Отказ от правосъдие. Историята на едно дело срещу Петьо Еврото

През февруари 2015 година Върховният касационен съд обяви, че следователят Петьо Петров (известен като Петьо Еврото) е извършил емблематична провокация към подкуп срещу съдията Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. По това наказателно дело прокуратурата твърдеше, че е даден подкуп от 20 000 евро на Петьо Петров - Еврото, който бе основен свидетел в знаковия процес. Провокацията към подкуп е престъпление по българския Наказателен кодекс, за което следва някой да понесе отговорност.

Въпросната провокация доведе до многогодишно наказателно дело срещу съдия Сантиров, който претърпя значителни лични вреди от случилото се. След като наказателното дело приключи, българското правосъдие буквално блокира, а опитът на пострадалите да намерят справедливост е възпрепятстван.

Първо прокуратурата отказа да повдигне обвинение на Петьо Еврото по чл. 307 от Наказателния кодекс, който предвижда до 3 години затвор. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров се съобрази напълно с желанието на Петьо Петров и лобира пред Висшия съдебен съвет за моменталното му освобождаване от съдебната система, без да се образува дисциплинарно производство. Така Петров получи цялото си обезщетение, полагащо се за безупречна служба в полза на българското правосъдие.

За капак се оказва, че съдия Петър Сантиров не може да активира и последната останала опция – гражданско дело за непозволено увреждане срещу Петьо Еврото. Проверка на Mediapool показва, че съдия Сантиров се е сблъскал с пълен отказ от правосъдие заради позицията си на магистрат в Софийския градски съд. И причината не е точно в градския съд, а в българския парламент, който е оставил въпросът нерешен в продължение на десетилетия.

Искът за непозволено уврежданее заведен от съдия Сантиров срещу следователя Петров на 16 март 2015 година. Съдията иска 100 хиляди лева обезщетение заради ролята на бившия следовател по наказателното дело.

Проблемът е, че съдиите в Софийския градски съд не се наемат да гледат делото с аргумента, че познават ищеца, който е техен колега. Българското законодателство не дава отговор на въпроса какво се случва, ако всички съдии откажат да гледат едно конкретно гражданско дело.

От март 2015 г. до 2017 г. общо 12 граждански съдии в Софийския градски съд си правят отвод по делото на съдия Сантиров.

Едва 13-ят съдия- Катерина Енчева- се наема да гледа случая. Тя бързо напредвапо него, но през есента на 2018 година е избрана за експерт в Европейската комисия и не успява да довърши. Тогава отново започват отводите.

До края на 2020 година се навъртат общо 30 отвода на граждански съдии от Софийския градски съд. Делото на съдия Сантиров е прекратено и пратено в Софийския апелативен съд. Той отменя прекратяваето през ноември нималата година и го връща в СГС. Вече четири месеца делото виси на трупчета. Съдбата на случая остава неизвестна.

Кражбата на фирмата на Мавродийски

Случаят с Петьо Еврото не е единствената емблема на отказа от правосъдие заради неяснотите в закона.

През 2019 година Върховният касационен съд окончателно осъди Софийския градски съд (СГС) да плати обезщетение от поне 101 хил. лв. заради това, че чрез негово незаконно решение е спомогнал за кражба на фирмени дялове. Делото бе заведено от германския гражданин от български произход Константин Мавродийски.

През 2003 г. чрез измама синът на Мавродийски е изключенкато съдружник във фирмата "Роял Център". След това теренът на бул. "България", който дружеството е притежавало, е бил продаден, а после и препродаден няколко пъти. ВКС приема, че германският гражданин е бил ощетен от продажбата, тъй като е изключен незаконно като съдружник с решение на съдията от фирменото отделение на Софийски градски съд Димана Йосифова.

Според ВКС решението на съдия Йосифова не причинява директно "вредоносния резултат, но създава предпоставки той да настъпи, като го улеснява или подпомага".

Въпреки спорните ѝ действия по това и други дела тя се издига в кариерата. През 2012 г. беше номинирана от ГЕРБ и назначена за съдебен инспектор, а след това - командирована дълго време във Върховния административен съд.

След постановянето на присъдата пред ВКС за обезщетението от 101 хиляди лева, Мавродийски решава да предяви пълния иск от 2 милиона лева директно пред Софийския градски съд. Резултатът е, че 79 съдии от Софийския градски съд си правят отвод и отказват да гледат делото срещу собствения им съд. Това се случва само за последните две години.

Делото все още не е започнало по същество.Отвежда се дори съдията Петър Сантиров, който също е потърпевш от масовите отводи по своя случай.

В коментар за Mediapool председателят на Софийския градски съд Алексей Трифонов обясни, че единствено законодателни промени биха довели до решаването на случаите на масови отводи, когато страна в производството е съдия от същия съд или е съдът като цяло.

"По мое мнение разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ следва да се пренесе и в Гражданския процесуален кодек като принцип на гражданския процес. По този начин логично е да се избегне хипотезата на масовите отводи", коментира той.  

Тази норма позволява на Мавродийски да внесе иска си пред най-близкия компетентен съд – в случая Софийския окръжен съд. В случая, неясно защо, той не прави това, а Софийският градски съд цикли в продължение на две години, докато се отърве от това дело.

Съдия Алексей Трифонов дава за пример и Наказателно-процесуалния кодекс, който позволява делото да се гледа в най-близкия равен по степен съд, а решението да се взема от Върховния касационен съд.Докато този проблем бъде решен от парламента, в България съдилищата ще продължават да отказват правосъдие тогава, когато исковете са насочени срещу тях. 

Съдия Трифонов казва, че още на 13 януари 2020 година, съвместно с председателя на Софийския районен съд, са внесли предложения пред Съдийската колегия на ВСС. Двамата предлагат при оценяването на работата на всеки съдиядасе прави преценка на обосноваността и убедителността на направените от тях отводи и самоотводи.