Отказ на държавата от договор осигури първи приходи на ТЕЦ "Варна"

Отказ на държавата от договор осигури първи приходи на ТЕЦ "Варна"

След повече от три години престой, отново заработи ТЕЦ "Варна", която в края на 2017 г. бе продадена от чешката ЧЕЗ на фирма на бившия транспортен министър от правителството на Пламен Орешарски - Данаил Папазов. От 1 май 2018 г. един от блоковете на бившата въглищна централа, която е в процес на преустройство за работи на газ, вече има договор за студен резерв с "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО).

До тримесечния контракт се стига след като държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" иска от ЕСО да бъде прекратен договорът ѝ за осигуряване на разполагаема мощност до 124 МВ в периода 1 април – 31 юли 2018 г. Посочената причина е "обективна невъзможност да го изпълняват", обясниха от ЕСО пред Mediapool. Какъв обаче е точно проблемът, държавната централа не споменава пред системния оператор, който безрезервно се съгласява договорът да бъде прекратен.

От "Марица Изток 2" обещаха да проверят точната причина да не могат да осигурят студения резерв и да информират по-късно каква е тя. От ЕСО допълниха, че контрактът е разтрогнат по взаимно съгласие и затова на държавното дружество не е начислена неустойка за неговото неизпълнение.

В резултат на 20 април "Електроенергийният системен оператор" обявява извънреден търг за осигуряване на разполагаема мощност, който да покрие оттеглянето на "Марица Изток 2". Търсената мощност вече е до 166 МВ, а количеството - 366 528 мегаватчаса. Срокът за подаване на оферти е 24 април. Реално потенциалните кандидати са имали едва три дни да подадат оферти.

В търга – случайно или не, се явява единствено ТЕЦ "Варна". Никой от останалите дежурни участници в битката за студения резерв - ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3", "Топлофикация Перник", "Топлофикация Русе" и "Брикел" на Христо Ковачки, както и "Биовет" на Кирил Домусчиев, не се включват. В интерес на истината, без "Брикел" и пернишката топлофикация, те също имат договори за студен резерв в периода 1 април – 31 юли 2018 г.

От ЕСО обясниха, че явяването само на един кандидат в техен търг не е прецедент. Дори дадоха за пример как в процедура за разполагаема мощност в периода  1 октомври 2017 – 31 март 2018 г. не е била подадена нито една оферта. Това е видно и от сайта на оператора.

Така в извънредната процедура ТЕЦ "Варна" подава оферта с цена от 7.65 лв. за мегаватчас, което е с 4 стотинки под стойността на прекратения договор с държавната ТЕЦ. Действащитя вече договор реално ще осигури първите приходи от 2.803 млн. лв. на новата придобивка на Данаил Папазов за следващите три месеца.

Още след като стана ясно, че "Сигда", която е собственост на децата на Папазов, купува ТЕЦ "Варна" в енергийните среди се заговори, че централата смята да се издържа основно от договори с ЕСО за студен резерв.

Папазов обаче обяви, че смята да играе и на свободния и на регулирания пазар. Приетите в края на април поправки в Закона за енергетиката обаче отразяха достъпа до регулирания пазар на бита и малките фирми електроцентралите, чиито предлагани цени надхвърлят с 10 процента пазарните. Сред тези дружества са централите на Ковачки и ТЕЦ "Варна".

Междувременно обаче ЕСО поиска от енергийния регулатор да му увеличи от 1 юли разполагаемата мощност за студен резерв от сегашните 500 на 650 МВ. Предстои да се види дали това заявление ще бъде удовлетворено от комисията. Ако бъде одобрено, се отваря допълнителна ниша за включване в студения резерв и на останалите два блока на варненската централа, които в момента са в процес на преоборудване на природен газ.

Приходите от студен резерв са гарантирани, а в същото време може и въобще да не се наложи задействането на стендбай мощностите. Колко пъти през последните три години се е налагало да се включва студения резерв е дълбоко пазена тайна от ЕСО. През януари 2017 г. г. обаче в големия студ част от централите не успяха да изпълнят ангажимента си да подсилят системата и бяха глобени общо с 3.6 млн. лв. На фона на годишно харчените от ЕСО 40 млн. лв. за поддръжката на мощности в режим на готовност, рискът за парична санкция при незадействане на резерва излиза напълно оправдан на операторите.

Още по темата
Още от Бизнес