Отложи се поевтиняването на лекарствата от позитивния списък

Отложи се поевтиняването на лекарствата от позитивния списък

Поредното удължаване на срока за изготвянето на позитивния лекарствен списък с медикаменти, които Здравната каса покрива частично или напълно, бе съпроводено с шумен скандал в парламентарната здравна комисия. На заседанието ѝ в четвъртък депутатите приеха по предложение на депутата от БСП Тодор Кумчев срокът за изготвянето на списъка да бъде удължен от 31 януари на 31 март. Причината е, че до момента Комисията по позитивния лекарствен списък е одобрила едва 392 медикамента от подадени 2 032 заявления при необходимост от 1 800 лекарства в списъка за задоволяване на обществените нужди. 342 заявки са върнати заради неточност в документацията.

Така до април ще продължи да действа досегашният позитивен списък, в който обаче цените на лекарствата са доста по-високи от заложените за същите медикаменти в подготвяния нов списък. Освен това отсъстват и редица генерични лекарства, които традиционно са по-евтини от оригиналните.

От НДСВ и опозоцията обвиниха чиновниците от комисията в мудност, докато от БСП защитиха органа и се оправдаха с "извиване на ръце" от страна на фармацевтичните компании. Депутатите бяха единодушни, че списъкът не може да съдържа само 392 медикамента и срокът трябва да бъде удължен, но от опозицията настояха някой да поеме отговорност за случилото се.

"Кой ще поеме политическата отговорност за по-високите публични разходи, които се правят вследствие забавянето на списъка", попита независимият депутат Лъчезар Иванов. Колежката му от НДСВ Антония Първанова пък изчисли, че комисията се е събирала само два пъти седмично и е разглеждала само по пет-шест лекарства на заседание, при положение, че други години са гледани по 100. "Трябва да се принуди изпълнителната власт да си свърши работата", заяви тя.

Здравният министър Евгений Желев защити комисията и обясни по-редките ѝ заседания с нарочно подавана от ,фармацевтични компании грешна документация, за да бавят процедурата. Той обясни, че фирмите имат интерес да работят по сегашния списък, тъй като новите цени ще са в пъти по-ниски. Освен това самата процедура по изготвянето на списъка била сложна, тъй като се прави сравнение и се търсят най-ниските цени на медикамент в ЕС. "След среща, фармацевтичните фирми най-после разбраха, че нов позитивен списък така или иначе ще има и започнаха да подават документи през последните дни", увери той.

Шефката на комисията доц. Йрданка Узунова пък повиши тон на депутатите за обвиненията в мудност. Тя посочи, че освен списъка, комисията определя и процентите на реимбурсиране, което досега е правела Здравната каса. "Така бяхме натоварени с повече работа, а не ни беше даден адекватен срок", каза Узунова и заплаши да търси отговорност на депутатите за обвиненията. Това предизвика още по-гневни реакции от страна на членовете на комисията, които дори предложиха, ако и удълженият срок не бъде спазен, Узунова да бъде освободена. Това не се прие при гласуване, но депутатите записаха, че ще искат отчет на всеки две седмици за работата на комисията , както и за фармацевтичните фирми, подаващи неточна документация.

От своя страна Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на иновативните производители на лекарства, отрече компаниите умишлено да подават неизрядна документация. Той поиска да се опростят изискванията към тях, тъй като сега се налагало по четири-пет пъти да подават документи в комисията. Денев отрече и това, че фармацевтичните фирми имат интерес да работят със сегашните цени. По думите му новите цени щели да са с 10-20% по-ниски, което не било проблем.

Депутатът от БНД Атанас Щерев обаче заяви, че въпреки търсенето на най-ниските цени в ЕС, излиза така, че българските пациенти плащат най-много за лекарства. "От 1.4 млрд. лева в пазара на лекарства, българският пациент заплаща от джоба си 1 млрд лева. Докато в други европейски страни държавата поема 65% от цената", коментира той. Щерев бе подкрепен и от колегата си от ОДС Иван Колчаков, който заяви, че в България процентите на реимбурсация са най-ниски и водим най-несолидарната лекарствена политика в Европа.

В тази връзка Тодор Кумчев предложи в следващи законови поправки да се запише, че от 2011 година 20% от продуктите в позитивния лекарствен списък трябва да са генерични. Европейският опит сочи, че до 40% от медикаментите, плащани с публични средства, са генерични.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?