Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Откритите въпроси пред приложението на закона за конфискацията остават

6 коментара
Откритите въпроси пред приложението на закона за конфискацията остават

Законът за конфискацията ще се прилага – това реши Конституционният съд на 13 октомври. Решението вероятно не е било лесно -  един от конституционните съдии не е присъствал на заседанието, а петима са го подписали с особени мнения, включително и съдия  Румен Ненков, докладчик по делото.

Искането за обявяване не целия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество за противоконституционен или алтернативно - на отделни негови текстове бе отправено от 59 народни представители.

С решението си Конституционният съд (КС) прие философията на закона - така гражданската конфискация получи своята индулгенция. Няколко текста са посочени като противоконституционни – обявеното като цел на закона възстановяване на чувството за справедливост у гражданите, независимото развитие на гражданския от административно-наказателния процес, отпадането на възможността граждани да сочат, че е получена облага над 150 хил.лв., срокът от 15 години, с който се погасяват правата на държавата по закона. Тяхното отпадане не променя по никакъв начин философията на закона или механизмите, които той предвижда.

Поставя се въпросът: какво следва от спирането на приложението на няколко текста?

Съществените недостатъци остават.

В мотивите си Конституционният съд се е опитал да обясни какво всъщност ще се отнема – кое е това имущество "придобито по незаконен начин“. По този начин е посочен един от основните дефицити на закона – липсата на яснота какво ще бъде отнемано. От друга страна, неясният и неточен закон предполага твърде много свобода в правомощията на органа, който ще го прилага. Само бъдещето може да покаже дали съдебната практика ще успее да удържи обхвата в разумни граници.

Отпадането на срока от  15 години като "прекомерен и неподходящ” поставя въпроса – какъв срок ще се прилага. Според съдиите, ако времето, предмет на изследване е повече от 10 години, това би довело до нарушаване на правото на защита. Чуват се обаче и предложения за обхват на проверката от  25 години. Това всъщност няма ли да  влоши редакцията?

Не може да се подминат и част от мотивите. Съдът - и то с основание, сочи, че конфискацията в този ѝ вид застрашава правата на пострадалите лица, защото се намалява възможността им те самите да получат обезщетение за претърпените вреди. Държавата ще получи своето и то преди тях, преди те да са преминали през перипетиите на наказателния процес.

Открит, в този контекст,  е въпросът дали Народното събрание ще прецени, че са необходими промени, които да преодолеят тези празнини и ще използва ли тези промени като повод за доработване на закона? Поне такава е препоръката на КС.

Много са неизвестните относно приложението на закона, както и голямата свобода, оставена на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество в процеса на подготовка на работата ѝ, изработката на подзаконовата база за дейността ѝ, която трябва да уреди широки "бели полета“. Това налага отговорно да се подходи при конституирането ѝ и подбора на нейните членове. Важен е съставът не само на комисията, но и на регионалните ѝ звена.

Как ще се прилага този закон и колко добре ще заработи е от ключово значение не само за България, но и в контекста на целия Европейски съюз. България е една от малкото държави, които имат подобно законодателство (конфискация, която не е базирана на присъда). В процес е обаче установяването на европейско законодателство от такъв тип по пътя на определяне на параметрите му в специална директива, както и установяването и координирането на европейска мрежа от органи по конфискация в съответствие със Стокхолмската стратегия.  В този смисъл натрупаният опит, включително и български, би бил изключително важен.

Асоциация "Прозрачност без граници”, като част от Transparency international , в партньорство с колеги от Румъния и Италия ще бъде наблюдател на този процес и ще стане част от механизма за неговата оценка и предаване на опит към европейските институции, ангажирани в процеса.

Контекстът на последния доклад на Европейската комисия предполага такава активност – пряко се сочи нарастващата роля на гражданското общество, необходимостта от неговата активност за осигуряване на прозрачност и ефективно функциониране на публичната власт.

Интерес ще представляват следващите стъпки от "живота“ на новия закон. Той влиза в сила от 19.11.2012 г. и от този момент започва да тече срокът за органите, които трябва да попълнят персоналния състав на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.  Как те ще подходят? Ще направят ли мотивиран и прозрачен избор? Предстои да узнаем. Обществените нагласи го предполагат. Макар да бе обявен за противоконституционен точно чл.3, ал.1  в частта му относно възстановяването на "чувството за справедливост“ у гражданите, то на практика, законът има призванието да запълни липсата на такова усещане. Това чувство може да бъде възстановено само по пътя на прилагането на точни и ясни критерии и правила за конституирането на органа, който следва да го прилага. Те биха могли да бъдат предпоставка за легитимността на подобна институция. Нейното създаване и работа ще окажат своето влияние върху посоката и обхвата на общоевропейския процес на реакция срещу икономическата основа на организираната престъпност и корупцията в частност.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #6

    Бих приел тази откровенна гавра с гражданското право, ако чл. 1 гласи , че всички депутати и чиновници от зам.министър нагоре задължително преминават превантивна проверка по правилата на т.н. "закон".

  2. Анонимен
    #5

    срока от 25г е добре само деиистваите

  3. Анонимен
    #4

    Гицка Да проверят първо Първите партийни, държавни и частни ръководители на Банки. Всички искаме да имаме стабилна Банкова Система, която заслужено да се радва на нашия кредит и доверие. Несъмнено същото искат Първите партийни, държавни и частни ръководители на Банки. Не е нужен референдум понеже има консенсус. Действайте. "Откритите въпроси пред приложението на закона за конфискацията остават Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация "Прозрачност без граници” Законът за конфискацията ще се прилага – това реши Конституционният съд на 13 октомври."

  4. Анонимен
    #3

    Възможно е това да бъде поредният къдрови препъни-камък пред Брюксел. Темата е в полето на мониторинговия им доклад.

  5. Анонимен
    #2

    Експериментът - така го определят в европа - не е особено обещаващ: гражданска конфискация, там където признато няма гражданско общество; там където е констатирано, че у политическата класа липсва елементарно разбиране за ползата от разделянето на властите.

  6. Анонимен
    #1

    Експериментът - така го определят в европа - не е особено обещаващ: гражданска конфискация, там където признато няма гражданско общество; там където е констатирано, че у политическата класа липсва елементарно разбиране за ползата от разделянето на властите.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.