Отказващите Covid ваксинация българи надделяват желаещите

Отказващите Covid ваксинация българи надделяват желаещите

В момент, в който българското правителство обяви, че около Нова година се очакват първите 120 хиляди безплатни за всички желаещи ваксини на "Пфайзер" срещу коронавируса, хората у нас, които не смятат да се имунизират срещу Covid-19 са малко повече от онези, които ще си я поставят. Това сочат данните на експресно телефонно проучване на "Галъп интернешънъл", проведено след въвеждането на новите ограничителни мерки късно вечерта в петък. Според изследването повечето хора ги подкрепят.

Авторите му отбелязват, че неизвестността прави така, че мненията да са разделени по въпроса за ваксините. 48 на сто от запитаните казват, че не биха се се ваксинирали срещу Covid-19, 43 процента отговарят положително, а останалите се колебаят. Според социолозите обаче не бива да се избързва с изводите за негативно отношение, защото на фона на обичайно ваксиниращите се у нас няколко процента, делът от 43% принципна готовност не е малък. В отговорите сигурно се отразява и социална желателност, но все пак повече от двама на всеки петима не е малка честота, анализират от "Галъп Интернешънъл".

Проучването разкрива, че въведените на 27 ноември триседмични ограничителни мерки заради пандемията по-скоро се приемат добре и може би ще подействат за намаляване на страховете на хората, но обществото продължава да изглежда объркано.

Мнозинството в полза на новите мерки не е голямо, но все пак е налице. 56% ги подкрепят, 42% – не, а има и малко колебаещи се. Вероятно, роля играят и немалките страхове заради тревожната официална статистика.

Очевидно мерките са в състояние да донесат известно успокояване. От гледна точка на общественото мнение мерките явно идват навреме, защото обществото в последните месеци като че ли и самостоятелно достигна до идеята за нови по-строги мерки. През лятото, например, мнозинство от над 60% беше против втвърдяването на мерките, въпреки нарастващите и тогава случаи. Към началото на ноември обаче мненията "за" и "против" втвърдяване на мерките вече бяха поделени равно. Без да има особено мнозинство в подкрепа на втвърдяване, това все пак показа, че сериозните числа при новозаразените, а и примерите от чужбина, карат и българите да "свикват с мисълта", че ново затягане е въпрос на време, посочват от "Галъп Интернешънъл".

Неясната перспектива води и до сериозни дялове на свидетелства за психични проблеми и травми, смятат в агенцията.

65% от запитаните се съгласяват, че кризата с коронавируса на практика е объркала живота им. 34% не смятат така, а има и малко, които се затрудняват да определят. 21% от запитаните пък казват, че имат познати или близки, които в резултат на пандемията имат психически проблеми. Тези дялове не са малки и свидетелстват ясно какви щети може да нанесе нагнетяването на допълнителна паника в такива моменти.

Неспокойството произтича и от неяснотата кога да се очаква краят на кризата. 32% смятат, че това ще отнеме повече от година. Надеждата на 25% е, че кризата ще отшуми до пролетта, 16% избират "до лятото", 3% допускат завършекът да е през есента, а 9% – в края на 2021 г. Останалите признават, че не могат да определят. Това е сериозно отрезвяване спрямо началото на лятото, когато около 60% вярваха, че ще има нормализация до края на годината. С ръста на случаите по-късно през лятото, този дял спадна до около една трета още през юли, припомнят социолозите.

Оптимизмът през лятото се дължеше и на сезонни фактори, и на динамиката на разпространение на вируса, но и на сериозната гласност, която алтернативни разкази за ситуацията придобиха. И сега две равни половини (при известен дял колебаещи се) приемат или отхвърлят философията, олицетворена от доц. Мангъров. Дяловете на одобрение за алтернативната гледна точка никак не са малки. Те показват, ако не разделено, то поне сериозно объркано общество.

Дяловете на одобрение на официалната гледна точка все пак надделяват. Във философията, символизирана от проф. Мутафчийски, все пак одобрението продължава да е малко по-добро – казано общо, пет към три, с известен дял колебаещи се.

Това вероятно се дължи и на факта, че, например, последните мерки бяха обявени изцяло от щаба, а не толкова от политици, смятат от агенцията и отбелязват, че по традиция, оценките за професионалистите са по-високи от оценките за политиците в кризата, а здравният министър като лекар се ползва с допълнителен позитив.

Споделяне

Още от Коронавирус

Трябва ли да се отворят ресторантите?