Трима учени си поделят тазгодишната Нобелава награда за химия за откриването на революционно нов начин за свързване на въглеродните атоми, познат като “паладиев катализатор на кръстосаните връзки“, предадоха световните агенции в сряда. Това са американецът Ричард Хек и японците Ейичи Негиши и Акира Сузуки, чиято разработка се използва в микроелектрониката и фармацевтиката.
Ускорената чрез паладий реакция на кръстосването позволява химическата връзка между два въглеродни атома, намиращи се първоначално в отделни органични молекули.
Откритието позволява изграждането на сложни химикали на въглеродна основа наподобяващи съдържащи се в природата. Такъв например е химикал натурално открит в малки количества в морска гъба, която учените смятат да използват за борба с раковите клетки.
Чрез “паладиевия катализатор“ може да се произвеждат и съвършено нови материали.
Негиши заяви, че е спял, когато му се обадили от Кралската академия на науките на Швеция, но това било изключително щастливо събуждане.
Той допълни, че това признание означава много за него и че би излъгал, ако каже, че не е мислил за него. “Започнах да мечтая за тази награда преди половин век“, призна японецът, който работи за американски университет.
Сузуки работи в Япония, но с Негиши и Хек са разработвали от години паралелно новия механизъм за химическа връзка.
Това е третата Нобелова награда с парична стойност от 10 млн. шведски крони , която се обявява тази година, след като вече станаха ясни носителите на призовете в областта на медицината и на физиката.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Нобелевская премия в области физики 2010 года вручена работающим ныне в Великобритании воспитанникам российской научной школы Андре Гейму и Константину Новосёлову удостоены за создание самого тонкого в мире углеродного материала - графена. Об этом говорится в обнародованном сегодня решении шведской Королевской академии наук.Константин Новоселов родился в 1974 г в России, имеет российское и британское подданство. Он является профессором и членом Королевского научного общества Манчестерского университета.Профессор …
Андре Гейм родился в России в 1958 г. Он является гражданином Нидерландов. Ученый работает в том же университете, что и его коллега.С 1976 по 1982 год Гейм обучался в МФТИ на факультете общей и прикладной физики. Получил степень кандидата физико-математических наук в Институте физики твердого тела АН СССР. Затем работал научным сотрудником в Черноголовке, Ноттингемском университете, университете Бата, а также непродолжительно в Копенгагене, перед тем как стал профессором в университете Неймегена. С 2001 года занимается исследованиями в Манчестерском университете.Первой реакцией Новоселова после присуждения ему премии были: "Я в шоке"! По его словам, он вовсе не рассчитывал на получение награды, хотя ему и раньше говорили о такой возможности. "Но я приучил себя не обращать внимание на разговор", - отметил он.Графен - углеродная пленка толщиной в один атом, был получен в 2004 году группой Андре Гейма из Манчестерского университета из куска графита – такого же, какой используется в обычных карандашах. Графен можно представить себе как двумерный "срез" кристаллической гексагональной решетки графита.Суперматериалу принадлежит большая роль в будущем, особенно в области электроники. Графеновые транзисторы, например, будут работать значительно быстрей, чем существующие сегодня, что, в свою очередь, значительно увеличит возможности компьютеров. Графен сможет обеспечить электропроводность в пластмассах, а также увеличить их теплостойкость.Эта номинация - самая успешная для российских ученых: десять раз они назывались в ней лауреатами Нобелевской премии. В 2003 году
За тях нито дума!
"Эта номинация - самая успешная для российских ученых: десять раз они назывались в ней лауреатами Нобелевской премии"Ами марш всички зарубежом и ще си получавате награди