за политически гафове за това какво е сторило или какво не е сторило правителството.

Проблемът е много по-фундаментален – избуял е дефектът на демокрацията. Имаме правителство и коалиция, която е колективно неподкрепяна от огромна част от българите. Стойностите на подкрепа към парламента, например са исторически рекордни – едва 9% от българите подкрепят случващото се в Народното събрание. Кабинетът е одобряван от 15%. Това е дълбока криза на политическото представителство. В последната година забравихме основното правило на демокрацията, че управниците на една държава са пряко или опосредствено избрани от хората. Те са техни представители. Връзката между управници и гласоподаватели е скъсана. Само начинът, по който ни се налага да влизаме в парламента, е доказателство за това – преминаваме КПП, бариери, ограждения и полицаи. Ако допуснем затвърждаването на един подобен модел, без да бъда излишно драматичен, вероятно би означавало да убием демокрацията. В момента ние имаме ГМО-управление, което стои на върха на държавата на инат. Това не е просто политически, а обществен проблем.

Не намирате ли връзка между управлението на ГЕРБ, при което рейтингът на парламента бе 11%, и това управление, при което доверието е критично ниско – 9 на сто? Не смятате ли, че това е процес, който е започнал по-отдавна, а сега продължава да се задълбочава?

Няма самочувствието на универсален морален цензор и в този смисъл няма как да кажа, че нямаме никакъв принос към ситуацията, която имаме в момента. Степента на гражданска чувствителност преди година и половина, да кажем, към нашето управление, и степента ѝ към този момент, към кабинета "Орешарски", е категорично по-различна. Не бих могъл да ги сравня. Едновременно с това, обаче – факт, ние не сме безгрешни.

Принципно, тук е добре да се каже, че силното лидерство в персонален план, отнема част от формалната пиета на работа на институциите.

Какъв е начинът да се преодолее този проблем?

С респект към институционалния ред. И сега мога да предположа как ще продължи разговорът – вие ще ми дадете примери за нарушаване на институционалния ред, аз ще дам други примери, и това няма да бъде от полза за никого. По-скоро бих си позволил да коментирам в малко по-друг план: в един момент концентрацията на очакванията в обществото бе концентрирана от един човек – Бойко Борисов трябваше да оправя заплатите на работниците в един завод – бил той държавен или частен, трябваше да решава проблеми на общините.

Той самият създаде такива очаквания, не смятате ли?

Проблемът е комплексен – от една страна неговото силно подчертано лидерство, от друга страна обществените очаквания, които сочеха в същата посока.

Очевидно сте оценил проблемите в партията ви – как бихте допринесъл за решаването им?

Сигналите за реформа са в тази посока. На първо място засилване на числеността на Изпълнителната комисия, а след това и на нейните функции. Винаги в работата си досега съм считал, че когато има дух на съпричастност, проблемите могат да се решават по-лесно, а хората да се допълват. Когато има силно лидерство, то не противоречи обезателно с вниманието към детайла.

Все пак не стана ясно – каква ще бъде личната ви роля, в създаването на този "дух на съпричастност" в противовес на силното лидерство?

Аз съм част от новия състав на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Тя формално не е заработила, защото това се случва след вписването ѝ, но в неформален план тя се опитва да абсорбира новите си функции. А какво мога да направя аз, до някаква степен ми провокира скромността и ще отговоря така – с всичко, което съм.

Имате ли амбиция за лидер на партията, за министър-председател?

За лидер на партия – не. Все пак не бе далеч времето, когато се възприемах по-скоро като тотален технократ, а политиката съм я свеждал до това да произвеждаш политики, а не до партизанския партиен сблъсък, в който сме в момента. Нескромно е да кажа, но очевидно мога да се справям на всякакъв терен, но чак пък партиен лидер... Иначе имам самочувствието на лидер и на човек, който може да увлича хора след себе си, доказано е в практиката. Досега не съм спирал да работя. В този смисъл имам самочувствието на лидер, но да бъдеш партиен лидер е различна по същество задача. Това е неимоверният талант да можеш да управляваш надеждата и разочарованието. Не съм сигурен, че имам този талант.

Очаква се кампанията за европейските избори да бъде насочена по-скоро към вътрешните проблеми на страната. Съгласен ли сте с такава теза или ще искате да наложите европейската темата?

Бих се съгласил с такава прогноза за насочеността на кампанията. Иначе тези избори са вид политически барометър и са мобилизация за евентуален предсрочен вот. Чухме много предложени методики как да се четат резултатите от тези избори – на партиите като единици, или на управляващите "едно плюс едно", с надежда за укрепване на позициите. Аз искам в ГЕРБ да си поставим целта за максимален убедителен резултат, което ще рече – повече евродепутати, отколкото имаме сега. И със сигурност ми се ще да имаме по-добър резултат от този на основния ни опонент – БСП.

Колкото до това, как ще се вкара европейската тема в тези избори – признавам, трудно. При такава нервозна политическа среда, пропита от серия скандали, с натрупани проблеми, не знам как ще пробият европейските теми. А и не на последно място, ако се върнем към последните парламентарни избори – имаше ли смислени дискусии? Имахме шанса да поспорим няколко пъти дали да остане или отпадне плоският данък, но като цяло смислен политически дебат нямаше. Тази тенденция ще се задълбочи на европейските избори, тъй като една част от българите на асоциират ЕС с нещо конкретно. И за това имат колектива вина всички наши европолитици. В представите на българите Брюксел е някакъв политически борд, който има за задача да ни мъмри, а после да ни даде пари.

Колкото до самият дебат, той у нас е достигнал до такова дъно, че се разчита само на опорни точки. Т.е. латентното обвинение срещу политиците, че лъжат, дори не е валидно – навъди се поколение политици, които и да излъжат качествено не могат.

Защо основните играчи на европейските избори – големите партии не са обявили до този момент листите си, въпреки изричния ангажимент на всички, че това ще се случи достатъчно рано?

Ние в ГЕРБ имаме водач – аз, и достатъчно заявки как ще изглежда листата. Като под заявки разбирам положителната оценка на досегашните ни представители в ЕП, което е вид информация в аванс. Защо обаче не се обявяват целите листи – трудно ми е да кажа, най-вероятно е заради токсичната политическа среда и страха, че ако някой бъде изваден на показ рано, може да бъде, образно казано, отстрелян.

Като казахте за "отстрелването" – очаквате ли тази кампания да бъде "Костинброд -2"?

Залогът и за опозиция, и за управляващи в тази кампания е такъв, че очаквам всякакви удари. Считам, че управляващите ще ползват целия инструментариум – позволен и непозволен. Не знам каква ще бъде геометрията на ударите, но подобно нещо на костинбродската сага ще има. Колкото до мен самия – нямам илюзии, очаквам да бъда облят с помия.

По-рано казахте, че трябва да се даде алтернатива на това управление. Как я виждате вие лично тази алтернатива след европейските избори – с Реформаторския блок?

Формулирането на безспорна алтернатива минава през това да имаш някаква конструкция, на която да дадеш доверието си. Затова е жизнено важно ГЕРБ и Реформаторският блок да дадат заявка за общи действия.

Как Бойко Борисов с разговора от Банкя с прокурор и министър, с разговора за Мишо Бираката, как Цветан Цветанов с прочетени от парламентарната трибуна СРС-та, с натиска за уволнението на съдия Мирослава Тодорова, ще формират алтернатива?

Всички правят грешки. Ще отговоря само, че не може и не трябва да се отнема правото на който и да било да става по-добър.

Добре, но и Станишев обясни за скандалния Делян Пеевски, че е претърпял катарзис.

Има разлика между грешките "перманентен рецидив" от една страна, и от друга страна, стъпките в посока реформа - при нас.

И като заговорихме за еднакви лайтмотиви – каква е разликата между вашето изказване, че отивате за малко в Европейския парламент, докато у нас се проведат избори, защото делата в България са по-важни и приказките в БСП, че Станишев вероятно ще води листата на БСП, но няма да бъде евродепутат, защото делата в България са по-важни?

Едното е подмяна на вота – хората, които ще гласуват персонално за господин Станишев, и ще искат той да бъде техен представител в ЕП, те ще бъдат измамени, а аз ще изпълня мандата частично, но съм честен и казвам, че ще се върна. Погледнете от друга гледна точка обаче – питате ме за прилика със Станишев, аз съм достатъчно честен да го кажа, той – не. И ето затова честността в политиката не се цени – тъй като аз съм обект на въпросите, не някой друг. Можех изобщо да не казвам, че възнамерявам да се прибера в България и да го направя тихо след няколко месеца. Вижте колко неприятно се получава, когато човек иска да бъде откровен.

Как си обяснявате факта, че до този момент ГЕРБ няма официална партийна позиция за олигархичния кръг, както Сергей Станишев го нарече, от медии, Делян Пеевски и Корпоративна търговска банка на Цветан Василев?

Факт е, че правителството ни е позитивно отразявано от въпросните медии. Но у мен се натрапва впечатлението, че това е отношението на медийната група към всяка власт. Иначе – с господин Делян Пеевски не се познавам, а с господин Цветан Василев се познавам, защото и двамата сме завършили Математическата гимназия в Габрово.

Въпросът ми не е дали ги познавате или не, а за отношението на ГЕРБ към този кръг, по думите на Станишев? Как ще убедите гласоподавателите си, че няма да има втора прегръдка с въпросния кръг, ако партията ви се сърне на власт?

Да, трябва да има ясно мнение, но с една уговорка. Партия не е редно да има отношение към личности. Защото това е подозрително. Към практики и процеси отношение трябва да има и то категорично.

В смисъла на практики и процеси – трябва ли да има по-ясно дефинирана позиция на ръководството на ГЕРБ към единия от заместник-председателите – Цветан Цветанов? Тъй като за много по-малки на брой обвинения, Мирослав Найденов, например, се раздели с кандидат-депутатското си място.

В полза на коректния анализ само ще припомня, че за съвсем дребни нарушения си е заминавал този или онзи министър от правителството на ГЕРБ. Случвало се е повече от веднъж. Относно съмненията за двойни стандарти, свързани с господин Цветанов, нека напомня две неща. Първо, към него имаме серия от всевъзможни обвинения – някои съдебни, а други само изговорени в публичното пространство, нека видим колко от тях са доказани. И второ – когато коментираме господин Цветанов, не го приемайте само в ролята му на бивш вицепремиер и вътрешен министър, напротив – той има огромна роля и политическа заслуга за създаването на партията на ГЕРБ като апарат – нещо, което не може да бъде нито забравено, нито омаловажено.

Как отговаряте на въпроса "Кой"?

Както се казва, в конкретната си същност, този въпрос е изчерпан. За да придобие въпросът такава популярност, това означава със сигурност, че е задаван, поне в последното десетилетие, безброй много пъти и не е получавал отговор. В конкретиката си, към момента, по-скоро е загубил смисъл.

Още от Интервюта

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?