Отказът на ВСС да образува дисциплинарка срещу Владимира Янева е незаконен

Категоричният отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) да образува дисциплинарно производство срещу бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева е незаконен.

Това става ясно от определение на Върховния административен съд (ВАС) в състав Александър Еленков, Атанаска Дишева и Тодор Тодоров по жалба на правосъдния министър Христо Иванов срещу решението на съдебните кадровици да не се занимават с действията на Янева по аферата с незаконни СРС-та, известна като "Червей".

Както Mediapool писа, мнозинството във ВСС отхвърли две последователни предложения на Иванов да образува дисциплинарно производство срещу бившия председател на СГС с мотива, че издадените от Янева разрешения са секретни.

Първото се позоваваше на доклада на Бюрото за контрол на СРС-та, който стана повод Янева и бившия шеф на "Вътрешна сигурност" в МВР Тодор Костадинов да станат обвиняеми съответно за издаване на четири незаконни разрешения за СРС-та и за посочването на неверни обстоятелства в мотивите към исканията за тях.

Към второто предложение за дисциплинарка, направено от министър Иванов, бяха приложени въпросните четири разрешения за СРС-та, предоставени от бюрото с уточнението, че не представляват класифицирана информация.

От определението на административните съдии Еленков, Дишева и Тодоров става ясно как е протекла иначе закритата дискусия във ВСС на 19 март преди мнозинството окончателно да вземе решение да на проверява дисциплинарно Валдимира Янева със 7 гласа "за", 7 "против" и четирима "въздържали се".

Традиционно активни представители на мнозинството в съвета, като Ясен Тодоров, Галя Георгиева, Светла Петкова, Георги Колев и Румен Боев, са изразили мнение, че в случая трябвало да се направи преценка на правилността на дадените от Янева разрешения, но тя имала функционален имунитет и ВСС нямал право да проверява съдебни актове.

В определението на ВАС се цитира становището на Боев, според което, за да се вземе обосновано решение в случая, членовете на ВСС трябва да имат пряк достъп до резултатите от извършената проверка, а не да се запознаят само с крайния акт. Според Тодоров пък в предложението на правосъдния министър имало вътрешни противоречия и несъответствия, които са самостоятелна пречка за образуване на производството.

Председателят на ВАС на свой ред излага теза, че е невъзможно да се проверява дисциплинарно за взето решение по същество от лице, което е имало право да го вземе. Петкова допълва аргументи, заключвайки, че правомощието на министъра не било упражнено законосъобразно, защото предложението било публикувано на сайта на Министерството на правосъдието.

Срещу тези доводи открито възразява обичайният опонент на мнозинството в съвета Калин Калпакчиев, според когото всички поставени въпроси са решими в един или друг смисъл в рамките на образуваното дисциплинарно производство и че не трябва при преценка за допустимост да се прави проверка на съдържанието на един официален документ.

В подкрепа на предложението на Христо Иванов се изказва и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който обръща внимание на колегите си, че дисциплинарно производство може да не се образува, ако е направено от некомпетентен орган, ако няма мотиви и съображения, не е подписано, но не и по аргументи по същество.

По думите му "дали има нарушение и как ще бъде доказано то е въпрос по основателността на искането, а не по неговата допустимост, затова в случая няма пречка да се образува дисциплинарно производство".

Мотивите на ВАС да обяви отказа на ВСС за незаконосъобразен са сходни: "Въпросът дали твърденията в направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание съответстват на обективната действителност, както и дали могат да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства, е въпрос по основателността на искането. Ако фактите и обстоятелствата, за които се твърди, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение не бъдат доказани, или ако не се установи виновно поведение на магистрата, или се установи наличието на други обстоятелства, изключващи дисциплинарната отговорност, Висшият съдебен съвет разполага с правомощието да не наложи дисциплинарно наказание."

Според тезата на магистратите изясняването на фактите по казуса може да се случи единствено в рамките на дисциплинарно производство и по тази причина обективната или субективна невъзможност за доказване на определен факт или обстоятелство, не представлява пречка за образуване на такова.

Освен това ВАС допълва, че ако липсата на достъп до класифицирана информация действително е била реална пречка пред членовете на дисциплинарния състав и останалите членове на ВСС, те са можели да поискат и съответно да получат такъв достъп.

"Също в рамките на производството следва да бъдат изяснени евентуално съществуващи в предложението противоречия или несъответствия и при преценка за тяхната значимост ВСС може да вземе решение да не наложи дисциплинарно наказание. Същото се отнася за преценката дали твърдяните нарушения са свързани с произнасянето на съдията по същество, т. е. дали действията или бездействията му попадат в обхвата на функционалния му имунитет или са извършени извън неговата правораздавателна компетентност и в нарушение на служебните му задължения", мотивират се още върховните съдии.

Те са категорични, че предложението на министъра отговаря напълно на законовите изисквания и по тази причина е трябвало да бъде уважено от съдебния съвет.