ОТМЕНЕТЕ ТАЗИ НЕЛЕПА И СРАМНА НАГРАДА!

На 25 май 2008 г. на официална церемония в София, в присъствието на държавни ръководители, депутати и журналисти, бяха връчени ежегодните награди “Черноризец Храбър”. Наградата е учредена от Съюза на издателите в България през 2002 година и се присъжда в 11 категории на автори от печатните медии.

Ние, долуподписаните, изразяваме крайно несъгласие с факта, че в категория “Млад журналист” наградата тази година бе присъдена на един от постоянните автори на вестник “Новинар” Калин Руменов. За четящите вестника и он-лайн изданието му той е познато име, придобило особена известност с яростното си расистко отношение към ромската общност (именно към общността като цяло - с всичките ѝ хиляди членове), която последователно и с необуздано обидни квалификации портретува пред обществото като изостанала, дива и непълноценна, като общност, чиито членове не могат да вземат правилни решения за себе си и за развитието си и към които той приканва държавата да действа със здрава ръка и с всички средства - като със зловредни обекти, които поотделно и в своята съвкупност застрашават сигурността на българския, на “правилния” етнос.

Предлагаме извадка от няколко ярки образци на “високата” проба журналистическо майсторство на човека, удостоен с наградата за млад автор:

“…Който сее циганско семе, жъне социални помощи. Циганите се плодят, докато вие плащате данъци, bg пичове и пички. Циганите идът и правописните грешки са най-малкото, за което може да се притеснявате. След няколко цигански петилетки граматиката ще бъде толкова ненужна, че няма да я купуват и за вторични суровини. Циганите идът като вълци, плодят се като овци и в това няма никаква поезия. Циганите след 30 години ще бъдат същите като днешните. Пак ще свършват често в жените си. Пак няма да се издържат сами и да носят пари в голямото българско семейство. А в него и след 30 години ще липсва цигански план. Прекалено е да чакате половин живот, за да констатирате, че са ви го ограбили циганите. Защото през цялото време са играли заедно и са делкали с политиците. Измислете план, защото ви чака тежък физически труд .““Циганите идът” (20.12.2007 г.)

“…Първите, които ще си тръгнат, са световните компании. Няма на кого да продават новите си лайна и ще се преместят на място с по-малко цигани и повече пари. Кой ще си купи сапун за мека и нежна бяла кожа - мръсните мангали може би…” “Циганите идът” (20.12.2007 г.)

“…Циганите не могат да вземат решения за себе си. Но могат да решават вместо вас. И затова ги използва политическата система…”“Циганите идът” (20.12.2007 г.)

“…Разликата между циганите и говедата е във ветеринарния контрол. Говедата не могат да се държат като цигани. Но обратното е разрешено. Говеждите права и свободи за две години сериозно пострадаха. За това време циганката роди близнаци и пак е трудна като крава…”“Цигани и говеда” (20. 02. 2008 г).

Да сте виждали напоследък по-отявлено човеконенавистничество в българска печатна медия? При това не в крайно националистическо или маргинално издание, а в национален всекидневник? Да сте допускали, че е възможно подобен автор да бъде отличен, дори и награден при цялата тази своя практика на безогледно поругаване правата и достойнството на хиляди хора?

Със своя отявлен расизъм подобни публикации биха взривили медийната и обществената среда във всяка държава с утвърдени стандарти и практики за защита правата и достойнството на личности и общности (вкл. малцинствени). Те биха били срамно и публично отхвърлено журналистическо недоразумение във всички медийни гилдии, които се придържат по адекватен и правомерен начин към ролята си на отговорни посредници в своите мултикултурни общества. Те биха били скандални и невъзможни за всяка медийна среда с ефективно действащи саморегулаторни органи, като етични комисии и пр.

Ето защо нашият протест не е насочен срещу автора, който изразява някакво свое лично мнение - каквото и да е то. Нашият протест е срещу типа медийна политика, която допуска тиражирането по устойчив, безотговорен и непрофесионален начин на крайно враждебна и откровено расистка реч. Насочен е срещу медийните практики, допускащи етикетирането и дискримини-рането чрез слово на хиляди граждани, в нарушение на действащите международни и вътрешноправни правозащитни и медийни стандарти и инструменти, а и на Етичния кодекс на българските медии. Редакцията на в.”Новинар” също е подписала този кодекс. Но ето че скандално го нарушава, предоставяйки на страниците си чест достъп за расистките материали на Калин Руменов, без да заявява дистанциране от тезите на автора по отношение на ромската общност, без да им осигурява алтернативен собствен или външен коментар.

Този случай, с неадекватното си, крайно нечувствително и с вредни последици награждаване на Калин Руменов, онагледява сериозна криза в ценностната тъкан на българската медийна среда по отношение отразяването на въпроси, свързани с малцинства и със съжителството между различните етнокултурни общности в мултикултурното общество. И, което е особено тревожно - този случай свидетелства, че проблемът се отнася далеч не само до репортерското ниво, с което най-често се обясняват всички пропуски и грешки. Той настойчиво заостря вниманието върху проблеми от професионално и ценностно естество най-вече на нивото на вземане на решения в медиите.

Случаят осветява отчетливо и дейността на Комисията за етика в печатните медии, създадена през юни 2006 година с цел именно да следи за съблюдаването от тях на Етичния кодекс на българските медии. Съгласно правилника си, Комисията следва да се самосезира и да взема отношение по публикации, нарушаващи кодекса. Но ето, че макар и кодексът да е нарушаван скандално чрез тук визираните публикации (а и чрез десетки други от последните месеци и години, етикетиращи с негативни характеристики и внушения представители на малцинства, най-често на ромите), до момента на изготвянето на този текст (2 -10 юни т.г.) Етичната комисия нито веднъж не се е самосезирала по такъв повод. Очевидно тя все още не може да направи връзката между свободата на словото и отговорността на словото, нито пък е прочела адекватно задълженията си по чл.2.5.1 и чл.2.5.2 на Етичния кодекс. Нещо повече – Комисията за етика в печатните медии остана пасивна дори след подаването (още в началото на годината) на сигнали от граждански организации по повод на публикации на Калин Руменов с расистко съдържание и на неадекватната политика на тиражиращата ги медия. При наличието на такава пасивност от страна на саморегулаторен орган, призван да брани етиката в печата, защо да се чудим на нарастващата “творческа” активност на въпросния автор, на продължаващото му настъпление срещу достойнството на цяла една човешка общност! Но едва ли поведението на тази комисия е толкова необяснимо, при положение че управителната ѝ шапка (нейната и на Комисията за етика в електронните медии) - фондация “Национален съвет за журналистическа етика“ - се състои от главни редактори и издатели на вестници, част от които печатни издания са редовни “доставчици” на материали, нарушаващи етичния кодекс по чл. 2.5.1 и чл.2.5.2 (доказателствен материал е представен на въпросната комисия от граждански организации).

Ето как се стига до закономерния абсурд, пред който сме изправени днес: 19-членно жури (12 главни редактори на печатни издания, избрани с жребий измежду 28 издателства - членове на Съюза на издателите в България и 7 члена на Управителния съвет на СИБ, избрани с жребий измежду 10) вземат решение авторът Калин Руменов да бъде награден в една от категориите на конкурса за журналистическо майсторство. Очевидно оценката на журито е била на базата на цялостното му творчество, включително и на публикациите от “ромската серия”, тъй като не бяха оповестени конкретни материали, за които той е бил отличен и избран за победител в своята категория “млад журналист”.

Като сложим чертата под всичко казано, все по-отчетливо се налага въпросът: защо им беше на нашите медии Етичния кодекс, след като е възможно така безпрекословно, така настоятелно и несанкционирано той да бъде нарушаван? Защо са ни и етични комисии от рода на тази за печатните медии, които с формалното си съществуване и с мълчанието си по особено чести и драстични нарушения на журналистическата етика са не просто безполезни, а дори контрапродуктивни.

Кому в крайна сметка са нужни награди, които не придвижват напред медийните практики, отличавайки най-добрите журналистически материали на базата на безспорни професионални и етични медийни стандарти, съизмерими с тези в останалата част на европейското пространство? Кому са нужни награди, които всъщност имат потенциал да вършат точно обратното - да връщат назад медийните практики към ретроградни журналистически прийоми, свързани с друго време и действителност? Фашизоидната враждебна реч съвсем не е присъща черта на истинското провокативно медийно мислене, нито е синоним на градивната провокация, на младежката дързост и неочакваност. Да, журналистиката трябва да бъде провокативна, но е недопустимо точно фашизоидното чегъртане по сетивата на обществото да подменя онази нужна на всички ни градивна провокация чрез медиите, тикаща напред обществените процеси.

Бидейки ревностни привърженици на свободата на словото, което е гарант за всички човешки права и основни свободи в демократичното общество, същевременно категорично противостоим на злоупотребата със словото и дискриминативното му ползване чрез медиите за сметка на честта и доброто име на отделни граждани, на социални или етнически групи (какъвто е и смисълът на съответните международни и вътрешноправни правозащитни и медийни стандарти, а и на собствения ни Етичен кодекс).

Ето защо, като протестираме срещу срамната практика около награждаването на Калин Руменов, се обръщаме към учредителите и организаторите на конкурса за журналистическо майсторство “Черноризец Храбър” с настояване наградата на този автор да бъде отменена, като актът бъде оповестен по начин, аналогично публичен на този, по който му бе връчена.

Обръщаме се също и към държавните ръководители, чието присъствие, неизвестно защо, устойчиво се затвърди като постоянен елемент на това чисто професионално за медийната гилдия събитие (да си спомняте при връчването на наградите на филмовия фестивал в Кан някакво присъствие или участие от страна на премиери и президенти?). Участието на представители на нашата държавна власт в церемонията по тазгодишното награждаване неволно ги поставя в позицията на ценностно присъединяващи се и към наградата на автор като Калин Руменов, и към основанията за нея. Дори и да не са целили това, негативният привкус от участието им в този акт остава.

Поздравявайки всички журналисти, заслужено отличени с награди “Черноризец Храбър” в останалите категории на конкурса, същевременно заявяваме убеждението си, че нелепото отличаване и награждаване на “журналистическо майсторство” като това на Калин Руменов занижава цялостния публичен имидж на наградите и поставя под съмнение смисъла им. Отмяната на наградата би била позитивен знак в няколко посоки и този акт е категорично дължим на засегнатите общности, на обществото като цяло и не на последно място - на професионалната гилдия.

ПОДПИСИ НА ПОДКРЕПЯЩИТЕ ИСКАНЕТО

(по азбучен ред на имената)

Адела Пеева - продуцент и кинорежисьор; Албена Танева – преподавател; Анна Денкова – филолог; Антонина Желязкова – историк-османист, председател на Международния център за малцинствата и културните взаимодейстия; доц.Антоний Тодоров - политолог, преподавател в НБУ; Антоанета Колева - преводач и издател; Аксиния Генчева – БГО „Джемини“; инж. Асен Асенов – Управител на общинско дружество – Кубрат.

инж. Багрян Максимов – гр. Разград; Бедрие Байрям – управител на фирма, Разград; Бисер Алеков – Сдружение „ГОРД”- Разград; Божидара Новакова – графичен дизайнер.

Валентина Данева - консултант по Европейски програми; Валерия Калчева – журналист, Ваня Серафимова - преподавател по социология; Васил Велев –журналист, ВВС; ст.н.с.Венцислав Димов – етномузиколог; Венцислав Славчев – Сдружение „Интегро”, гр.Сеново; Веселин Алеков – Сдружение „Амаре пхала”, с. Сесла, област Разград; Велислав Радев – журналист, Великобритания; Веселин Трандов – журналист, доц. Весела Табакова – Факултет по журналистика и масова комуникация към СУ; Виктория Книш - графичен дизайнер; Виза Недялкова – журналист; Вяра Ангелова – социолог; Виктор Лилов – музикален продуцент; Вяра Лазарова – изп. директор на Асоциация за родителска активност.

Галина Асенова – общински съветник, Перник.

Даниела Фъртунова – адвокат, Демир Янев – Сдружение „Ромска солидарност”, Петрич; Деница Лозанова - еколог; Десислава Гаврилова – театровед, културолог; Десислава Белева – адвокат; Деян Колев – Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”; Диана Карагьозова – Фондация „Интегро”, община Гърмен; Димитър Петров – Сдружение „ЦЕКИ” – Разград; Джема Яков Барух - програмен директор, Тръст за гражданско общество за Централна и Източна Европа.

Елена Василева - ръководител на прес-отдел в банка; Елица Христова – учителка; Елица Грънчарова – журналист; Екатерина Георгиева – инженер, Пловдив; Еми Барух – журналист; Емил Стефанов – Сдружение „Рома-Завет 2003”; Емилия Савкова – студентка в МУ – Варна; Емилия Матеина – журналист, София.

Иван К. Иванов – психолог; ст.н.с. Илона Томова – социолог, Институт по социология към БАН; проф.Ивайло Дичев – преподавател по културна антропология, СУ; проф. Ивайло Търнев – лекар; Ивайло Нинов – карикатурист, Иван Цанев – поет.

Йордан Попов – писател; Йордан Богомилов Йорданов – музикален продуцент, София.

Калина Бозева – председател на фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”; Кадрин Хасанов – Сдружение ”ГОРД”; Камен Атанасов – управител на фирма – Пловдив; Камен Стратиев – социален педагог, Пловдив; Кирчо Димев – бизнесмен от общ. Струмяни; Красимир Лойков – педагог, Център „Образование за демокрация“, Пловдив; Красимира Кубарелова - еколог; Кръстьо Кръстев – журналист и писател.

Лилия Макавеева – Асоциация “Интегро” – Разград; Людмила Верих-Шомова – преводач; Любомир Ноков – управител на фирма, еколог; Людмила Атанасова - мениджър “Обучение и консултации на НПО ФРББ” .

Мария Станишева – еколог; Мария Стоименова – журналист; Мариана Аретова – издател; Мариана Станкова - инженер, Пловдив; Марианна Перянова – арт комуникации; Михаил Екимджиев – адвокат, Пловдив; Михаил Вешим – писател; Малина Томова – писател; Марияна Райнова – художник; Маргарита Илиева – адвокат; Михаил Георгиев – фондация „Романи Бахт“; Мина Константинова – адвокат; Метин Руфи Шевкет – Читалище „Рома”; Мехмед Мехмедов – бизнесмен от с. Севар, общ. Кубрат.

Ст. н.с. д-р Наташа Ваклиева-Банчева; Наталия Илиева – журналист, донеотдавна в българската секция на ВВС; Николай Аретов – литературен критик; Николай Янков – Сдружение „Неве дрома”, Шумен.

Огняна Иванова - преводач; Огнян Ковачев – еколог; Олга Апостолова – мениджър, еколог.

доц. Пламен Макариев – СУ “Св. Климент Охридски“; Петя Апостолова – диетолог.

Рада Цанева – Международен секретариат на Амнести интернешънъл; Райна Гаврилова – изп. директор, Тръст за гражданско общество за Централна и Източна Европа; Ренгина Ефраимова – детска учителка от с. Сеслав, общ. Кубрат; Ремзие Хасанова – здравен медиатор, Разград; Румян Сечков – Изпълнителен директор на фондация С.Е.Г.А; доц. Румяна Петкова – кинорежисьор, Югозападен университет; Румен Шомов – драматург.

Савчо Савчев – писател; Светла Николова – еколог; Свилен Маринов – журналист, Разград; Сехер Ахмедова – медицинска сестра, Разград; Сияна Романова – Сдружение „Надежда”, Провадия; Славчо Савков – бизнесмен, град Сеново, община Ветово.

Тодор Тодоров – историк, еколог; Теодор Василев – студент по етнология, еколог.

Цветанка Димитрова – Сдружение „Кармен” – Разград.

Шекер Тюмбелекчи – учител от Гоце Делчев.

Юлка Христова – лаборант в частна фирма, гр. Сеново, общ. Ветово; Юлия Дачева – учителка, София; Яким Колев – Сдружение „Дром”, Кубрат.