Кабинетът е дал картбланш за увеличение на дефицита само с 0.2%

Отказът на БНБ да каже истината за КТБ блокира търсенето на решение

ДПС и правителството все още настояват държавата да спасява изцяло всички вложения, БСП е против, ГЕРБ мълчат

Отказът на БНБ да каже истината за КТБ блокира търсенето на решение

Липсата на официална информация от БНБ за реалното състояние на Корпоративна търговска банка (КТБ) препъва намирането на решение и отговорът на въпроса "какво да се прави" остава висящ. Във вторник БНБ съобщи, че отлага планираното за 21 юли отваряне на КТБ за клиенти, тъй като планът ѝ, предвиждащ държавата да покрие всички влогове в банката, като вкара пари в дъщерната ѝ "Креди Агрикол", която пък смяташе да одържави, е отхвърлен предишния ден на срещата между политическите сили, правителството и БНБ при президента.

 

Междувременно парламентарните партии излъчиха свои представители и експерти, които във вторник се събраха да обсъждат конкретни мерки. Лидерът на ДПС Лютви Местан изрази оптимизъм, до сряда може да се стигне до консенсусно решение.

 

Единствено БСП дава отпор на специалния закон на БНБ

 

От изявление на депутата от БСП Румен Гечев, публикувано в БГНЕС, обаче става ясно, че тези очаквания са преждевременни, тъй като социалистите настояват за отговори от БНБ, каквито все още не са получени.

 

Според него, както и според други представители на БСП, в момента ДПС и ГЕРБ са на едно мнение, че трябва да се подкрепи плана на БНБ за спасяване на всички депозити, а не само на тези до 100 000 евро, които са гарантирани от банковия фонд. На същата позиция остава и правителството, според официалното му съобщение от вторник. Това означава, че БСП е единствената, която дава отпор на предложения от БНБ специален закон, с който се отнема лиценза на КТБ, "Креди Агрикол" се одържавява и данъкоплатците поемат спасяването на вложителите в пълния им размер (  "колкото е необходимо – толкова"  ), без да е ясно какво точно е състоянието на КТБ.

 

Налага се мнение, че БНБ крие нещо за КТБ

 

"По време на консултациите при президента Росен Плевнелиев беше предложено разглеждане в парламента на специален закон, който има различни страни и механизми, но една от важните части беше дали да се възмездят всички, които имат депозити – фирми и граждани – в неограничен размер. Това предложение беше подкрепено от ДПС и ГЕРБ. Последните вече си бяха променили мнението от предния ден. Към вчерашния момент и до днес Българска народна банка, въпреки многобройните официални и неофициални искания, не представя никакъв официален документ за пасивите и активите на Корпоративна търговска банка", посочва Гечев.

"Нашата позиция е, докато нямаме такъв официален документ с разчети, би било нередно да вземаме каквото и да било решение. Смятаме, че този вариант, който е предложен в проектозакона, разработен от БНБ, не е защитен интереса на българския данъкоплатец и не е приемливо нито икономически, нито политически ние да нарушаваме пазарните принципи и да отиваме дори зад закона за защита на влоговете в Европа и България до 100 000 евро. По този въпрос не постигнахме консенсус", заявява икономистът.

 

"В КТБ има огромни капитали – на големи дружества, на част от оръжейната промишленост. Това са огромни пари и сред нас все повече се наслага мнението, че БНБ крие нещо за състоянието на банката. Ако не криеше, просто би трябвало да ни предоставят данни. Ако не ни ги дадат, ние пък няма как да ги изискваме", коментираха депутати от БСП пред Mediapool.

 

Кой къде стои?

 

Към момента БСП е единствената партия, която дава публичност на позицията си в разговорите за КТБ. Според социалистите има добър "синхрон" между ДПС и ГЕРБ. Ситуацията е като с исканата банкова ваканция. Тогава пак двете партии бяха "за", припомнят от БСП.

 

ДПС подкрепя плана на БНБ, който в понеделник беше отхвърлен, но очевидно смята, че все още има шанс той да бъде приет.

 

"Имаме действащи закони, съзвучни на европейското право, и съгласно тях са гарантирани влоговете на граждани до 100 хил. евро, но ако ни води публичният интерес, съдбата на редица коректни данъкоплатци и чист бизнес, трябва да се потърси обща воля да се види това по-широко измерение на публичния интерес", коментира лидерът на ДПС Лютви Местан.

 

От ГЕРБ не са коментирали какъв вариант подкрепят, като вместо това лидерът на партията Бойко Борисов отново поиска оставката на управителя на БНБ Иван Искров, като този път настоя тя да е факт "още утре". В понеделник, след консултациите при президента, лидерът на ГЕРБ каза, че е бил склонен на компромис по искания от БНБ специален закон за КТБ, но само ако се обявят публично кои са лицата и фирмите, които имат депозити над 100 000 евро, да се провери какъв е произходът на тези пари и дали са платени данъци върху тях. По време на дебатирането на детайлите обаче възникнали много неизвестни, поради което предложението не било прието.

 

Кабинетът е дал картбланш за увеличение на дефицита само с 0.2%

 

Междувременно Румен Гечев направи важното уточнение, че на консултациите при президента, в които участваха премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов, е постигнато съгласие за бюджетният дефицит да се повиши от 1.8% до 2%, а не до 3%.

 

"Беше счетено за разумно да се осигурят минимални средства за служебното правителство, за да му дадем малко по-голяма фискална свобода. Има само една разлика в числото, което видях в медиите и за което се споразумяхме. Ние се споразумяхме бюджетният дефицит от 1.8% да отиде на 2%, т.е. да се повиши с 0.2%, а не до 3%, както беше дадено в комюникето на президента. Може би това е някаква техническа грешка", посочва депутатът от левицата.

"Този от партията ГЕРБ, който казваше колко лошо е да се теглят нови заеми, поиска, и ние проявихме разбиране. Даваме 0.2% бюджетен дефицит, но той ще бъде гласуван в парламента. Решението при президента беше пожелателно. Този въпрос ще бъде разгледан в парламентарната зала. Там ще се изнесат конкретни разчети и ще гласуваме. Ние имаме такава настройка от нашата парламентарна група, ако е необходимо с разчети да се направи тази минимална стъпка", поясни Румен Гечев.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?