Затишие пред буря?

Откритите въпроси пред приложението на закона за конфискацията остават

Откритите въпроси пред приложението на закона за конфискацията остават

Законът за конфискацията ще се прилага – това реши Конституционният съд на 13 октомври. Решението вероятно не е било лесно -  един от конституционните съдии не е присъствал на заседанието, а петима са го подписали с особени мнения, включително и съдия  Румен Ненков, докладчик по делото.

Искането за обявяване не целия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество за противоконституционен или алтернативно - на отделни негови текстове бе отправено от 59 народни представители.

С решението си Конституционният съд (КС) прие философията на закона - така гражданската конфискация получи своята индулгенция. Няколко текста са посочени като противоконституционни – обявеното като цел на закона възстановяване на чувството за справедливост у гражданите, независимото развитие на гражданския от административно-наказателния процес, отпадането на възможността граждани да сочат, че е получена облага над 150 хил.лв., срокът от 15 години, с който се погасяват правата на държавата по закона. Тяхното отпадане не променя по никакъв начин философията на закона или механизмите, които той предвижда.

Поставя се въпросът: какво следва от спирането на приложението на няколко текста?

Съществените недостатъци остават.

В мотивите си Конституционният съд се е опитал да обясни какво всъщност ще се отнема – кое е това имущество "придобито по незаконен начин“. По този начин е посочен един от основните дефицити на закона – липсата на яснота какво ще бъде отнемано. От друга страна, неясният и неточен закон предполага твърде много свобода в правомощията на органа, който ще го прилага. Само бъдещето може да покаже дали съдебната практика ще успее да удържи обхвата в разумни граници.

Отпадането на срока от  15 години като "прекомерен и неподходящ” поставя въпроса – какъв срок ще се прилага. Според съдиите, ако времето, предмет на изследване е повече от 10 години, това би довело до нарушаване на правото на защита. Чуват се обаче и предложения за обхват на проверката от  25 години. Това всъщност няма ли да  влоши редакцията?

Не може да се подминат и част от мотивите. Съдът - и то с основание, сочи, че конфискацията в този ѝ вид застрашава правата на пострадалите лица, защото се намалява възможността им те самите да получат обезщетение за претърпените вреди. Държавата ще получи своето и то преди тях, преди те да са преминали през перипетиите на наказателния процес.

Открит, в този контекст,  е въпросът дали Народното събрание ще прецени, че са необходими промени, които да преодолеят тези празнини и ще използва ли тези промени като повод за доработване на закона? Поне такава е препоръката на КС.

Много са неизвестните относно приложението на закона, както и голямата свобода, оставена на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество в процеса на подготовка на работата ѝ, изработката на подзаконовата база за дейността ѝ, която трябва да уреди широки "бели полета“. Това налага отговорно да се подходи при конституирането ѝ и подбора на нейните членове. Важен е съставът не само на комисията, но и на регионалните ѝ звена.

Как ще се прилага този закон и колко добре ще заработи е от ключово значение не само за България, но и в контекста на целия Европейски съюз. България е една от малкото държави, които имат подобно законодателство (конфискация, която не е базирана на присъда). В процес е обаче установяването на европейско законодателство от такъв тип по пътя на определяне на параметрите му в специална директива, както и установяването и координирането на европейска мрежа от органи по конфискация в съответствие със Стокхолмската стратегия.  В този смисъл натрупаният опит, включително и български, би бил изключително важен.

Асоциация "Прозрачност без граници”, като част от Transparency international , в партньорство с колеги от Румъния и Италия ще бъде наблюдател на този процес и ще стане част от механизма за неговата оценка и предаване на опит към европейските институции, ангажирани в процеса.

Контекстът на последния доклад на Европейската комисия предполага такава активност – пряко се сочи нарастващата роля на гражданското общество, необходимостта от неговата активност за осигуряване на прозрачност и ефективно функциониране на публичната власт.

Интерес ще представляват следващите стъпки от "живота“ на новия закон. Той влиза в сила от 19.11.2012 г. и от този момент започва да тече срокът за органите, които трябва да попълнят персоналния състав на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.  Как те ще подходят? Ще направят ли мотивиран и прозрачен избор? Предстои да узнаем. Обществените нагласи го предполагат. Макар да бе обявен за противоконституционен точно чл.3, ал.1  в частта му относно възстановяването на "чувството за справедливост“ у гражданите, то на практика, законът има призванието да запълни липсата на такова усещане. Това чувство може да бъде възстановено само по пътя на прилагането на точни и ясни критерии и правила за конституирането на органа, който следва да го прилага. Те биха могли да бъдат предпоставка за легитимността на подобна институция. Нейното създаване и работа ще окажат своето влияние върху посоката и обхвата на общоевропейския процес на реакция срещу икономическата основа на организираната престъпност и корупцията в частност.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?