Отказът на ОДС да влязат в кабинета - много плюсове и слаби аргументи

Отказът на Обединението демократични сили да влязат в коалиционното правителство беше до голяма степен предизвестен през последните няколко дни. Чуха се и аргументите "за" и "против" участието на ОДС в управляващата коалиция.

Привържениците на идеята за участие на ОДС в широко коалиционно правителство твърдяха, че това би гарантирало широко про-реформаторско мнозинство, континуитет във външнополитическия курс на страната, запазване и дори ускоряване на започнатите от предишното правителство реформи и не на последно място - създаване на много добър имидж на България пред западните политически и делови среди. От тази гледна точка сформирането на подобна широка коалиция със сигурност би представлявало успех в краткосрочен план.

Противниците на идеята за влизането на ОДС в правителството на Националното движение "Симеон Втори" и ДПС черпеха аргументи, свързани с дългосрочните перспективи за развитието на ОДС, а в не малка степен и на страната. Те твърдяха, че включването на сините в подобен конгломерат ще доведе до тяхното обезличаване, принуждавайки ги да изпълняват една чужда програма с неясна ориентация. Че подобен подход би означавал подмяна на вота на избрателите, които на 17 юни ясно дадоха да се разбере, че искат промяна; че ОДС и СДС в частност имат необходимост от съществени вътрешнопартийни реформи и обновление, които трудно биха се реализирали при положение, че участват във властта. Много съществен аргумент в тази поредица беше и този за доброволното преотстъпване на опозиционното пространство в ръцете на левицата - нещо изключително важно, предвид по-нататъшното развитие на страната. Според правилата на демократичния цикъл провеждането на десни и радикални реформи след време води до спад в популярността на управляващите и до връщане на махалото в другата посока - в посока на опозицията. При евентуално влизане на ОДС в управлението, махалото след време можеше да се върне в полето на една нереформирана левица, с недоказани пазарни виждания и недокрай избистрени про-европейска и про-атлантическа ориентация - нещо съвсем реално, при отсъствието на друга опозиционна формация и доста опасно за страната като цяло.

Поради всичко това решението на ОДС да останат извън прякото управление, в дългосрочен план носи повече плюсове, отколкото минуси. ОДС заяви, че ще подкрепя управляващите в най-важните ходове, определящи бъдещето на страната, но от друга страна даде достатъчно ясно да се разбере, че ще бъдат тъкмо тази сериозна опозиция, от която България в момента има нужда - дясна, про-пазарно насочена и про-западно ориентирана.

На фона на всичко това обаче, ОДС са на път да допуснат една много сериозна грешка. Вчера, обяснявайки отказа си да влязат в бъдещия кабинет, те аргументираха това с присъствието на ДПС в него. Те казаха "няма да влезем в правителството заради ДПС" и сложиха точка на изречението. Това изречение би могло да продължи по няколко начина, част от които вече са били изричани от сините. През последните месеци и седмици те нееднократно са заявявали, че ДПС е недемократична партия; че доказаната принадлежност на нейните лидери към бившата Държавна сигурност създава опасности за управлението на страната; че липсата на оценка за ролята на ДПС при падането на правителството на Филип Димитров спъва евентуалното взаимодействие на двете формации и т.н. Списъкът аргументи би могъл да бъде продължен. И всички те, в по-голяма или по-малка степен биха били обосновани. Вчера, а и в дните преди това обаче, ОДС не изтъкнаха този аргумент, обосновавайки отказа си да влязат в правителството. Те казаха само, че са против участието на ДПС в кабинета и толкова. И с това създадоха един доста обезпокоителен фон, в който да се породи обществено настроение, че влизането на ДПС в управлението е лошо заради самото ДПС, т.е. , че е лошо партия на етническото малцинство да участва във властта. Не защото Доган и хората около него са били сътрудници на ДС, не защото имат съществено участие за падането на Димитров и са съучаствали в управлението на Беров, а просто защото са ДПС. Движението на Доган веднага се възползва от лисата на обяснения и заяви, че атаката срещу него е по същество атака срещу партията на малцинството - т.е. срещу етническия модел.

В резултат на всичко това възниква сериозна опасност ОДС да бъдат натикани, при това с тяхното голямо участие, в националистическа ниша. Ако това стане, ОДС може да дискредитира ролята си на необходимата опозиция, а последиците от това биха били много сериозни.

* коментарът е излъчен по Радио "Свободна Европа"