Отказ от активна позиция по Македония дистанцира София от ЕС и НАТО

"Как ще коментирате нюансите в позициите на македонския президент Трайковски и премиера Георгиевски към кризата в тази страна?" Въпросът бе отправен към българския министър-председател Симеон Сакскобургготски след срещата му с президента Петър Стоянов по проблемите около Македония. Отговорът бе - "Това си е тяхна работа".

"Няма промяна в българската позиция към Македония. Ако има промяна - тя е поведенческа. Отношението ни ще бъде по - спокойно" - каза министърът на външните работи Соломон Паси, който също взе участие в разговора при президента Стоянов.

През последните дни ситуацията в Македония се усложни дотолкова, че вече всеки детайл от подхода към кризата може да се окаже от решаващо значение. От една страна - налице са не просто "нюанси" в позициите на президента и премиера в Македония и в подхода към водените в Охрид преговори. След вчерашното изявление на Георгиевски, че споразумение може да бъде подписано едва след прогонването на АНО от територията на Македония, вече още по-основателно може да се твърди, че "нюансите" между Трайковски и Георгиевски са всъщност два изключително опасни по своята непримиримост полюса. Единият - на президента Трайковски, е опит да се потърси решение чрез диалог, към което впоследствие - мълчаливо, да бъде привлечена и АНО. Вторият -на Георгиевски - е изборът на военната развръзка. Опит за победа над АНО с въоръжена сила, а после диктуване на условията за постигането на мир в рамките на ролите между "победители" и "победени".

От друга страна - на терена на събитията в Македония - така, както ги наблюдаваме в момента, има няколко типа и няколко равнища на участниците. Има четирима лидери на основните политически партии, които водят диалог в Охрид. Има международни посредници - Леотар и Пардю, зад които стоят ЕС и САЩ. Има и конкретен предложен от тях план, който се обсъжда в Охрид и трябва да послужи като основа за решаването на проблемите. Има НАТО, чиито дипломатически усилия осигуриха примирие и в относителни граници го поддържат, докато продължават преговорите. Има АНО, която от разстояние - без да е пряко ангажирана в преговори - контролира поведението на албанските политически лидери, като одобрява или не одобрява постигнатото при преговорите.

Има междуинституционално напрежение по вертикала президент - парламент - правителство. Под егидата на президента се водят преговори. Парламентът дава знаци, че може и да не приеме съответно споразумение от Охрид.

Правителството на Георгиевски е за въоръжено прогонване на АНО, а после за споразумение.

В подобна ситуация изборът на страни като България се превръща не просто в избор на определено поведение към конкретна криза. В известен смисъл той става наистина стратегически избор. Истинска приемственост в българската политика по проблемите в Македония би трябвало да намери израз най-малкото в категорична подкрепа от страна на София за принципите в плана на международните посредници Леотар и Пардю. Всякакви прояви на страхове, че този план се приемал негативно от македонците и подкрепа за него можела да доведе до антизападни настроения и в България, са повече от неоснователни. По тази логика България трябваше да не подкрепи НАТО в идеята за въздушни удари срещу СРЮ , тъй като и тогава имаше сериозни антинатовски настроения сред обществото. Правителството на ОДС, обаче, направи ценностен, а не конюнктурен избор.

Новото правителство, ако наистина осъществява приемственост. В политиката би следвало да се ръководи от същите ценности. Подкрепа за плана Леотар - Пардю и влияние върху македонските партии и институции за неговото приемане - това е истинското доказателство за евроатлантическата ориентация на България и ролята ѝ на активен фактор в региона. Премълчаване или дистанцираност зад прикритието "това си е македонска работа" ( или казаното през месец април: "Питайте македонските отговорници" ) е и бягство от евроатлантическите отговорности на България.

© Copyright Mediapool