Отказ на ЕК за още пари “гори“ агропроекти за 100 млн. лв.

Проекти за закупуване на селскостопанска техника за 100 млн. лв. ще “изгорят“, тъй като Генерална дирекция “Земеделие“ на Европейската комисия е отказала да отпусне допълнително средства за дофинансиране на мярката от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) от 2007-2013 г., чийто бюджет от 500 млн. лв. бе изчерпан. Същото чака и подадените двойно повече общински проекти. Това съобщи пред Mediapool Калина Илиева, изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“, който е акредитиран като Разплащателна агенция по ПРСР.

Двете мерки бяха спрени в средата на септември 2009 г., тъй като местните власти подадоха заявления за 1.8 млрд. лв., при положение, че могат да бъдат одобрени проекти до 800 млн. лв., а проектите за инвестиции в селскостопански машини надхвърлиха с 65 на сто предвидените средства. Затова Министерството на земеделието и храните, което е управляващ орган на ПРСР, започна предварителни преговори с ЕК за допълнителни средства за този тип проекти, които да се прехвърлят от други мерки на програмата, към които интересът е по-слаб.

От Брюксел обаче отговорили, че не може да се осигурят средства за тeзи проекти извън предвидените 500 млн. лв. “При обявяване на евентуален нов прием след междинната оценка на програмата, ЕК е съгласна да се мисли за прехвърляне на средства, но за нови проекти“, обясни Илиева.

Модифициран прием

По думите ѝ вече подадените в повече проекти “горят“, защото има изрично условие от Брюксел, че когато заявленията надвишават бюджета на съответната мярка, се прилага т.нар. ранкинг принцип. При него на конкурентна основа се отсяват най-добрите проекти в рамките на осигуреното финансиране. ДФЗ няма да посмее да предприеме индивидуални действия, тъй като спазването на ранкинг принципа подлежи на одит от страна на ЕК, какъвто предстои у нас през октомври.

Междинната оценка и анализът за преструктурирането на ПРСР се правят с помощта на външен консултант и ще са готови през ноември. Затова вече може да се говори за откриване през 2011 г. на нов модифициран прием на проекти за земеделска техника, каза Калина Илиева.

Мярката “Млад фермер“ също е с изчерпан ресурс. В следващ програмен период управляващият орган евентуално ще преговоря с ЕК за прехвърляне на допълнителни средства от мярката за пазарните стопанства, където е заявен висок интересът, но там са били предвидени повече стопанства, отколкото е възможно да кандидатстват за преструктуриране.

Имало е и идея да се прехвърлят пари в оста за общински проекти, където също има двойно повече подадени проекти, отколкото може да поеме предвиденият бюджет. Съответно там също ще има проекти, които ще изгорят, стана ясно от думите на шефа на земеделския фонд.

Пари за общини, вместо за туристически атракции

“При тях ще се приложи същата схема за нов прием, като се мисли да се вземат пари от мярката за туристическите атракции“, допълни Илиева. “Не че там няма голям интерес, но в момента в Брюксел много сериозно се говори, че при структурните фондове вече оценката на проектите трябва да става според крайния ефект от проекта. Съответно това ще е критерий за оценка на работата на органите, които са одобрили проекта – ефекта за района, а не толкова дали средствата са усвоени“, коментира още тя.

Преструктурирането на ПРСР ще засегне и оста агроекология, където интересът е изключително слаб – спрямо останалите мерки средно 11 пъти по -малко са подадените проекти. Тази мярка не е толкова комерсиална, а там са 25 на сто от 3.2 млрд. евро от средствата на програмата, допълни Илиева.

Нов метод за оценка на терени за екоземеделие

ЕК е предложила на България да последва примера на Румъния, където районите с висока природна стойност, подходящи за екологично земеделие, са по-големи като територия. “Същото предложихме на МЗХ, защото при нас те са на малки терени и са разпокъсани. Освен това оценката на терените с висока природна стойност у нас се прави всяка година и често става така, че една площ, която преди това е ставала за агроекология, вече не покрива критериите“, обясни Илиева.

Това се получава, тъй като стопаните нямат достатъчно стимули да опазват околната среда и да следват стриктно изискванията, за да остане площта им с висока природна стойност и например разорават ивици, които задължително трябва да са необработваеми, за да е екологична продукцията.

“Идеята е в голям регион, като Родопите например, да се направи оценка за висока природна стойност и вече там се знае, че може да се прави екоземеделие. Защото най-важно е в продължение на пет години да се запазят площите във вида, в който трябва, а не да се работи на парче. Но тогава ще е и по-стриктен контролът и ще е забранено строителство на обекти“, заяви Илиева пред Mediapool.

Друг начин да се привлече интересът на фермерите към екоземеделие е да се увеличи размерът на допустимата за подпомагане площ, допусна шефът на ДФЗ.

“Иначе няма как нещо толкова некомерсиално да се сравнява с възвращаемостта на инвестициите в хотел или фотоволтаични паркове“, коментира тя.

Огромен наплив за финансирането на ВЕИ-проекти

Всъщност наскоро откритата мярка за финансиране на соларни паркове е с най-висок интерес от инвеститори, стана ясно от думите на Калина Илиева. Тя смята, че няма да възникнат колизии с подадените проекти за производство на енергия от възобновяеми източници по ПРСР, след като все още не е приет националният план за ВЕИ.

“Прилагаме действащото законодателство, няма как да се спре мярката, защото имаме план за изпълняване. Освен това при нас проектите кандидатстват със становище за присъединяване към мрежата от страна на НЕК и електроразпределителните дружества и разрешителното за строеж, което значи, че са спазени изискванията за категория на земята и не може да става въпрос за спекулативни интереси. Ако тези удостоверения липсват, проектите няма да бъдат одобрени“, каза Калина Илиева.

След изтичането на 18 август на крайния срок за прием на проекти за фотоволтаици, ще стане ясно каква част от кандидатите отговарят на изискванията.

Шефът на земеделския фонд коментира още, че има сериозен проблем със забавянето на изплащането на средствата по ПРСР, която вместо в началото на 2007 г. е стартирала в средата на 2008 г. и не са плащани суми по тези две годишни финансови споразумения.

“До встъпването на новия екип в длъжност бяха платени само 400 млн. лв. от договорени 1.1 млрд. лв., които трябва да се издължат до края на тази година. Ние сме платили около 900 млн. лв. и остават още 200 млн. лв., за да не загубим средствата“, обясни тя.

Следващата година идва и покриването на сумите от споразумението за 2009 г. - още около 500 млн. лв., за които обаче трябва да има проекти. “Разчитаме това да са проектите от сегашния прием и да може те да се изпълнят до средата на 2011 г., за да се изплатят до края на идната година“, каза Илиева.

Наваксване усвояването с авансови плащания

Тя уточни, че по схемата N + 2 няма значение по коя мярка се плаща и е възможно със средства по други мерки да се компенсира “дупката“ от 25-те процента в агроекологията. “Затова по другите мерки трябва да има повече проекти, за да може паралелно да се навакса и забавянето на приема на заявления. Много от мерките предвиждат довършване на инвестициите, затова че е напълно реално да се справим в срокове“, каза Илиева.

Авансовите плащания от 50 процента от субсидията на одобрените проекти също са вариант за наваксване на усвояването и това минава към частта разплатени средства, добави тя.

По думите ѝ от януари следващата година близо 32 хил. тютюнопроизводители ще получат национални доплащания в схемата за директни евросубсидии в кампания 2010.

Плащанията, чийто размер ще се уточни допълнително от МЗХ, ще става на квотен принцип на базата на производството им за някоя от последните три години и изкупените и премирани количества тютюн от първа до трета класа.

Целта обаче ще е да се насочат тютюнопроизводителите към кандидатстване с проекти за преминаване към алтернативни дейности като отглеждане на овощни дървета, билки и етерично-маслени култури и да получат до 75 на сто безвъзмездна помощ за започването на такъв бизнес.