Отлагат се глобите за чужденци с ниви у нас

Народното събрание отложи с пет месеца срока, след който на чужденци извън ЕС и на офшорни компании ще бъдат налагани глоби, ако притежават земеделска земя у нас. Вместо от 1 май, както беше до момента, санкции ще има от 1 октомври, решиха депутатите. Размерът им остава 100 лв. за декар първоначално и 300 лв. на декар при повторно нарушение.

Отлагането на глобите беше предложено от Румен Христов от Реформаторския блок. Целта му е през оставащото време до 1 октомври да се намери решение на спорния въпрос със забраната чужденци извън ЕС и компании с офшорна собственост да купуват или имат земеделска земя у нас, тъй като тя отблъсква инвеститорите. Освен това Европейската комисия откри наказателна процедура срещу страната за пречките пред придобиването на ниви, които засягат и граждани на други европейски държави, за които се иска 5 години уседналост, за да могат да купят такива имоти.

Предложената от Христов промяна в Закона за ползването на земеделските земи беше приета едновременно на първо и второ четене от депутатите в петък.

Предстои Народното събрание да облекчи частично забраната чужденци или офшорни компании да притежават земеделски земи в България. Това трябва да стане чрез изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти, което трябва да бъде гласувано окончателно от депутатите вероятно следващата седмица. Според него санкциите от 100 или 300 лв. на декар няма да важат за публичните компании, които притежават ниви и в същото време сред акционерите им има офшорни дружества или чужденци от страни извън ЕС.

Преди време Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел, работодателски организации, организациите на инвестиционните посредници и на публично търгуваните дружества, на пенсионно-осигурителните дружества и Българската фондова борса (БФБ) алармираха, че забраната поставя под риск бизнеса на компании с пазарна капитализация от 1.5 млрд. лв. Те притежават общо около 500 000 дка ниви. Акциите им обаче се търгуват на борсата и могат да бъдат купени от всякакви инвеститори - включително офшорни компании и чужденци от трети страни. Така публичните дружества се явяват нарушители на ограничението за притежаване на ниви, а не могат да принудят инвеститорите да продадат акциите си или да им забранят да ги купуват.

Изходът беше или да продадат нивите, които притежават, с което да сринат цените на пазара, или да закрият дейността си. В противен случай щяха да отнесат поне 50 млн. лв. санкции.