Откриването на нови факултети и университети ще бъде забранено

Откриването на нови частни и държавни университети да бъде временно забранено. Това предлага Министерството на образованието и науката чрез промени в Закона за висшето образование. Мораториумът ще важи и за факултети, департаменти и филиали на държавните висши училища. Той ще е в сила до приемането на документ, който да определя къде в страната какви университети може да има и обучение по какви специалности трябва да предлагат тези училища.

Идеята е така да се преодолее свръхпредлагането на кадри, от които икономиката няма нужда, за сметка на такива, за които има голямо търсене, но пък липсват специалисти.

Проектът предвижда картата да е готова до една година след влизането в сила на предложените сега промени. Тя трябва да бъде разработена от МОН и да се приеме от парламента.

Мораториумът идва, след като в последните месеци беше разрешено откриването на нов факултет - медицински, в Бургаския университет, както и на филиал на Националната художествена академия в същия град. За да влезе в сила забраната за нови висши училища, тя трябва да бъде одобрена и от Народното събрание.

Качество, а не количество

Образователният министър Красимир Вълчев от доста време говори за мораториум върху откриването на нови висши училища, филиали и звена, като обхваща и несвойствени за даден университет специалности. Това обаче не е включено в официално публикуваните текстове.

В мотивите към законопроекта се посочва, че се налага въвеждането на ред в откриването на нови висши училища и техните звена, тъй като "през последните години в резултат на масовизацията на висшето образование мрежата от висши училища значително се разрасна".

"По инициатива на ръководствата на висшите училища се откриха множество нови филиали и основни звена. С цел привличане на повече студенти, а заедно с тях и по-голямо финансиране, се откриха и нови професионални направления и специалности, често неприсъщи за самите висши училища. В резултат в определени случаи се стигна до дублиране на обучение в направления и професии в един и същи регион от различни висши училища, без да е отчетена необходимост от тези професии, за сметка на недостиг в други", пише в мотивите. В тях се посочва още, че разрастването на мрежата е довело до спад в качеството на обучението, а ниските резултати са концентрирани в "професионални направления, които не са традиционни за съответното висше училище".

Законопроектът дава възможност и за закриване на университети и специалности, които не получат достатъчно добра оценка при акредитация. Тя се прави от Националната агенция по оценяване и акредитация. Висшите училища ще имат определен срок да повишат качеството на обучениетох (година и половина за университети и една година за професионални направления), ако са получили ниска оценка. Ако не го направят, или от това няма резултат, съответният университет или специалонст ще бъдат закрити.

Без такси по някои специалности

За да се насочи търсенето на кандидат-студентите към специалности, които държавата определя като важни, се предлага обучението в тях да е безплатно, ако е в държавен университет. Таксите на практика ще се поемат от държавата през субсидията за висшите училища.

Не е сигурно дали това ще доведе до по-голям интерес към нежелани специалности като математика или природни науки, тъй като и сега някои университети предлагат обучение по тях при много по-ниски такси, но запълването и на малкото бройки за първокурсници остава трудно.

В мотивите не е посочено и колко би струвало на данъкоплатците да поемат таксите по приоритетните за правителството специалности.

В същото време се предвижда възможност добрите университети да поискат по-високи такси за обучение, чрез промяна на начина за определяне на ценовия таван на образованието.

Свобода за частните училища

Броят на първокурсниците в частните университети вече да не се утвърждава от Министерския съвет, предлага още образователното министерство. В момента правителството гласува приема както в държавните, така и в частните висши училища. Обикновено бройките за частните са такива, каквито ги предлагат техните ръководства.

Преди няколко месеца Красимир Вълчев настоя да се определи таван за местата в първи курс в частните университети, тъй като голяма част от тях остават незапълнени. В предложените за обсъждане текстове обаче се дава пълна свобода на тези висши училища да определят броя на първокурсниците.

Контрол на ректорите в държавните

Очаквано законопроектът предлага и ректорите на държавните университети да сключват договор за управление с министъра на образованието. С него ръководителят на университета се задължава да следва политиката за развитие на висшето училище. Тя пък се определя от ректора, но се утвърждава от министъра.

Ректорът ще е задължен да комуникира с министъра всички текущи проблеми на висшето училище и какво се прави за решаването им. Ръководителят на висшето училище трябва да се отчита пред министъра за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище и за финансовото му състояние.

От закона обаче не става ясно дали за ректора би имало някакви последствия, ако не спазва договора си за управление.

Проектът предлага и включване нехабилитираните преподаватели, както и на администрацията в органите на управление на университетите - факултетни съвети, академичен съвет и общо събрание. Освен това се разширява съставът на настоятелствата. В тях освен дарители, общественици, представители на бизнеса и на министъра на образованието, вече ще влизат задължително и хора от общината, в която е регистриран университетът. Освен това членове на настоятелството вече ще могат да са и синдикалисти, които в момента нямат това право.

Съветът на настоятелите ще има право на съвещателен глас в академичния съвет.